Турски и холандски сортове изместват българския розов домат

1

Българският розов домат изчезва от пазарите

Холандски и турски сортове розови домати изместват традиционния, познат у нас от десетилетия. „Облите и лъскави розови домати по пазарите у нас не са родно производство, а са резултат на последните селекции на Турция и Холандия. Затова, ако предпочитате български розов домат, купете го от сергията на някоя баба“, съветват от Института по зеленчуковите култури „Марица“ в Пловдив. Според проф. Величка Родева, която от години се занимава със селекцията на традиционния български зеленчук, той трудно може да се различи от турските и холандските си аналози. „Те са еднакви по форма и цвят и хората се лъжат“, казва тя. Единствената разлика е в твърдостта – българските са с фина кожица и по-меки на пипане.

Родината на розовите домати е Южна Америка. У нас са пренесени от руски, унгарски и австрийски градинари. Масовото им отглеждане в България започва през 1890 г. То не е било плод на селекция, а хората са създали местни сортове, казва н.с. д-р Даниела Ганева от ИЗК „Марица“.  Хората си събирали семена и ги запазвали за  следващата година.

България все пак е имала розов едър домат, който се е пазил в генната банка на Института по генетични ресурси в Садово. Доайенът в селекцията на домати проф. Милко Йорданов още си спомня как през 60-те години на XX век той и колегите му са обикаляли страната да събират местни сортове.

Изправени пред заплахата турски и холандски сортове да изместят българския розов домат, учените от ИЗК „Марица“ разработват нови сортове розови домати, но хибридизацията им се оказва много трудна.

„Трябва да използваме два сорта розови домати, а тези, които получаваме, нямат достатъчно високи добиви като при червените“, обяснява д-р Даниела Ганева.

Като резултат от съвместната дейност на „Геосемселект“ – първата българска частна фирма, която работи в селекцията и производството на хибридни семена от домати, и Института по генетика при БАН наскоро е регистриран сортът „Розалина“. Той е с тъмнорозов цвят, а един домат тежи средно 150-170 грама. Те имат добър вкус, твърди са, не се пукат лесно и издържат на съхранение повече от 10 дни.

От научна гледна точка селекционерите не намират розовите домати за особено атрактивни. По химичен състав не се отличават от червените, лесно се напукват, трудни са за транспортиране, тъй като имат много нежна кожица и месо, но пък са едри и достигат до 250 г. Привличат хората със силния си аромат и с това, че са фини – хората са отблъснати от дебелата ципа и целулозата в чуждите доматени сортове, обяснява д-р Даниела Ганева.

Мнозина са готови да платят повече, за да купят розов домат, вместо по-евтините червени, които обаче имат дървени враствания и вкус на пластмаса. Много инвеститори проявяват интерес да отглеждат традиционния български зеленчук, но индустриалното му отглеждане се оказва много трудно.

„Той е по-чувствителен на болести като алтернария и картофена мана и се налага по-мощна растителна защита. При по-високи температури достига до изресяване на цветовете“, изрежда недостатъците д-р Ганева. Добивите са много по-ниски, отколкото при червените домати и стопаните не могат да си покрият разходите.

Споделете.

1 коментар

Коментирайте

Close