BASF_Cleranda

Вегетарианският квартал на Пловдив – градът градина на полето

0

Помни ли някой стария Вегетариански квартал край Пловдив? Днес на него е именувана само една улица в кв. Прослав, а чудната история на създаването му остава назад в спомените на все още живите очевидци и в историческите книги.

Появата на Вегетарианския квартал се дължи на създаването на вегетарианското стопанство, основано със съдебно решение на 27 юни 1925 г. в село Мечкюр (впоследствие село Прослав, а днес квартал на Пловдив). Целта му е колективно обработване на земята, общо ползване на благата и осъщестявване на принципите на вегетарианското движение, пише изследователката и жителка на някогашното с. Прослав Димитрия Вангелова – Иванова в книгата си „Старият Прослав 1855 – 1955”.

Кварталът е строен по проект на арх. Лилия Босева, който предвижда в него да има културен дом с библиотека, както и бюст на Лев Николаевич Толстой. Защо точно на Толстой? Големият руски писател, наследник на стар дворянски род, е сред най-големите пропагандатори на вегетарианството. В даден етап на живота си той влиза в остър конфликт с държавната система, отказва се от авторските си права, отлъчен е от църквата заради незачитане на религиозните авторитети. Презира парите, отказва Нобелова награда и винаги защитава онеправданите.

Обръщането му към вегетарианството става при негово посещение в кланицата в Тулска област. Като вижда агонията на животните, Лев Толстой завинаги се отказва от месото и започва да гледа на света през призмата на духовното израстване и пълно отричане на насилието. „Моята храна се състои от гореща овесена каша, компот от сушени плодове и малко пшеничен хляб“, разказва писателят.

През последните 25 години от живота си Лев Толстой пропагандира идеите на вегетарианството, изразени в статията му „Първата стъпка“ (1892 г.) и в дописките на писателя за сп.“Вегетарианство“. Така той дава началото на ново движение, наречено „толстоизъм”, което има свои горещи последователи по целия свят.

В България най-напред вегетарианството и толстоизмът не са две идентични понятия. Българските вегетарианци се обединяват в съюз на 12 септември 1914 г., дори имат свой химн:

„Тоз щастлив е, който люби всичко,
всичко живо, що краси света,
и в живота счита свое близко
и човеци, птички и цветя.

Тоз щастлив е, който не пресяква
мир и обич всякъде да сей,
който никой нивга не разплаква,
нито живи кърви нявга лей.

Тоз щастлив е, кой от дните ясни
на детинство слабите бранил,
и на всички бедни и нещастни
смел защитник винаги е бил.(…)”

Постепенно българските вегетарианци възприемат идеите на Толстой, а някои от тях дори заплащат това с живота си, тъй като отказват да отбиват задължителната военна служба. Въпреки това толстоистите у нас имат много трибуни за разпространение на идеите си в списания и вестници. Оформят се две поколения писатели толстоисти, сред които са Николай Лилиев, Георги Константинов, Константин Константинов.

Идеите на Толстой се разпространяват и чрез отварянето на вегетариански гостилници у нас. Там се сервира храна, която не е от животински произход, но ресторантите се ползват и за сбирки на последователите на руския писател. Към тези гостилници женските дружества организират вегетариански курсове по готварство. На 6. 11. 1929 г. след успешно завършил подобен курс е открита изложба с вегетариански ястия в Пловдив, съобщава местният в. „Борба”.

Смята се, че тъкмо тази гостилница впоследствие се регистрира като „Вегетарианска кооперация „Здраве” – Пловдив и се заема да доставя на членовете си евтини и разнообразни хранителни продукти и вегетариански блюда. В книгата си „Поглед върху българския толстоизъм” Маргарита Терзиева, Неля Иванова и Тинка Иванова посочват, че към онзи момент от пет милиона българи 2000-3000 са вегетарианци и още толкова им симпатизират.

В цяла България се създават вегетариански комуни – Алан Кайряк (Ясна поляна), Бургаско, после кооперативите в Урумкьой (днес с. Индже Войвода, община Созопол), Дерманци, Луковитско, Върбовка, Севлиевско, Варна, Пазарджик. Най-голямото вегетарианско общество е в Мечкюр, Пловдивско.

Идеята за създаването на вегетарианското стопанство в Прослав е донесена от Германия от Илия Енчев, след международна сбирка на съмишленици в градчето Виценхаузен, разказва Димитрия Вангелова. Цели две години вегетарианците търсят подходяща земя. През 1926 г. те успяват да намерят парцел от 280 декара със стопански двор в Прослав и го купуват със заем от Българска централна кооперативна банка.

Земята е само на 4 км западно от Пловдив, близо е и до жп линия. Тя е част от бившия чифлик на Елена Киндендиоглу, която продава парцела на вегетарианците-толстоисти. В началото никак не им е лесно – те срещат неразбиране у селяните, които угояват свине, колят агнета, телета, кокошки и зайци. Освен това те си навличат неодобрението на местните и с това, че работят и в неделя и не ходят на черква.

По същността си вегетарианското стопанство представлява кооперативна община, като земята е собственост на кооперацията, оръдията на труда са общи и земята се обработва задружно от всички. Първият, който остава да нощува в стопанството, е агрономът Никола Х. Георгиев, разказва Димитрия Вангелова. Другите членове, които след няколко дни се присъединяват към вегетарианския кооператив, са земеделец, градинар, обущар и техните семейства. Заселват се в къща с обща кухня от бившия чифлик на Елена Киндендиоглу, която е съборена през 1960 г. В нея се раждат и много от децата на вегетарианския кооператив.

Първите години са много трудни – времена на оскъдица и глад. Икономическата криза от 1927 г. не подминава и вегетарианците – дълговете към банката са големи, приходите са слаби, животът е труден, въпреки призивите за помощ на Вегетарианския съюз. Често, вече свикнали с новите си съседи, селяните им помагат с чували картофи, боб, ориз.

Според спомените на Детелин Делкинов, имало е моменти, в които кооператорите са се изхранвали със супа от черничеви листа и салати от диви треви, нямали средства дори за хляб. В същото време работели по 16 часа на полето, а покривът на къщата бил сламен и протичал при всеки дъжд.

Разбрали за нуждата от работна ръка, през 1928 г. тук се заселват още 10 души от белоградчишкото село Ружинци, заедно със семействата си. Започва да постъпва помощ – 110 000 лева от Вегетарианското дружество в София, съидейник от Стокхолм праща 85 000 лева, германска вегетарианка от Лайпциг помага с 3500 лева, средства даряват и пловдивски евреи.

През 1931 г. стопанството е в подем – започва производство на петмез от захарно цвекло. Кооперативът преработва суровината на стопанството и на хората от Прослав срещу наема за ползване на машините. Създава се отдел за фабрично консервиране на зеленчуци и плодове, в който могат да участват и хора, които не са вегетарианци, пише Илия Енчев в статията си „Вегетарианското кооперативно стопанство в с. Мечкюр, Пловдивско”.

Същата година към кооператива се създава отдел за експорт и продажби в София. Със задачата се заемат 10 кооператори градинари. На следващата година отделът става самостоятелна кооперация „Марица”, която има важната задача да парира търговската спекула. През 1933 г. вегетарианското стопанство разполага с 1200 кв. м. стъклени оранжерии за ранно производство, като повечето от тях се отопляват с биотопливо. Вегетарианците отглеждат 150 дка люцерна, 70 дка зеленчукова градина, 17 дка бостан, картофи, 3 дка лозя, овощна градина.

Стопанството е електрифицирано от електрическа централа „Въча”, като енергията отива за осветление и за две напоителни помпи. За по-лесното обслужване на дълга към банката, всички кооператори се ангажират да изплащат отреден парцел земя и да го обработват. Това се явява дялова вноска в кооперацията и дава право на кооператора да се разпорежда с произведената от парцела продукция.

Първите къщи от Вегетарианския квартал в Прослав са строени във времената на оскъдица, а материалите за тях са получавани по наряд. Въпреки това, „този квартал беше като китно цвете сред полето с подредения си стопански двор и къщите, които изникнаха през 1946 година. (…) Докато кварталът заприлича на оазис, в който цветята живееха в мир, също като стопаните си”, разказва Димитрия Вангелова.

Всички къщи са с красиви отворени тераси и без огради. За тях д-р Недялка Христова пише в своето проучване „Санитарно-хигиенна характеристика на с. Прослав”: „След двайсетгодишен кооперативен живот, те успяха първи в страната да построят селище „град-градина” .

През 1946 г. започва издаването на сп. „Прослав”, което да отразява успехите на стопанството. По-късно тази задача е поверена на специален вестник, според който членовете на вегетарианския кооператив се стремят да осъществяват „своя идеал за преустройство на обществото, в което трябва да процъфти братството между хората”, пише Никола Колев в своя „Доклад за 100-годишнината на Прослав”.

Децата в стопанството също помагат. След задължителния сън на обяд, бие камбанка, всъщност звук от стара жп релса, и ги вдига, за да отидат на полето. „На нас, малките, ни бяха направили кошнички от шперплат с дръжчици (…) Събирали сме окапали плодове за пектин, за сушене, а като станахме по-големи, помагахме и при брането на доматите – да си изкараме парички, за да си помогнем за училище”, разказва Стефка Делкинова в книгата за стария Прослав. В стопанството идват да помагат с доброволен труд чужденци и евреи студенти, които тук карат стажа си, преди да отпътуват за Израел.

В стената на административната сграда е написано на дъска кой какви задължения има за деня. От Англия пристига малък трактор, с който вегетарианците орат. В стопанството е имало един-единствен мъжки костюм, с който са се оженили не един и двама кооператори.

През 1943 г. дългът на вегетарианското стопанство към банката е изплатен. Кооперативът е заснет от американска делегация, която прави филм за българското село. Впечатлени са и от това, че добре работещото стопанство има само трима назначени на заплата чиновници – председател, агроном и счетоводител, които също помагали на полето. Всичко останало е било плод на труда на кооператорите.

След Девети септември народната власт не одобрява пловдивския вегетариански кооператив и със специално писмо от 27 декември 1944 г. земеделското министерство обявява стопанството за „демонстративно”. То е често наглеждано от Градския комитет на БКП в Пловдив, а впоследствие е обединено с местно ТКЗС, докато загубва идентичността си. Въпреки това във Вегетарианския квартал в Прослав продължават да се заселват люботели на растителните храни до края на 50-те години на ХХ век.

Илюстрациите са от книгата „Старият Прослав 1855 – 1955” на Димитрия Вангелова – Иванова

Споделете.

Коментирайте

Close