BASF Butisan

Величието и крахът на българското овцевъдство

0

Близо десет пъти са намалели овцете в България от 80-те години на ХХ век насам. Най-много овце у нас са се отглеждали през 1983 година – над 10 млн. В момента според статистиката на Министерството на земеделието и храните те са 1.3 млн., но експертите се съмняват в тази цифра. Според тях овцете майки са не повече от 700 000. Браншът овцевъдство в момента е в най-дълбока криза, казва пред БГНЕС проф. д-р Дойчо Димов от Катедрата по животновъдни науки в Аграрния университет в Пловдив. Това е и причината големите хипермаркети да зареждат агнешко месо само сезонно, а агнешкото, което купуваме основно за пролетните празници, да е основно румънско, новозеландско и аржентинско.

Навремето овцевъдството е било традиционен поминък в България. „Още от времето на траките по нашите земи са се гледали най-добрите агнета. Учили сме цяла Европа на градинарство и овцевъдство“, казва Бисер Чилингиров, бивш председател на Националната овцевъдна асоциация.

През Средновековието османлиите „бързо схванали предимствата на богатата Тракийска низина, която раждала в изобилие зърнени храни, ориз, зеленчуци, а по склоновете на Родопите, Средна гора и Балкана пасели многобройни стада. От особено значение за турската икономика били три отрасъла: производството на ориз, неизменна съставка от ежедневната храна на всеки турчин; овцевъдството, което давало предпочитаното за трапезата на мюсюлманина месо, и отглеждането на коне за султанските дворци. (…)

През XVI в. на базата на овцевъдството се създават и някои от големите планински селища в Пловдивския край като Копривщица. С доставката на овце и месо за Цариград започва да се занимава специална група хора, наречени джелепкешани (доставчици на стада), а също бегликчии (браничари), хора, натоварени от Портата да събират десятъка (беглика) от дребния рогат добитък.

Така от една заповед до кадията на Филибе от 1567 г. се узнава, че джелепкешаните на казата трябвало да доставят в Цариград 25 115 овце. Тази стопанска дейност била толкова развита през XVI в., че в края на века в Пловдивската каза имало вече 1349 джелепи, които доставяли за продоволствието на Цариград 30 430 овце“, пише Николай Генчев в книгата си „Възрожденският Пловдив“.

Овце в миналото

Овцевъдна ферма във Видинско, ХХ в.

През 80-те години на ХХ век българското овцевъдство преживява най-върховия си период. През 90-те нивата на износа се запазват до около 6 млн. агнета годишно, като основните експортни дестинации са Сирия, Ливан, Либия и други страни от Близкия изток.

В следващите години секторът се срива десетократно, като за това спомагат обезлюдяването на селата, слабият интерес към развиване на животновъдство, малките и труднодостъпни субсидии. По ред причини българско агнешко спира да се изнася на близкоизточните пазари, а шумно обявяваните намерения за износ на милиони български агнета към Катар приключиха с няколко спорадични сделки. Така България отдавна изгуби експортния си потенциал, докато вносът остава устойчив във времето.

Показателно е, че ако за 2013 г. от страната са изнесени, по данни на националната статистика, 12 хил. броя живи агнета на възраст до една година на обща стойност 2.5 млн. лв., за същата година са внесени почти 112 хил. агнета за 15.3 млн. лв., посочва в обширен анализ в. Капитал. Според представители на бизнеса с овце числата са силно заблуждаващи заради особеностите на реекспорта. Докарани основно от Румъния агнета се държат в депа в страната няколко седмици и после месото от тях заминава за чужбина, основно Гърция и Италия (виж инфографиката) с печати за произход от България.

Търговия с агнешко

Инфографика: в. Капитал

Унищоженото овцевъдство се характеризира още с липсата на чуждестранни инвестиции, с предимно дребни и разпокъсани производители. Все по-малко хора искат да се занимават с овцевъдство, мнозина затварят фермите си и разпродават животните.

Има поне пет причини, според в. Капитал, за краха на българското овцевъдство:

Малките, грешно насочени и неефективно контролирани субсидии

Овцевъдите на практика получават съвсем малко парче от пая на националните доплащания. Данните на Фонд „Земеделие“ за последните години ясно показват, че най-големите бенефициенти на субсидии в земеделието са мащабните зърнопроизводители, а в животновъдството повече пари вземат тези, които отглеждат едър добитък.

Да, за овце и кози майки, отглеждани в природно необлагодетелствани райони, има допълнително плащане, но пак то е в пъти по-малко от това за агрокултури или едър добитък.

Бюрократичните изисквания за получаване на субсидии

Според производителите, изискванията за получаване на субсидии са създадени така, че по-скоро да затруднят собственика на стадото. Отделно, под въпрос е и доколко самата схема на подпомагане е насочена в правилната посока, субсидирайки животновъдите на глава, а не на продадена продукция. Съвсем доскоро в Румъния плащанията бяха на продаден килограм продукция и не случайно най-големият внос в България е именно оттам. „Румънските фермери получаваха за 1 кг продадено месо 1 евро дотация. И именно това им позволи да пуснат агнешкото на 4 лв. за килограм – след помощта те получават същата крайна цена като българския фермер“, казва Лазар Дилов, овцевъд от Ботевград.

Кражби на животни

Третата причина е високият, буквално криминален риск за стадата, валиден впрочем за целия бранш. Случаите на отвлечени телета и агнета не са единични.

Слабо достъпни схеми за кредитиране и застраховане

Според производителите именно заради факта, че животновъдството е рисков бизнес, свързан с жива стока, всички обичайни схеми за кредитиране и застраховане са трудни, скъпи, а и оттам – ниско достъпни.

Липсва комплексен подход на държавата и местната власт

Огромен проблем в сектора, според Бисер Чилингиров, са мерите и пасищата. „Това е спънка за нас от 25 години. Някои кметове дават ливади на приближени хора за по 5-10 години, а други ферми се отказват, защото получават пасища за по една година, а са длъжни да ги почистят. Така те влагат много средства, а нямат никакви гаранции за догодина поне“, казва Чилингиров.

Колкото и пазарните правила да са общовалидни за всеки бизнес, конкретно селското стопанство в цяла Европа е малко по-особен случай и развитието му зависи от субсидиите. И ако те не са фокусирани в правилната посока, не са достатъчни, а контролът е продупчен, както очевидно е в България, не можем да очакваме нищо друго освен спад.

Изходът е: насърчаване на производството, покачване на доплащанията, национална реклама на продукцията.

В България за Великден се продават средно около 400-450 хил. агнета, около 300 хил. се търгуват за Гергьовден и още 100 хил. за Богородица (15 август). Като цяло агнешкото, купувано от българските потребители, е българско и вносно, но производители посочват, че няма гаранция за произхода на месото. „В страната се внасят огромни количества румънски агнета. Вкарват се в депа около Омуртаг, седят един месец там и стават „български“. Образно казано, от 10 000 заклани агнета 9000 са румънски и едва 1000 са местни, но всичко това се представя за българско агнешко и се продава във веригите“, твърди собственик на кланица от Североизточна България пред в. „Капитал“.

Вносът на румънски агнета, представяни по-късно за български, е търговска хватка от години, казват и други собственици на кланици. „Винаги е имало и тази година го има подбиването на цените и има вкарани замразени продукти и също агнешко от съседна Румъния, където цената на месото е от около 4 лева“, признава Бисер Чилингиров. Проблем, който до голяма степен изкривява статистиката, е и необявяваният внос.

Овце

Все по-малко хора искат да се занимават с овцевъдство

Така с отсъствието на ясна държавна политика да подпомагане на сектора, със схемите при субсидиите, с нерегламентирания внос и сивия сектор, овцевъдството все повече спира да е атрактивен бизнес. При реализацията на овцете съществени са млякото и агнетата, посочва проф. Дойчо Димов. Изкупната цена на вълната в момента е изключително ниска – 60 ст. за кг и на практика не играе роля. Политиката се намесва пряко в този отрасъл, доколкото военните действия в Сирия и други страни от Близкия Изток направиха търговията с агнета там невъзможна. Според проф. Димов, най-мощният стимул за развитие на отрасъла биха дали нови условия за търговията със съседна Турция.

Турция беше традиционен експортен пазар за дребен рогат добитък от България, но той падна 24 пъти само за две години от 96.3 млн. лв. през 2011 г. до 4 млн. лв. през 2013 г., след като вносът там беше затворен.

Многомилионната страна е необятен пазар за агнешко, но протекцията на местните производители се изразява в много високи мита за внос, така че тази посока не е развита. Българските власти не демонстрират сериозна политическа воля да регулират търговските отношения, а от това страдат родните производители на овце и кози. В Турция има 75 млн. овце, нашият 1 млн. едва ли е заплаха за търговията им, смята проф. Димов.

Споделете.

Коментирайте

Close