Retengo

Зайцевъдството – печеливш бизнес или хоби за любители?

0

Зайцевъдството у нас е било добре развито и преди десетилетия България е изнасяла месо и заешка вълна за страните от Европа. По времето на социализма отрасълът бележи бурно развитие, но по-късно запада и в последните години има любителски характер. Зайцевъдството не е сред най-популярните подотрасли на животновъдството у нас – много от фермерите нямат достатъчно опит и традиции в отглеждането на зайци. Нужно е да се познават биологичните особености на зайците (скорозрелост и многоплодие, къс бременен период, висока интензивност на растеж в млада възраст), които ги правят конкурентноспособни на останалите селскостопански животни.

За организиране производството на продукти от зайцевъдството като месо, кожи, вълна са необходими малки капиталовложения за животни, оборудване на зайчарници и клетки. При нашите климатични дадености зайци могат да се отглеждат в клетки на открито, под навеси или други преустроени стопански сгради.

С цел получаване на повече продукция през годината желателно е родените от първите озайчвания (март-април) женски зайчета да не се колят, а се оставят за разплод. При навършване на 4,5-5-месечна възраст (бял новозеландски и калифорнийски заек) може да се заплодят и използват до края на годината 1-2 пъти като майки.
Зайци
За да се обезпечи нормално отглеждане на зайците всеки стопанин трябва да осигури достатъчно клетки. Броят на клетките се определя от начина на използване на зайкините: екстензивно, полуинтензивно, интензивно. Най-грубо общият брой в зависимост от ражданията през годината се определя в съотношение 1:2 или 1:3, т.е. на една зайкиня, която е сама в клетка, се осигуряват още 3 клетки за зайчетата, които ще се родят от 5-6 озайчвания през годината.

Прието е да се смята, че зайците ядат много. Това впечатление се създава от факта, че те са наследили от дивите си предшественици навика да ядат нощем, а и поради несъвършенството на използваните у нас технологии на отглеждане те пилеят значителна част от фуража. Зайците могат да бъдат хранени по няколко начина: с концентрирани и зелени фуражи през лятото; с концентрирани, сочни и груби фуражи през зимата; с гранулирани фуражи и добавка от зелени през лятото и груби през зимата; с целодажбени гранулирани фуражи през цялата година.

Най-добри резултати се получават, когато се хранят с целодажбени гранулирани фуражи. При нашите условия зайците, хранени с такива фуражи от отбиване на ЗО-дневна възраст до 90 дни достигат жива маса 2,5-2,7 кг при разход на 2,8-3 кг фураж. На тази възраст при това тегло те стават годни за клане. От едно зайче с тегло 2,5 кг се получава почистено трупче с тегло около 1,5 кг.

В момента цената на дребно на заешкото месо е 12-14 лв./кг, но изкупната цена е много по-ниска. Зайцеферми предлагат прясното трупно заешко месо по 10 лв./кг. Повече от половината от тези средства стопаните изразходват за фуражи, лекарствени средства, амортизации, транспорт. На международния пазар добър прием намират още заешките кожи и заешката вълна. Най-големите пазари на заешко месо са Италия, Франция, Швейцария, Англия,Германия, на кожи – Германия, Гърция, Италия, на вълна – Германия, Япония, САЩ.

Преди няколко години отглеждането на зайци у нас отбеляза истински бум, благодарение на мярката за млади фермери по ПРСР. Поради много злоупотреби, подобни на проектите с калифорнийски червени, през 2017 г. финансирането на зайцевъдни ферми на млади земеделски стопани бе прекратено.

Споделете.

Коментирайте

Close