BASF_Delan

Зооинж. Атанас Божков: 40% от производителите на фуражи са в сивия сектор

0

ВИЗИТКА

Зооинж. Атанас Божков е председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи в България. Роден е на 13.10.1980 г. в Добрич. През 2004 г. завършва Тракийския университет в Стара Загора със степен магистър зооинженер. Работи в САЩ по програма за мениджъри на млечни говедовъдни ферми, в лаборатория за ягоди в Обединеното Кралство и в централата на оператор от сектор „Фуражи” в Стара Загора. От 2006 г. работи в областта на официалния контрол на фуражите в Национална служба по зърното и фуражите, Главна дирекция „Контрол на фуражите”. След създаването на Българска агенция по безопасност на храните става главен експерт в дирекция „Контрол на фуражи”. През 2012 г. става главен експерт в дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните, и контрол на фуражите”, отдел „Контрол на фуражите”.
От 2012 г. е национален експерт към Европейската комисия в сектор фуражи. Участвал е в работни групи към Европейската комисия и Съвета. Владее английски и руски език.

– Г-н Божков, хранят ли пълноценно животните българските стопани? Какви са необходимите количества фуражи, които да задоволят пазарното търсене у нас?

Все още няма официална информация за броя на животните в България. Липсва програма за животновъдството за период от 3 години, а създаването й би подобрило състоянието на сектора и би гарантирало стабилността на фуражопроизводството в България в близко бъдеще.

На конференцията на Съюза през април тази година МЗХ предостави информация, че броят на животните за 2015 г. е 18 484 600, а фуражната обезпеченост е 2 094 000 тона комбинирани фуражи. По данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) произведените количества комбинирани фуражи за 2015 г. са 1 150 000 тона, което навежда на мисълта, че животните в България не се хранят пълноценно и не се отглеждат по хуманен начин.

Липсва програма за развитие на животновъдството

Несъответствието във фуражната обезпеченост и легалното производство на фуражи налага извода, че голяма част от операторите – най-малко 40 на сто, са в сивия сектор. Със създаването на програма за животновъдството и засилването на контрола от страна на БАБХ голяма част от операторите ще излязат от сивия сектор.

– При това положение как се следи качеството и безопасността на произвежданите фуражи? 

Всички знаем, че голяма част от фермерите изграждат съоръжения, т. нар. „фуражни кухни”, но не могат да докажат, че произвежданите от тях комбинирани фуражи, предназначени за изхранване на животните, са качествени и безопасни, тъй като при тях е занижен контролът от страна на Българска агенция по безопасност на храните. Фермерите не могат да гарантират безопасността на произвежданите от тях фуражи, тъй като по-голяма част от тях не вземат проби за нежелани вещества (пестициди, микотоксини и други) и не извършват входящ контрол на фуражните суровини.

Не могат да докажат качество и пълноценност на произвежданите във „фуражните кухни” фуражи, тъй като не извършват тестове за хомогенност на смесителя и контаминация (замърсяване) на технологичната линия.

Хомогенизацията на фуражите е един от ключовите фактори, които доказват, че в комбинираните фуражи са равномерно разпределени вложените критични фуражни добавки като витамини, микроелементи, антиоксиданти и други. Неправилното смесване не може да гарантира, че всички животни са приели необходимите им аминокиселини, витамини, микроелементи, минерали и други.

Много малка част от фермерите закупуват пълноценни фуражи

Произведените от фермерите некачествени и непълноценни фуражи не могат да осигурят на животните набавянето на тези незаменими вещества за поддържане на физиологичното им състояние, а да не говорим и за това, че очакваме да се произведе качествена животинска продукция за храна на хората.
Много малка част от фермерите закупуват пълноценни фуражи, произведени от регистрирани и одобрени по Закона за фуражите производители, членове на Съюза. Те имат дългогодишна история и са доказали и гарантират, че произведените от тях пълноценни фуражи са качествени и безопасни.

– Преди няколко години проучване на екологични организации установи значително количество ГМО в животинските хранителни смески, особено в съдържащите соев шрот. Тогава МЗХ призна, че подобни фуражи се внасят от трети страни през Румъния. Как стоят нещата в момента, има ли у нас фуражи с ГМО и спазват ли се правилата по етикетирането им?

Както всички знаем, в този глобализиран свят, в който живеем, все повече и повече се нуждаем от протеини. За да се осигурят протеини, при изхранването на животните в конвенционалните комбинирани фуражи се влага соев шрот с произход САЩ и Аржентина. 95% от соевия шрот е произведен от разрешена ГМО соя. Съгласно приложимото право на ЕС и националното законодателство, в случай, че комбинираните фуражи съдържат над 0,9 % разрешено ГМО, операторите са длъжни да го обявят върху етикетите.

95% от соевия шрот е произведен от разрешена ГМО соя

Голяма част от комбинираните фуражи, които се произвеждат в България, съдържат соев шрот, произведен от ГМО соя, като това се обявява върху етикетите, за да могат собствениците на животните да имат право на информиран избор.

– Какво е съдържанието на хормони и антибиотици в предлаганите на пазара у нас фуражи?

Антибиотиците са забранени за използване като растежни стимулатори във фуражите. Тази забрана се спазва стриктно от регистрираните и одобрените по Закона за фуражите оператори и произведените от тях българските комбинирани фуражи не съдържат антибиотици и хормони.

– Колко са предприятията за производство на фуражи у нас и как са структурирани те – български и с чуждо участие, производство за собствени нужди и за търговия?

У нас са регистрирани около 265 фуражни предприятия по чл. 9 от европейския Регламент за хигиена на фуражите. От тях 160 произвеждат пълноценни фуражи, съдържащи фуражни добавки и премикси, показват регистрите на Българска агенция по безопасност на храните.  70 производители работят за пазара, 45 за собственото си животновъдно стопанство и 45 за пазара и собственото си стопанство. Имаме и 105 производители на комбинирани фуражи, съдържащи само фуражни суровини, без фуражни добавки и премикси.

Производителите на комбинирани фуражи у нас са основно български

По чл. 10 от Регламента за хигиена на фуражите са одобрени общо 44 фуражни предприятия, от които 20 за пазара, 6 работят за собственото си животновъдно стопанство и 18 – за пазара и собственото си стопанство. Основно производителите на комбинирани фуражи в България са български, много малка част – 2-3 от предприятията, са с чуждо участие.

– За кои страни изнасяме фуражи?

Изнасяме комбинирани фуражи за Турция и Сърбия. В момента се водят преговори с Китай български фуражни заводи да изнасят комбинирани фуражи за азиатската държава. Основно вътреобщностна търговия на български фуражи се извършва в Румъния, Гърция, Австрия, Швеция, Италия, Германия и други държави членки на ЕС.

– През миналата година сме произвели около 1,2 млн. т фуражи. Страната ни е на 70-то място в света по производство, има ли индикации за продължаващ ръст в сектора?

Производството на комбинирани фуражи е около 1,2 млн. тона по данни на БАБХ, а това е приблизително 4 % ръст на производството. Информацията е предоставена само от оператори, произвеждащи фуражи, които са регистрирани и одобрени по закон. Ако производителите в сивия сектор излязат на светло, производството на комбинирани фуражи ще се повиши драстично.

Производството на биофуражи има висок потенциал

По този начин и в случаите, когато законодателството задължи фермерите да изхранват животните с качествени и безопасни пълноценни фуражи, произведени от самите тях или закупени от легализирани фуражни предприятия, ще се повиши драстично производството на комбинирани фуражи. Убеден съм, че България ще се изкачи по стълбицата и ще заеме едно добро място в европейското и световното производство на фуражи.

– Има ли неизползван потенциал за развитие и къде?

С излизането на предприятия от сивия сектор на светло, с промени в националното законодателство по фуражи и чрез по-засилен контрол на фермите от страна на БАБХ ще се даде възможност да се използват ако не на 100 %, то поне на 80% от производствените мощности на производителите на комбинирани фуражи в България. Друг неизползван потенциал е производството на биофуражи, но това е една друга тема.

– Защо произвежданото в България зърно основно се изнася, вместо да се преработва във фуражи и да носи добавена стойност? Какво може да се направи в тази посока?

Основната причина за износа на по-голяма част от зърното е трудното намиране на външни пазари на комбинирани фуражи.

Преговаряме с Китай за износ на фуражи

Отварянето на пазара за комбинирани фуражи към Китай ще позволи на част от производителите на комбинирани фуражи да увеличат производството си и съответно добавената стойност да остава в България. Българската фуражна промишленост е отворена за преговори по въпроса с други държави.

– С нарастването на световната популация се увеличава и търсенето на животински протеин. Как фуражната ни промишленост ще откликне на нарастващото световно търсене? Можем ли да използваме по-нискокачествени източници на хранителни вещества, неподходящи за човешка консумация като пивоварно зърно, остатъчна суровина при производството на бира, изсушен спиртоварен зърнен остатък, пулп?

Фуражната промишленост винаги е откликвала и продължава да използва фуражни суровини като спиртоварен зърнен остатък, пивоварна каша и други продукти, получени като странични продукти при производството на храни. Към момента българската фуражна промишленост не използва пулп, тъй като тези продукти крият много опасности, особено микробиологични. По въпроса с търсенето на алтернативни протеинови източници Съюзът на производителите на комбинирани фуражи работи съвместно с FEFAC (Европейската федерация на производителите на фуражи).

– Производството на фуражи у нас не се финансира по линия на държавни или европейски програми. Единствената възможност за производителите е да кандидатстват с проекти по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от ПРСР, но пък трудно достигат необходимия брой точки. Предлагате нови критерии и промяна в наредбата за прилагане на мярката, какви са те?

През миналата година с идеята сектор фуражопроизводство да бъде равнопоставен с останалите сектори като месо- и млекопреработка от Съюза на производителите на комбинирани фуражи изпратихме две писма до аграрния министър.

Фуражопроизводителите не получават никакво европейско финансиране

Поискахме преразглеждане на критериите за оценка на проектите по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от ПРСР 2014-2020 г., като предложихме следните промени:

  1. Намаляване на точките от 30 на 15 точки за проектите, които предвиждат преработка на суровини от чувствителните сектори;
  2. Включване на допълнителен критерий за съществуващи предприятия повече от три години, който носи 10 нови точки, като по този начин всички предприятия от бранша ще имат предимство пред новорегистрираните фирми. Този критерий толерира предприятията, които имат история, доказан самоконтрол, и които са създавали устойчива заетост през последните три години;
  3. Липса на задължения на кандидатите по предишни проекти, както и такива към Националната агенция по приходите и други;
  4. Включване на допълнителни критерии за предприятията, които предвиждат износ при реализация на готовата си продукция по проектите;
  5. Премахване на критерия за местоположение на проекта на територията на селски район, защото същият създава доста често изкуствени условия, когато нова фирма желае да създава ново предприятие по програмата. Също така всички знаем, че голяма част от членовете на Съюза се намират в урбанизираните градски ареали;
  6. Включване на условие за производствата да има бизнес план, при неизпълнението на който да се дължи неустойка в пълен размер на субсидията. Планът да се приема за изпълнен, ако е покрит на 80-90% през първата година, освен в случаите на форсмажорни обстоятелства. Мотивът ни за предложение на този критерий е, че ще доведе до по-реалистични бизнес планове, както и до ограничаване на изкуствено завишените критерии за получаване на по-високо финансиране.

След нашето второ писмо МЗХ подготви редица промени в наредбата за прилагане на подмярка 4.2., които да влязат в сила при следващия прием по тази подмярка – например намаляване на таваните за един проект от 3 млн. на 2 млн. евро. За да се насърчи вече съществуващият бизнес, работна група към министерството е решила проектите на фирми с 3-годишна история да получават по 5 бонус точки.

Ако кандидатите не са участвали с проекти през първия прием на подмярка 4,2., тогава те ще събират нови 5 бонус точки. Целта е да се насърчат преработватели, до които първото европейско финансиране не е достигнало. Прието е да се получават от 5 до 13 бонус точки, които ще се дават за фирми износителки. С приетите промени се дава възможност и производителите на комбинирани фуражи да получат финансова помощ. Предложените критерии са одобрени и от ЕК.

– Какви са административните тежести в сектора?

Законът за фуражите задължава бизнеса да заплаща пробите, взети за целите на официалния контрол на фуражите. Пред служебния министър на земеделието и храните поискахме премахване на тези текстове от закона. Мотивите ни са, че фуражната промишленост в България е с дългогодишна история и всички производители на комбинирани фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и премикси на основата на фуражни добавки прилагат актуални процедури, основани на принципите на НАССР и съобразени с европейския регламент за хигиена на фуражите.

Фуражопроизводителите не бива да заплащат за взимане и изследване на проби

Чрез взимането на проби за анализ, операторите изпълняват планове за самоконтрол за качество и безопасност. Те носят отговорност на всеки етап от производството, преработката, съхранението, транспортирането и пускането на пазара на фуражи, включително храненето на животни в обектите под техен контрол. За извършването на изследванията на пробите от фуражи за самоконтрол, бизнесът използва лаборатории, в които се анализират и пробите, взети за официален контрол от БАБХ.

За да спази изискванията на законодателството в сектора, бизнесът отделя една голяма част от финансовите си средства за изпълнението на плановете си за самоконтрол, тъй като е длъжен да заплаща разходите за вземане и изследване на пробите. Това допълнително натоварва бизнеса. В нито едно друго секторно законодателство пробите, взети за целите на официалния контрол, не се заплащат от операторите, което води до неравностойност и неконкурентноспособност. Освен това към момента секторът на фуражопроизводителите е единственият, който не е получавал финансова помощ.
Съюзът на производителите на комбинирани фуражи е отворен за срещи с министъра на земеделието и храни за обсъждане на проблемните въпроси в сектор „Фуражи”.

Споделете.

Коментирайте

Close