Вицепремиерът Илияна Цанова: Големите пари отиват при малките фермери

0

– Министър Цанова, какви са предизвикателствата на този пост?
Моментът е такъв, че задачите не търпят отлагане. Не е огромно интелектуално изпитание, колкото физическо. Буквално. Тъй като се работи денонощно. Моментът е такъв, че задачите не търпят отлагане – приключваме първия програмен период и договаряме втория. Имаме крайни срокове, които не можем да не спазим, а денонощието има само 24 часа.
– Щяхте ли да приемете поста, ако знаехте какво ви очаква?
За три месеца искам да направя максималното за страната ни. Затова съм тук. В момента принадлежа на работата си.
– Какви са мотивите да бъде приет такъв временен пост?
Приех, защото постът е експертен, в експертно правителство. Имам дълъг опит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Познавам добре България, региона, как работи Европейската комисия (ЕК), програмите и проблемите. И знаех, че мога да дам нещо на страната си. По тази причина нямах притеснения. За страховете ми имаше други причини. Знаете, че обстановката в страната е много деликатна. Трябва да се свършат много задачи. Видях цели, които споделям, и това направи решението ми сравнително лесно.
– Вярвате ли, че за тези 3 месеца можете реално да свършите нещо полезно, предвид ограничения мандат?
Приоритетите на служебния кабинет са много ясни. Основната ни роля е да осигурим прозрачност на това, което се случва в ключови сектори на икономиката. Важно е да осигурим прозрачни избори и стабилност на институциите. В моя ресор имам конкретни задачи и просто трябва да си върша работата – с управляващите органи по оперативните програми, с ЕК, така че договарянето да продължи.
– Лесно ли се съгласиха работодателите ви от ЕБВР да ви пуснат в 3-месечен отпуск, който може да се наложи и да бъде удължен, ако не бъде сформирано правителство?
Не много лесно. Имаше оживени дебати в борда на банката, тъй като позицията ми в момента е от много висок ранг. Аз съм в неплатен отпуск. Спазвам стриктно правилата и не създавам конфликт на интереси. Отпускът ми е за три месеца и не знам дали бих могла да го продължа, ако се наложи.
– Значи все пак рискувахте работата си за временно министерско кресло?
Към момента – не. Надявам се да имаме прозрачни избори на 12 май, да се избере парламент, който навреме да излъчи стабилно правителство. Това е важно за всички ни.
– Все пак не са много младите българи, които биха рискували сигурната си и добра работа, за да се върнат да помагат на страната си. Къде са тези патриоти и защо никога не успяват да влязат в партийните листи?
Мисля, че всеки българин би се върнал в България, ако види, че има добро образование, инфраструктура, перспектива да се развива. От друга страна ние сме част от ЕС и живеем в космополитен свят. Хората от любопитство, от авантюризъм или по други причини могат да пътуват, да работят в чужбина и пак да се връщат. И това е полезно. Защото виждаш света по друг начин.
– Как президентът Росен Плевнелиев ви покани в екипа на това правителство?
Познавам президента в качеството му на министър на регионалното развитие. Тогава работех с него и с екипа му по проекти, свързани с водния сектор и енергийната ефективност в България.
– Изненадахте ли се, когато ви се обади?
Да. Освен това никога дори не съм предполагала, че бих заела подобен пост.
– Подготви ли ви за капаните, които ви очакват? Даде ли ви съвети?
Той по много ясен начин заяви мандата и задачите. Както и подкрепата си. Предполагам, че е мислил предварително дали бих могла да се справя с работата. Така че това, което той ми каза, ме мотивира много.
– Какво беше то?
Каза ми: “Виж, това са приоритетите, това е мандатът. Изключително важен е този момент за България. Вярвам, че си правилният човек за тази позиция.” Как бих могла да отговоря на това?
– Вашият предшественик на поста Томислав Дончев какви съвети ви даде?
Не ми остави три плика, като във вица. Служебният мандат е такъв, че няма време за трите плика. Пихме по кафе, говорихме за работа, Томислав ми обясни докъде са стигнали нещата с процеса на договаряне.
– Горчиво или сладко беше това кафе?
Такова, каквото го пия – с малко захар.
– Как съобщихте на близките и приятелите си и каква беше тяхната реакция на новината, че влизате в служебния кабинет?
Повечето от близките ми разбраха от медиите. Бях споделила предварително с много тесен кръг от хора. Някои от приятелите ми ме поздравяваха, други бяха разтревожени. Всъщност това не е повод нито за едното, нито за другото. А просто една голяма отговорност. Знам, че много малка част от приятелите и семейството ми си дават сметка за какво точно става въпрос, тъй като отстрани изглежда доста привлекателно – министър, и то вицепремиер. Но иска много отдаденост и работа. И нито за миг да не губиш мотивация.
– Казахте, че дори не сте мечтали за министерски пост, а какво искахте да работите, когато бяхте малка?
Като малка исках да стана фризьорка. Обичам много да работя с ръцете си. Мога да шия добре, да подстригвам, да рисувам.
– Как сменихте мечтите за творчество със скучната материя на европроектите?
Ами, порастваш. И разбираш, че освен космонавт и балерина, има и други професии. Кандидатствах в икономически техникум в София, приеха ме. След това завърших финанси в УНСС и следдипломна квалификация в Щатите.
– При кандидатстването ви за работа в ЕБВР щатската диплома ли натежа повече или образованието у нас?
Дипломата стои добре на автобиография. И толкова. Ако няма покритие, дипломата нищо не означава.
– А как ще стои в биографията ви постът министър?
По същия начин. Ако се справя – ще стои добре. Ако не се справя – няма. Нещата без покритие бързо се усещат.
– Тогава защо поехте този риск?
Най-големият риск в живота е да не поемаш никакви рискове. Невинаги знаеш какъв ще е резултатът от вземането на едно или друго решение. В такива случаи интуицията и опитът помагат.
– У нас или в чужбина по-лесно се изпълняват проекти?
Зависи от проекта и от хората, с които работиш. България не е от най-лесните места за изпълнение на проекти, особено в секторите на общинска инфраструктура и околна среда. В частния бизнес може би нещата стоят по друг начин. Когато се работи по такъв проект – това е 50% политика и 50% банкиране, защото тези проекти имат огромно значение за местната общност и регионалното развитие. И не винаги това значение е “банкируемо”, въпрос на сметки, така че трябва да се намери правилният баланс.
– Майка ви е пенсионер. Тя възлага ли надежди на вашия кабинет, че възрастните хора у нас ще имат по-достойни старини?
Майка ми не възлага надежди на служебното правителство за пенсията си. Тя много добре знае за какво става въпрос, много сме го обсъждали – увеличението на пенсиите няма как да стане просто ей-така. Всичко е свързано с много сериозни изисквания за финансова стабилност и, ако ги нарушим – губим всичко. За по-добри пенсии, по-добри услуги, трябва да имаме стабилен растеж, който да обезпечава разходите. Много е важно избраното правителство да адресира този сериозен проблем веднага, когато се намери ресурс.
– Тя ви разбира, когато го обяснявате по този начин, но дали и останалите пенсионери го разбират.
Тя го разбира, но не е щастлива от този факт, разбира се. Аз също не съм и преживявам много емоционално това, което става по улиците с възрастните хора.
– Каква част от проектите на стойност 2 млрд. евро, които трябва да приключим до края на годината, са рискови?
Може и да не загубим пари и това е сред най-спешните ни задачи в момента. Затова съм поръчала анализи – да може да вземем адекватни решения до края на този месец, началото на май най-късно – за пренасочване на ресурс от проекти, които не се случват или са забавени, към проекти, които могат бързо да се изпълнят. Да не се бавят обществените поръчки е много важно. Има проекти, при които обжалвания бавят поръчките с месеци и това пряко влияе на темповете на разплащане.
– От кои сфери ще вземете пари и към кои ще ги прехвърлите?
Имаме наддоговаряне по ОП “Транспорт”, ОП “Околна среда”. Но в същото време имаме и ограничения от ЕК, с които не можем да не се съобразим. Тоест – нямаме много голям избор. Наученият урок от този програмен период е, че трябва управляващите органи да наддоговорят. Така че да имаме буфери, които да ни дават гъвкавост. И, ако един проект се бави, то този финансов ресурс да се пренасочи към друг, който се изпълнява безпроблемно, за да не губим нито едно евро.
– Страната ни трябва да изпълни определени реформи, които са обвързани със средствата от Брюксел и, ако не се справим до 2016 г., има опасност да загубим финансиране. В коя област сме най-изостанали?
В момента договаряме Споразумението за партньорство с ЕС. Предварителните условия са ясни и в момента всички работят за тяхното изпълнение. До края на годината, когато ще бъде подписано Споразумението, част от тях ще бъдат изпълнени. За тези, които не успеем, ще имаме план за действие с краен срок до 31 декември 2016 г. Най-ясни са нещата във ВиК сектора. В следващия парламент Законът за водите трябва да е един от първите, които да бъдат приети. Стратегията за ВиК сектора също е в много напреднала фаза. Трябва да бъде приета в следващите 2-3 месеца. Стратегията за здравеопазване също трябва да бъде приета в следващите месеци, с три основни приоритета – въвеждането на електронна здравна карта, на диагностично свързани групи и реформа в системата на спешната помощ.
– За кои области търсим по-голямо финансиране?
Разликата с първия програмен период е, че сега сме вътре в ЕС, преговаряме като пълноправни членове. Другата основна разлика е, че определяме приоритетите в свързаност помежду им: образованието да попита бизнеса от какви специалисти има нужда, бизнесът да види секторите с потенциал и висока добавена стойност, и оттам – да се знае в какви иновации да се инвестира. Това са взаимовръзки, които задължително трябва да отчитаме. Иначе се работи на парче. По предварително договаряне общият финансов ресурс за следващия програмен период ще е 15,48 млрд. евро. Но все пак още не е одобрен бюджетът на ЕС. От тази сума 7.2 млрд. евро са по кохезионната политика. Най-големият обем от средствата са за директни плащания в сектора на селското стопанство и към 2.1 млрд. евро са за програмата за развитие на селските райони. Тя ще покрие по-голяма част от страната. И в нея да обърнем сериозно внимание на по-малките стопани – животновъди, зеленчукопроизводители, без окрупнена земя. Селата бяха живи, ядяхме вкусни домати и яйца. И ще е голям успех, ако може да върнем хора в селата. Но и да създадем условия, така че там те да могат да отглеждат своите деца, да имат адекватна инфраструктура, достъп до образование и инфраструктура.
– Как очаквате да се върнат хората по селата, след като там няма работещи градини, училища и дори магазини, а пътищата не са ремонтирани от десетилетия?
Точно затова подчертавам важността на взаимовръзките при програмирането – как определяме приоритетите на регионално ниво и как постигаме тази интегрираност. Когато се прави план за териториално развитие, в него например трябва да е ясно в кое населено място ще има училище. То трябва да е добро, енергийно ефективно, да има нужните компютри, да се осигурят пътища и транспорт за всички тези дечица, които ще пътуват до това училище.
– Страната ни вече е договорила по-голяма част от предвидените средства от Брюксел за този период, но усвояването все още ни куца. Как ще го ускорите?
Работим в непрекъснат контакт с бенефициентите, най-вече с общините, за да видим къде са проблемите. Планираме и да опростим малко процедурите по верификация на исканията за плащане. По ОП “Конкурентоспособност” ще адаптираме програмата “Енергийна ефективност и зелена икономика” така, че да улесним малкия и средния бизнес.
– Изграждат ли се вече управляващите звена за двете нови оперативни програми? Опитът ни от първия програмен период показва, че това забавя усвояването.
Така е. Министерство на образованието трябва да изгради необходимия капацитет за новата ОП “Наука и образование за интелигентен растеж” и да бъде акредитирано звеното навреме. Тя е много ключова за България. Една от основните теми са достъпът до образование и качеството му. На бизнеса му трябват специалисти, стоят вакантни работни места, просто защото ги няма хората с нужната квалификация. Затова във фокуса на тази програма ще бъдат не само реформите в средното и висшето образование, но и идентифициране на секторите в бизнеса, в които има недостиг на специалисти.
– Какви ще са стимулите за бизнеса?
Например ОП “Иновации и предприемачество” определя в кои области ще се развиват т.нар. клъстери или индустриални центрове. Общините ще осигурят цялата инфраструктура – пътища и комуникация, така че бизнесът да знае къде да инвестира. Отделните региони си имат своите традиционни силни страни и те могат да се възобновят. В същото време да направим удобни и бързи публичните услуги за гражданите и фирмите, в което е смисълът на електронното правителство. А то е един от приоритетите в ОП “Добро управление”. Ето я пак свързаността, за която говорим.
– Заявихте, че ще насочите усилия в следващия програмен период за икономическото развитие на Северозападна България. Как?
Много важни са транспортните връзки на Северозападния район с останалата част на страната. Без пътя Видин-Ботевград и, ако нямаме магистрала “Хемус” до Велико Търново, тунела под “Шипка”, регионът ще остане откъснат. По програмата за селските райони и ОП “Региони в растеж” те ще бъдат бенефициенти. Тези ключови транспортни проекти ще допринесат много за отпушването на региона. Но и общините сами трябва да определят своите приоритети, а не всичко да става на централно ниво. Ключов е моментът с липсата на кадри там – хората, които да могат да разработват и реализират проекти, да имат мотивация и знания да го правят.
– Остава ли ви време за разпускане, откакто сте министър?
От три седмици не ми остава време. Може би съм имала 2 почивни дни. Когато имам лукса на свободното време, обикновено го прекарвам с приятели. Имам страхотни приятели, на които много държа. Спортувам активно, тичам в парка, катеря в зала. Научих се тази зима да карам ски. Това вече е едно от любимите ми неща, с които си почивам. Обичам да чета, въпреки че напоследък не ми остава време. И чета предимно професионална литература и документи. Последната книга, която много ми повлия, беше “Южнячки” – за расовите проблеми през 60-те в Мисисипи. Обичам и романи, базирани на исторически събития. Помагат да разбера по-добре историята, когато е сложена в художествен контекст.

Интервю на вицепремиера по управление на средствата от Европейския съюз Илияна Цанова за в. “Стандарт”

Споделете.

Коментирайте

Close