Вкуси България със SlowTours.bg

Гергана Кабаиванова: Заедно трябва да убедим държавата да разреши продажбите на домашно произведени храни

0

ВИЗИТКА

Гергана Кабаиванова е създател на списание „Органично“ и председател на Сдружение „Устойчиво общество“ То е създадено в края на 2012 г. с цел да насърчава устойчивия начин на живот. Завършила е Университета по хранителни технологии. По образование е маркетингов специалист с дългогодишен опит в областта на козметиката. Създава първия био магазин в Пловдив. Основава Хранкооп – Пловдив, а преди две години организира първия у нас фермерски пазар, на който производителите на екологични земеделски храни се срещат с потребителите. Такъв пазар за фермерски продукти вече се организира всяка събота в Пловдив. По проекта „Фермерските пазари в София и Пловдив – събития за устойчиво развитие“, който се финансира по Финансовия механизъм на ЕИП, създава занаятчийска кухня и магазин за занаятчийски храни „Фермата“ в кв. Капана в Пловдив. От 18 до 21 септември там се провежда Фестивалът на местните храни.

– Госпожо Кабаиванова, на много храни четем етикети „Домашно“ – кисели млека, сирена, кашкавали. Възможно ли тези храни да са домашно произведени?

Хората очакват това наименование „Домашно“ или „По домашна технология“ да означава, че храната е ръчна изработка на продукта от суровини, които не са минали преработка, не са третирани с консерванти. Когато големите фирми използват това наименование и етикети, те всъщност подвеждат потребителите, защото със сигурност тези храни не са произведени ръчно.

– Има ли въобще нещо домашно в продуктите с етикет „Домашно“?

Няма как да има домашно производство в истинския му смисъл, защото домашното производство на храни не е регламентирано в България. Това не значи, че е незаконно, просто не е било тема на закон досега, защото не е имало малки производители, които да заявят желание то да се легализира. Знаем, че Наредба 26 и последните наредби за храните са пренесени от европейското законодателство, но не са взети предвид всички дерогации, които касаят малките производители, а само основните текстове. Реално у нас няма лоби, което да пожелае да се бори за такива промени за малките производители. Затова този въпрос още не е уреден.

– Собственици на къщи за гости, които развиват селски туризъм, казват, че многократно са правили постъпки да им се разреши да продават занаятчийски продукти и домашни храни, защото в момента на място могат законно да предлагат само дегустация на домашно произведена храна, но не и да я продават.

– Така е, има постъпки от малки групи производители, но всъщност институциите искат да видят готов разработен модел, добра практика, която може да се приложи в България и само претенциите за такава промяна не са достатъчни на институциите. Търсейки разрешение на тези проблеми трябва да предложим готови модели, а не само да поставяме искания.

Занаятчийски храни

– Защо е възможно в Румъния, която влезе заедно с България в ЕС, да са разрешени директните продажби, а в България не? На румънските фермерски пазари млечните храни, месото буквално се продават в касетки на земята. Те се предлагат със сертификати и хората сами решават дали да се доверят на този производител.

Именно защото са уредени тези въпроси със закон. При нас налагането на тези наредби идва от лобито на големите компании, било е въпрос на влияние те да бъдат наложени и въпрос на липса на влияние от наша страна, на малките производители, да им противодействаме. Трябва все повече малки групи да се приобщават, за да се постигнат промени в посока разрешаване на продажбите на домашно произведени храни. Това е процес трябва да продължи и да привлече нови участници, за да се постигне по-сериозно въздействие върху Министерството на земеделието и храните.

– Излиза, че пътят към постигането на либерално за занаятчийските храни законодателство е през обединението на малките производители. Защо обаче това не се случва?

Обединение и то не в голяма организация, а по-скоро асоциация на малки кооперации, малки съюзи между производители. Важно е изработването и формулирането на бизнес процесите, т.е. ние трябва да покажем на институциите, че това работи.

– Имате ли примери, при които моделът за продажба на домашни храни работи, които да представите пред МЗХ и Българска агенция по безопасност на храните?

Като организация можем да кажем, че имаме добре разработен модел за предлагане на такива продукти – това са фермерските пазари, които вече се промотират и от общините. Тепърва започваме да разработваме модела с кооперативната кухня, с който търсим решение за малките производители, които не могат да се легализират сами, да се кооперират за производство в една обща кухня, регистрирана към БАБХ и по този начин да предлагат своите авторски продукти. Така те излизат от кухнята с авторски етикет, но производствената база е осигурена от нас и те я споделят с други производители.

Фестивалът на местните храни от 18 до 21 септември в кв. Капана, Пловдив, цели да покаже малките производители и позабравени храни. Голяма част от участниците са хора, които до момента са нямали достъп до пазара, защото не отговарят на изискванията. Като видим че този модел е успешен, ще го предложим на министерството като модел за откриване на занаятчийски пазари в София и Пловдив. Идеята е да направим пространства, кооперативни кухни, в които хората  да могат да произвеждат, а продажбите да стават отвън.

Така че моделът на нашата организация са фермерските пазари. Движението Slow Food също работи активно в посока опазване на традиционни занаятчийски храни, породи и сортове, подпомага общности, които произвеждат местни храни. Когато всичко това започне да работи заедно, а не е самоцелно, ще сработи много по-добре и институциите биха уважили такава взаимна подкрепа и обединени действия.

Домашно произведени храни

Занаятчийски храни в магазин „Фермата“

– Отстрани погледнато, първи в тази посока заработиха хранкоопите, които сами по себе си са неформални обединения на производители и потребители на храна. След това в страната се появиха различни фермерски пазари – вие от „Устойчиво общество“ правите такива, Стоилко Апостолов също организира. Появи се и Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели, но всички вие действате поединично, вместо да заработите в една посока. Защо се получава така?

Защото всеки защитава собствените си интереси и иска да постигне някакви индивидуални постижения в министерството…

– Но би трябвало да имате общи интереси. Възможно ли е да се обедините всички и да поискате такава промяна, например на Наредба 26, че тя наистина да разреши директните продажби на малките производители, без те да са принудени да инвестират непосилни за мащабите си суми в оборудване, за да отговорят на изискванията.

По отношение на обединяването ние сме отворени, работим и в момента в партньорство със Slow Food, с „Биоселена“. Много бих искала да се обединим всички и да заработим заедно. Трябва да намерим общото и да се сдружим в името на малките производители. Нужно е нещата да се огледат от много страни и да се въздейства, за да се постигне добра промяна. Когато всички действаме заедно, ефектът ще е много по-силен.

Виждам обаче една тенденция да се говори само за Наредба 26, а има много по-сериозен и обхватен проблем с майсторите на печива и тестени изделия. Всъщност много повече от млекопреработвателите са хората, които искат да отворят свои пекарни, кухни за вегански храни, но за тях е непосилно да отговорят на изисканията за кухня.

Проблемът е много подобен на този с млекопреработвателите по Наредба 26 – твърде високи изисквания за оборудване, изискват се много вложения, които за този формат производства са ненужни. БАБХ се опитва да въведе едни застрахователни мерки да не бъдат допускани грешки, но вместо да подготвя и обучава производителите да не допускат такива грешки, тя поставя много рестриктивни и почти неизпълними изисквания към тях.

Фермерски пазар

Фестивалът на местните храни се провежда от 18 до 21 септември в Пловдив

– Вие от „Устойчиво общество“ какво решение на тези проблеми предлагате?

Първо обучение на хората, които искат да бъдат малки предприемачи – те не знаят откъде да започнат, какво да направят. Второто е, да се намерят формули, така че да се постигнат изискванията на законодателството и хората, които искат да се занимават с това, да стартират със взаимни усилия. Така постепенно ще започнат да изискват от институциите да се въведат облекчени условия за стартиране на домашно предприемачество, давайки за пример собствения си модел, при който не са нужни големи инвестиции. Така може да се приемат дерогации – изключения от закона, които касаят традиционните и малките производства на храни. За тях трябва да се приложи друг режим и това е въпрос на нови наредби или правила за прилагане на наредбите. Има достатъчно такива примери в Италия и Великобритания.

– Там как са уредени тези въпроси?

Британският модел е много простичък – стига да успяваш да постигнеш хигиена на храните, имаш право да ги произвеждаш. Тоест ако имаш мивка, която ти позволява да произвеждаш чиста продукция, ако редовно почистваш домашната си фурна и можеш да докажеш това пред властите, това е напълно достатъчно да работиш в домашни условия. Например множество майки приготвят храната за училищата, в които учат децата им и масово британските училища се зареждат с храни, произведени от домакини. Много села работят, за да зареждат училищните лавки и така децата се хранят със селска продукция. Местната агенция по храните контролира дали се спазват хигиенните изисквания, но самата система за контрол е много облекчена – няма такава формализация, администрация и бумащина, каквато е в България.

– Готови ли са да излязат на светло малките производители на занаятчийски продукти?

Част от тях са готови, желаят да се кооперират, да намерят начин и да излязат на светло, но друга част са категорични бунтари – не искат да бъдат нарушители на закона, но се опълчват срещу системата. Това не е устойчиво, в един момент ще се пречупят, най-малкото ще видят добрия пример на тези, които вече са направили промяната.

Споделете.

Коментирайте

Close