Момчиловци, селото, което първо у нас се зае да посреща любопитните за родопския живот в своите къщи за гости, през годините отстъпи титлата „Столица на селския туризъм“ на други села в Родопа планина. И ако преди двайсетина години повечето от всички 300 къщи са давали стаи и цели етажи за отдих на туристи, сега с това се занимават не повече от десетина собственици, разказва Албена Пеева от местния туристически информационен център.
Още преди 1989 г. домът на Никола Петров посреща туристи. Имаше едно постановление на Министерския съвет, което даваше такава възможност, разказва собственикът на една от къщите с най-дълъг стаж в селския туризъм тук. В края на 80-те „Балкантурист“ започва да организира в дома му автентично „посещение в родопско семейство“, а по онова време бай Никола е с дълъг стаж в посрещането на правителствени делегации из резиденциите в района. Днес той е сред мохиканите, които заедно със семейството си продължава да прави селски туризъм в Момчиловци, но признава, че вече интересът не е така голям, както в началото.
Навремето за хората тук имало чудесни възможности за поминък. В края на XIX век в селото е имало пет кооперации – горска, на картофопроизводителите, потребителна, кредитна, кооперация на рибарите – 80 местни мъже, които до 1913 г. ловели риба във водите на Бяло море в Гърция. Преди идването на демокрацията местните хора работели в курорта Пампорово и в дърводобива, хората били наети на работа и в оръжейния завод, във фабрика „Елица“. Занимавали се и със земеделие – произвеждали картофи, отглеждали крави, местните стада наброявали 1000 глави добитък.
После, след 1989 г., надежда за устойчиви приходи дал селският туризъм и селото било първото, което се заело да развива новия местен бизнес. С годините, притиснати от нуждата да вложат солидни инвестиции, за да отговорят на законовите изисквания за настаняване на туристи – например да изградят санитарен възел към всяка стая, много от хората се отказали да приемат гости.
Надежда за развитие на селото преди кризата дали чужденците, които накупили не една и две от местните къщи с идеята да ги реконструират в малки семейни хотели и къщи за гости. Някои успели за кратко да постигнат мечтите си, но никой не можал да върне вложените капитали. Сега много от тези домове са обявени за продажба. Само в един от местните сайтове за имоти има обявени за продан повече от 60 родопски къщи в селото. Мнозина обаче искат висока цена – например 400 000 евро за триетажна къща в Момчиловци.
Стана така, че бяхме първи в развитието на селския туризъм, но сега има голям отлив. Села, които се учеха от нас – Могилица, Арда, Смилян, отдавна ни изпревариха, благодарение на добрата реклама, разказва Албена Пеева. Мнозина от хората тук останаха в мисленето си в далечната 1990 г., всеки се оправя сам, не искат заедно да положат усилия и да правят селски туризъм, а чакат някой да дойде и да стане техен обединител, казва тя. И ако в миналото тук е имало 3000 постоянно живеещи, сега те са около 1270.
А селото е чудно място за почивка, екологичен и кулинарен туризъм, разходки. През 1968 година тук е отворена картинна галерия. Послучай 1300 години от създаването на българската държава в селото е построена солидна сграда за културно-исторически музей. Освен картините, в него могат да се видят предмети и снимки от родопския бит, автентични предмети, документи. В 3000 експоната музеят събира цялата история на селото от бронзовата епоха до днес.
Край Момчиловци има 26 параклиса и три християнски кръста. Местните вярват, че те пазят селото от злини, беди и болести. Всеки параклис е отворен постоянно и се поддържа от хората. Един от най-прочутите е параклисът „Аязмото“ – вярва се, че водата от изворчето край него лекува очни заболявания. Легендите, записани от отец Константин Канев в историческата книга „Миналото на село Момчиловци“ разказват, че още през 1908 г. тук са идвали хора от различни краища на България да търсят изцеление.
От Момчиловци тръгва екопътеката, наречена на известната родопска песен „Торнал е Тодьо“. Представлява кръгов маршрут, който минава през параклисите „Света Петка“ и „Свети Петър и Павел“, през скалните феномени Кърджалийски и Дупчов камък. Екопътеката завършва при Радичовската чешма, построена от хаджи Неделчо Канев. Чешмата е образец на Момчиловската каменоделна школа, а местните дюлгери се смятат за едни от първите майстори на камъка в Родопите. Канев се е обучавал на каменоделство в Италия, той е авторът и на камбанарията на построената през 1836 г. църква в Момчиловци.
Кърджалийският камък тук е известен от векове, тъй като някога от това място мъжете от Момчиловци са тръгвали на гурбет. Скалният феномен е споменат в прочутата песен „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“, измислена от геолога проф. Георги Мандов и неговия съученик Димитър Радичев, учител – „Торнал е Тодьо на гурбет да иде, на гурбет да иде, пари да печели. Ага е стигнал Кърджалийскиян камень, сьоднал Тодьо погрюма да прави“.
Двете момчета от село Момчиловци я съчинили през май 1949 г. Тогава трябвало да идат на абитуриентски бал, но нямали костюми, били обути в цървули. Досрамяло ги и останали вечерта в общежитието – за да не скучаят, съчинили текста за Тодьо по мелодията на известна фронтовашка песен. Тя станала много известна и изследователите на фолклора посочват, че е единствената родопска песен, посветена на труда. На десетина километра от селото е местността Картола, където има писта за ски и сноуборд, спортен център, стена за катерене.
Но през 2008 г. в Момчиловци се случва нещо необичайно – китайската мултинационална компания за млечни продукти „Брайт фуд“ (Bright Food (Group) Co., Ltd.) започва да произвежда в Шанхай кисело мляко с марката „Момчиловци“. Договорът е за 10 години. Годишният оборот от продажбите през 2012 г. е 18 750 000 евро, а на следващата година се увеличава до 37 500 000 евро, казва говорителят на китайската компания Бън Мин. На опаковката от 190 гр. има история на марката и произхода на името „Момчиловци”.
Освен за бактерията лактус бацилус булгарикус, китайците знаят, че в Родопите има един атрактивен за туризъм регион. „Големите количества продажби от киселото мляко „Момчиловци” са свързани с българската бактерия, с опаковката на продукта и вкуса му. Използваме опаковка във формата на диамант, която позволява дълготрайно съхранение на млякото и запазване на неговите качества. В Китай киселото мляко не е ежедневен продукт, при нас сега навлиза тази тенденция”, казва Бън Мин.
Млякото започва да води в Момчиловци и китайски туристи. Преди няколко години тук пристигат 25 китайци, сред които и бебе. Сървайварите са настанени в местни къщи, учат се да готвят родопски ястия, квасят мляко, отиват на място в кравеферма, срещат се с дълголетници от селото, изработват си сами ароматни килимчета, в които втъкават билки от ливадите край селото. На изпроводяк от кметството им подаряват родопски чанове. Китайци отново гостуваха на Момчиловци през втората седмица на септември, когато тук по традиция се провежда Фестивалът на киселото мляко „Традициите на Родопите“.