BASF Priaxor

Монахини от най-стария манастир в Европа подслонили Левски

0

Монахини от най-стария манастир в Европа неведнъж давали подслон на Васил Левски, когато посещавал Чирпанския край по революционни дела. В обителта край с. Златна ливада, на 15 километра от гр. Чирпан, Дякона се криел от заптиетата в специални тайници на килиите, разказва легендата.

Според някои историци, той  често контактувал със сестрите Христина и Евпраксия Василеви от Карлово, които му били братовчедки. Двете жени станали монахини по  патриотични подбуди, а дейността им била свързана с Левски още от 1868 г. По това време те временно са напуснали Сопотския девически метох и учели на четмо и писмо децата в Чирпан. През това време водели редовна кореспонденция с Дякона Левски.

Веднъж той  им пратил хабер, че ще посети Чирпан, за да състави таен комитет от местни будни младежи. Христина и Евпраксия поканили главния даскал Сребрю Стойновски, Георги Данчов Зографина и други революционно настроени чирпанлии. Така заедно с Левски те учредили Чирпанския революционен комитет.

Според легендите, по указание на Апостола двете сестри се върнали в Сопотския девически метох и оттам помагали за работата на местния революционен комитет. Двете обречени на Бога жени разнасяли тайните писма между градове и села, донасяли за турските властници, проповядвали идеята за въстание, посещавали със специални мисии Стара Загора и Чирпан. А докато бил в района, Левски се укривал в монашеските килии на манастира „Свети Атанасий”, където преди това подслон намирали Паисий и десетки хайдушки войводи.

Обителта е разположена в живописна местност над село Златна ливада, оградена от хълмове, на десния бряг на Стара река, преди вливането й в Марица. Комплексът включва църква, възстановена през 1961 г., пещера и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея. Има нереставрирани сгради от 1840 г. и нови крила, построени по искане на Людмила Живкова, която взела манастира под крилото си в края на 70-те години на ХХ век.

Всичко започнало през 343-344 г. след Христа, когато в Сердика бил свикан вселенски събор. Свети Атанасий, смятан за приносител на монашеството от Египет в Европа, се връщал по стария римски път от Сердика към Константинопол за Александрия. По онова време било прието на всеки трийсетина километра пътниците да почиват, а конете да се сменят.

Така на светията му се наложило да пренощува в древна римска крепост край чирпанското село Златна ливада. Разказали му, че местните хора са застрашени от епидемия и останал да помага, като през това време проповядвал и християнството. Налагало се, тъй като в района на Берое (днес Стара Загора – б. а.) еретици ариани, непризнаващи Христос, подложили на натиск и гонения местните готи и други племена.

Светият старец се уединявал за пост и молитва в скална пещера на около 300 метра от крепостта. Тя била известна на местните племена като езическо място, а светията го направил светилище. И до ден днешен пещерата е запазена и се нарича постница. Вътре са подредени икони, а поклонниците задължително минават оттам за здраве.

„Трябва да построите църква, за да ви избави Господ от епидемията”, обявил един ден св. Атанасий на местните хора. Така срещу пещерата му бил вдигнат храм, който стои на това място повече от 17 века. Тези факти не са измислица на местни патриоти, казват учените. През 2004 г. научна експедиция на акад. Росен Милев, ръководител на Балканската медийна академия се заел с проучвания на обителта.

Академикът изследвал 12-томната руска православна енциклопедия „Житията на светците”, издадена през 1903 г.. В нея имало подробно  житие на св. Атанасий.  Акад. Милев помолил като част от изследването проф. д-р Георги Алдъров от университета „Серафикум” да проучи ватиканските архиви. Той потвърдил факта, че свети Атанасий през 343-44 г. е отседнал в околностите на Златна ливада.

По време на турското робство обителта била разрушавана многократно и построявана отново. Една от възстановките преди Освобождението дори била направена от дърво. Последната реставрация е от 1961 г.

Близо до постницата на светията има извор, наречен Аязмото. Според преданията, още траките открили лековитите свойства на водата да цери кожни болестни, да помага при слабо зрение, да пречиства от токсини вътрешните органи. Смята се, че изворът лекува дори ракови болести, разказват местните хора. А монахините свидетелстват, че имало случаи, в които сакати проходили.

Тежки времена настанали за Златноливаденския манастир след 9 септември 1944 г. При създаването на ТКЗС-та  обителта била превърната в овчарник. Съдбата на сградите щяла да е безрадостна, ако на местния партиен секретар не му се явил насън самият свети Атанасий. Заплашил го, че ако съпартийците му не освободят манастира, ще му умре детето. Така комунистът се уплашил и през 50-те години манастирът отново възвърнал религиозните си функции.

До 70-те години на ХХ век обаче сградите на светата обител не били в добро състояние. Тогава станало ясно, че това е най-старият манастир в Европа. Преди това се смятало, че най-старият манастир на Стария континент е шотландският „Кандида каса”, основан през 360 г., следван от двата манастира, дело на свети Мартин през 373 и 375 г. в днешна Франция.

Людмила Живкова взела под крилото си обителта край Златна ливада и по инициатива на министерството на културата през 1979 г. сградите били реставрирани и обновени. В чест на признаването на българската старина била построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Александрийският патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, дошъл през 2003 г. на поклонение пред свети Атанасий.

Той донесъл като подарък иконата на Атанасий Велики, рисувана в Александрия. Друга подобна светиня на манастира край Златна ливада е икона на покровителя му свети Атанасий, подарена от атонските монаси. А една от най-строго пазените реликви в църквата е преписът на Реймското евангелие.

Той е първият на български език и е направен от родни художници, които го дарили. Векове наред пергаментният ръкопис се е използвал при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те полагали ръка върху древната църковна книга с красив обков, в който били инкрустирани реликви. Предполага се, че тъкмо заради това този ръкопис е бил предпочитан при коронациите – заради богатата си украса и калиграфическо изписване.

По време на Френската революция пищният обков на старозаветната книга бил ограбен, но останали дървените корици, обвити в червена кожа. Днес ръкописът се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до нея се разрешава само в много изключителни случаи.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close