Стопанството на Цецка и Цветан – от бежанците до малиновото сладко

0

Цецка и Цветан Ценеви са сред милионите българи, които години наред живеят в големите градове, отглеждат децата си, купуват зарзават от пазара и работят – тя като общинар, той като служител зад граница. Корените им са пръснати на северозапад и югозапад – родителите на Цветан са от Монтанско и Видинско, а на Цецка – от Петричко и Гоцеделчевско. Ценеви нямат никаква идея, че един ден ще живеят и работят на село, докато екскурзия до полуостров Халдикиди, Гърция, преобръща живота им. Там се запознават с българско семейство от Разложко, което ги кани на гости в своя край.

Ценеви Бачево

В стопанството си Ценеви са създали малка овощна градина

“Този регион ни хареса, защото е в южната част на Рила, въздухът е чист, в планината може да се развива селски туризъм, земеделие, да се произвеждат екологично чисти продукти, не е в населено място далеч е от града и е в гората. Това място беше нашето”, разказва Цецка.

Тя е наследница на бежанци от Беломорска Тракия и успява по съдебен път да получи компенсаторни записи като обезщетение за беломорските имоти на своя дядо. “Той е бил бежанец от с. Света Петка, имал е много земи. В Държавния архив открих документ, че не е получавал никакви компенсации за имотите си – нито пари, нито облигации. Съдът постанови да бъдем обезщетени”, казва Цецка.

Цецка и Цветан Ценеви

Ценеви случайно решават да се заемат със земеделие

Тя се надявала семейството да получи земя, а не компенсаторки, защото в онези години цената им била като на амбалажната хартия – била паднала до 13-14 стотинки. Но въпреки че семейството й не било овъзмездено с ниви, а с ценни книжа, тя ги вложила отново в земи – “през 2011 г. играх на търг и успях да купя с компенсаторки 25 дка земеделска земя в землището на с. Бачево”. А в района това не е лесно – хората не продават земите си, а тези, които го правят, искат висока цена.

Така Ценеви решават да се заемат със земеделие – мястото на новия им имот е слънчево, почвата е песъклива и подходяща за отглеждането на малини, ягоди, дини и пъпеши. На следващата година предприемчивата Цецка сама пише бизнесплан, с който кандидатства по мярка 141Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

Цецка и Цветан Ценеви

Част от продукцията, отгледана екологично в градината

По мярката можеха да кандидатстват регистрирани земеделски производители до 60 г., които да обработват поне 5 дка и да отглеждат минимум две земеделски култури като всяка година разширяват стопанството.

“Не беше лесно да се напише бизнеспланът – наложи се да четем много – таблици, коефициенти, точки, които всяка култура носи, трябваше да се прецени почвата, дали културите ще виреят върху нея. Например, първоначално бяхме решили да засадим повече чушки, но пък те дават по-малко точки, отколкото градинските домати, които носят около 3000 точки, допълнителен бонус са и кестените”, спомня си Цецка. Тя обаче се справя отлично с новото предизвикателство в земеделския сектор и преди 3 г. е одобрена за подпомагане по мярка 141.

Гладиоли

Есента в стопанството на Ценеви е сезонът на гладиолите

Така в градината, която е 7,31 декара, Цецка и Цветан засаждат чушки, краставици, различни сортове градински домати, имат овощна градина – за пръв път тази година ябълките дават плод. В стопанството са засадени по 300 квадрата малини и ягоди – “раждат в изобилие и постоянно правим компоти и конфитюри”. Трета година тук растат лешникови дръвчета, върху 700 квадрата са посадени орехи, още толкова са и кестените. А целият двор е изпъстрен с черни и лилави холандски лалета и зюмбюли, есента е сезонът на гладиолите.

Насажденията се наторяват с оборски тор през септември и напролет – около дръвчетата, ягодите и малините, а от БАБХ идват и взимат проби на място на почвата и торовете, които фермерите използват. За оранта и окопаването им помагат сезонни работници, понякога и децата им идват да помагат, макар че са много заети с частен бизнес, с търговия, а зетят има своя ВЕЦ.

Ценеви Бачево

Бобът в стопанството тази година не станал

Тази година за Ценеви е пълна с премеждия, защото каналът, от който поливат градината, пресъхва, и се налага да напояват зеленчуците с подръчни средства. “Догодина ще прокараме вода, защото без поливане е много трудно да се изкара продукция. Самата година е трудна – първо беше дъждовна, сега е суша, това се отрази върху насажденията. Например бобът не може да връзва и прегаря заради горещото време”, разказва Цецка.

Подпомагането, което Ценеви получават по мярка 141, е малко над 2900 лв. на година. “Не може да се каже, че покрива себестойността на продукцията, защото фиданките, семената и разсадът са скъпи, и ако не ни се получи нещо, отново го купуваме и засаждаме. Но пък като приключи програмата, стопанството ще си остане за нас”, посочва плюсовете Цецка.

Къща Ценеви Бачево

В стопанството си фамилията е построила малка лятна къща

Тя и съпругът й не продават нищо от произведеното на пазара – то просто не стига, защото се превръща в замразени плодове и зеленчуци, сокове, консерви, сладка, компоти и конфитюри, които потеглят към децата и внуците. “Семейството ни е голямо – имаме седем внуци, три деца, всички са в София и това, което произведем, е за лична консумация”, казва Ценева. А тя и Цветан точно от “лудницата в София” са избягали.

Двамата са във фокуса на проекта „CAP for CAP” (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy ) на “Икономедиа”, съфинансиран от Европейската комисия. Това е един от общо 15-те медийни проекта, който ЕК одобри за популяризиране на Общата селскостопанска политика и е единственият, спечелен от България, изтъква експертът от WWF Юлия Григорова.

Ценеви със своето стопанство по мярка 141 са във фокуса на проекта "CAP for CAP"

Ценеви със своето стопанство по мярка 141 са във фокуса на проекта “CAP for CAP”

Целта ни е по-добро информиране на широката аудитория и на потенциалните бенефициенти за новата ОСП и за трите й основни теми – осигуряването на продоволствие, устойчивото използване на природни ресурси и развитие на селските райони, казва ръководителят на проекта Любомир Василев.

А Цецка и Цветан Ценеви са един от успешните примери за хора, които се връщат на село и работят за развитието на района, в който живеят. “Имаме много млади хора в селото, има лековити минерални води, два басейна. В селото живеят и много чужденци – руснаци, турци от Истанбул, англичани, тук кипи живот”, хвали Бачево жената.

В предишни години през зимата със съпруга й са “емигрирали” в София. Имат малка къщичка в двора си в Бачево, но понеже имотът е отдалечен на 2 км от селото, пътят не се чисти и са затруднени с покупките на храна и други продукти. Но миналата зима решават да наемат квартира в селото и остават да живеят в Бачево.

Мярка 141

“Дойдохме тук на тишина и спокойствие. За мен срамна работа няма. Животът е много кратък, но го разбираме едва, когато годините се натрупат”, казва Цветан. Той и жена му кроят планове и за ново развитие – искат върху друг свой имот по пътя между с. Бачево и Разлог да построят сламени къщички и да развиват селски туризъм. “Защото, казва Цветан – като работиш на чист въздух, това удължава живота. А тук, в планината, човек може да продължи”.

Споделете.

Коментирайте

Close