Научните институти готвят протест срещу реформата в ССА

7

Научните институти у нас подготвят национален протест срещу намеренията за реформа на аграрната наука. Академичните ръководства  смятат, че с изваждането им от структурата на Селскостопанска академия и прехвърлянето им под шапката на БАН и различни университети в Пловдив, Русе и Стара Загора,  институтите впоследствие ще бъдат закрити.

“Идеята е да излязат десетина института от системата на Селскостопанска академия (ССА) и да преминат към университети и към БАН, не виждам никакъв резон, нито науката ще се подобри, нито е печеливша тази промяна за институтите, а само ще се разбие аграрната наука в България. Това не е реформа”, коментира директорът на Агробиоинститут – София проф. Росица Бъчварова. По думите й, решението за реформата е обсъдено на създадената към Министерството на земеделието и храните работна група, в която влизат представители на БАН, ректорите на Тракийския университет – Стара Загора, на Лесотехническия университет, на Аграрния университет – Пловдив, на Русенския университет “Ангел Кънчев”, участва и заместник-министърът на земеделието доц. Георги Костов.

“Никой не знае какво се случва, неофициално ни се казва, че са предварително взети решения, но те не са обсъждани с нас, нито са гласувани, нито сме питани”, коментира проф. Бъчварова. “Не зная с какво пречи Селскостопанска академия на земеделското министерство – може би с числеността на заетите и с финансовите средства, нужни за науката, които са изключително смешни – общо 24 милиона бяха отпуснати тази година. Но МЗХ им разпредели смо 20 млн., останалите пари останаха във фонд “Резервен” на министерството, за да може от тях да се изплатят обезщетенията на съкратените 350 души от структурите на ССА”, обясни Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ).

Тя припомни, че преди 2 г. идеята за преструктуриране на ССА отново е била на дневен ред. “Тогава направихме среща с министъра на земеделието проф. Димитър Греков, с представители на синдикатите във всички научни институти, инициирахме среща с директорите. Нещата се успокоиха, но явно има решение в дългосрочен план. Неотдавна имаше идея научните институти у нас да се преструктурират в три центъра – генетичен, растениевъден и животновъден, сега има нова концепция на работната група”, посочи Светла Василева. Темата е обсъждана в сряда в Генерал Тошево с директорите на институтите и напрежението от предстоящо закриване на научни звена започна оттогава, допълни синдикалният лидер.

“Нас не ни канят на заседанията на работната група към министерството, само веднъж, като слушатели, когато се обсъждаше вариант цялата ССА да премине към БАН, защото на България не били нужни две академии, а само една”, посочи Василева. Според нея по-малкото зло е структурите на ССА да минат към БАН, тъй като по този начин ще си запазят активите – “БАН е самостоятелно юридическо лице и сама решава какво да прави с научния си потенциал и имущество”. Сценарият институти да минат под шапката на университети, според синдикалистката, е по-лош, тъй като тогава институтите няма да са самостоятелни юридически лица.

“За какво са им тези институти на университетите – за увеличаване на академичния състав? Че те и сега нямат пречки за това. За какво друго –  за производствени бази, само за субсидия от земите? На кого ще са нужни двама счетоводители, двама технолози, навсякъде, където има дублиране в длъжностите, хората ще бъдат съкратени. Продължаваме за унищожаваме научния потенциал в България и да закриваме работни места и то при положение, че не можем да дадем повече от 495 лв. средна заплата на общия персонал в ССА. Средната заплата на доцент е 662 лв., а на професор – 726 лева. Не ценим научните си кадри”, коментира Светла Василева.

Според предварителните намерения, Институтът по полските култури в Чирпан ще премине под шапката на Аграрния университет в Пловдив, Агробиоинститут – София, който се намира в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, ще мине към БАН, Земеделският институт в Стара Загора – към Тракийския университет в града, Институтът по криобиология и хранителни технологиии – към Университета по хранителни технологии в Пловдив, Институтът по животновъдство в Костинброд – към Лесотехническия университет, Институтът по земеделие и семезнание – Образцов чифлик – към Русенския технически университет.

Намеренията на държавата са десетина други научни структури като Института по тютюна и тютюневите изделия в Пловдив, Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък и Добруджански институт да останат под шапката на ССА, тъй като са с национално значение.

Готвената реформа в аграрната наука засяга и опитните станции, които в момента работят като държавни предприятия по Търговския закон. Има идеи те да бъдат върнати към съответните отраслови институти, или закрити, или прехвърлени към БАН и университети, коментира Василева. Всяко тяхно прехвърляне обаче може да стане само с промяна в Закона за ССА, тъй като дейността на 17-те държавни предприятия е регламентирана в приложение към Закона за Селскостопанска академия, а дейността на институтите – в устройствения правилник за ССА. Той може много лесно да бъде променян, за разлика от закона, който трябва да мине през Парламента, каза още Светла Василева от ФНСЗ.

Много от институтите от ССА са на печалба. Според Федерацията на независимите синдикати в земеделието, на работна група не са коментирани финансовите резултати на нарочените институти, нито е обсъждано дали с преструктурирането им ще се подобрят научните продукти.

“40% от средствата ни идват от ССА и те са само за заплати, всички останали приходи са ни по научни проекти, финансирани от Европейската комисия, фонд “Научни изследвания, Шеста и Седма рамкова програма на ЕС, международни проекти”, каза проф. Бъчварова от АБИ. “Ние се занимаваме с фундаментални изследвания в областта на клетъчната, функционалната и молекулярната генетика с цел решаване на проблеми с практическа насоченост, с ДНК анализи, молекулярни маркери, не виждаме с какво ще допринесе нашето преместване в БАН – нито имат излишни средства, нито могат да ни осигурят по-добри заплати или условия за работа, не ми е ясна логиката на тази реформа”, допълни тя.

От Федерацията на независимите синдикати в земеделието предлагат с промяна в Закона за ССА да се даде възможност на институтите да станат самостоятелни и независими от бюджета на академията. Те могат да получат сериозни собствени приходи и да се самоиздържат, подчерта Василева. В момента това е невъзможно, тъй като институтите имат таван на приходите и разходите. По закон, те се финансират със субсидии от републиканския бюджет, приходи от сключени договори за изследователски проекти, приходи от реализация на интелектуални продукти и дарения.

В структурата на Селскостопанска академия има над 20 научни института, а заетите в тях са близо 2000 души. По данни на учените, институтите разполагат с около 150 000 дка земя. По-голямата част от нея е държавна и е отдадена за ползване като експериментални площи. Някои научни институти нямат земя, но пък разполагат с имоти на атрактивни места и с ценна научна апаратура. Не е ясно с готвената реформа какво ще се случи с тези активи, кой и по какъв начин ще се възползва от тях и ще ги управлява.

Ръководствата на научните структури подготвят национални протести срещу готвената реформа. “Ще оглавим националния протест на учените във връзка с подготвяната реформа в ССА, която ще извади институти от състава на Селскостопанска академия, а бъдещето на числеността и на научния потенциал е неясно”, коментира Светла Василева от ФНСЗ. Вчера с протестни писма излязоха няколко института, сред които Земеделският институт в Стара Загора, Институтът по полските култури в Чирпан, Институтът по животновъдни науки в Костинброд. Те ще се включат в националния протест срещу реформата в ССА, в който ще участват още Институтът по криобиология и хранителни технологии, държавни опитни станции и други. “Започваме протестни действия и съм информирала за това председателя на ССА проф. Тотка Митова. Имаме подкрепата на всички колеги и на браншови организации”, коментира проф. Росица Бъчварова.

“Създава се напрежение, но няма никакво решение на работната група. Тя е създадена със заповед на министъра на земеделието и храните Десислава Танева и работи от два месеца. На срещата с директорите на институти подчертах, че е излишно напрежението в нашите среди преди решението на работната група. Дори в момента чакам да вляза в кабинета на зам.-министъра на земеделието по този въпрос”,  коментира пред Agronovinite.com председателят на Селскостопанска академия проф. Тотка Митова.

Заместник-министърът на земеделието доц. Георги Костов заяви пред изданието: “Когато имаме готовност на работната група с концепцията, тя ще бъде достатъчно ясно огласена пред медиите, всичко друго в момента са слухове”.

На 23 септември работната група се събира отново и се очаква се на следващия ден взетите решения да бъдат публично оповестени.

Споделете.

7 коментара

  1. Тонева on

    И да ги закрие държавата няма да сбърка. Сега институтите имат минимум по 3-4 счетоводители, които цял ден чоплят семки. Науката никаква е няма, но то и условия няма за такава. Абе крайно време е да се променят нещата, че от тоталитарно време не е пипано по тези институти.

  2. Петров on

    Това не е реформа, а геноцид! Аграрната наука е много по-важна за държавата, отколкото много други бюджетно финансирани дейности! Тя трябва да се подкрепя и развива, а не да се закрива! Учените и специалистите в ССА не чоплят семки, а се занимават с интелектуален труд, който би трябвало да се цени високо. Вместо това получават минимално възнаграждение, а парите от спечелените проекти отиват в бюджета на МЗХ. Чиновниците в министерството непрекъснато се увеличават, а заплатите им са 2-3 пъти по-високи!!! Крайно време е това да се промени. След като Министерството на земеделието и храните не желае да решава проблемите на ССА, най-добре е тя да мине към Министерството на образованието и науката, където е мястото на всички научни организации в страната.

  3. Димитрова on

    Работещите в институтите на ССА не чоплят семки, а създават интелектуален продукт, от който зависи прехраната на населението, въпреки че заплатите им са скандално ниски! Необходима е широка обществена дискусия, работната група трябва да се разшири и решенията й да бъдат публично огласени. Да не се бърза с реформите, преди да е направен анализ и да са оценени евентуалните последствия от прибързаното закриване и разформироване на институти и опитни станции… Не бива с лека ръка да се слага кръст на структури и дейности, градени с години! Последствията може да са пагубни за страната!

  4. Василева on

    На 25 септември министър Десислава Танева трябва да внесе предложението в Комисията по земеделие. Защо се бърза толкова? Необходимо е повече време за широка обществена дискусия относно бъдещето на Селскостопанска академия! Защо решението за реформи не е разглеждано и обсъждано с ръководствата на институтите и опитните станции, а се спуска в деня преди почивните дни? Четирите почивни дни и следващите три работни дни, когато много хора са си взели отпуск, затрудняват реагирането и активността по тези сериозни въпроси. Наистина е необходим национален протест!

  5. Nikolova on

    Събитията и произтичащите от това действия по повод на ССА са целенасочени и категорично ясни – закриване на ССА, унищожаване на селскостопанската наука, затриване на научния потенциал, усвояване на базите и земята и удовлетворяване на “Висши” интереси и апетити!!! До кога уважаеми колеги ще позволяваме да бъдем унижавани и стъпквани! До кога в България интелектуалният труд ще бъде принизяван и обезценяван? Крайно време е да застанем един и друг и заедно да се борим не само за нашето оцеляване, но и за нормални, човешки и подобаващи условия на труд и заплащане!!!

  6. Христева on

    Г-жо Тонева, струва ми се, че Вие сте една от тези, които по цял ден чоплят семки, само че не в Институт от системата на ССА, а вероятно в някое министерство! А знаете ли, че и сортовете за тези семки за “чоплене” са създадени някъде в институтите на ССА. От коментара Ви е ясно, че нищо не Ви е ясно и сте много, много далече от действителните проблеми не само на ССА, но и на цялата научна сфера и общност в България.
    От друга страна, като се замисли човек, може би така ще е най-добре и ще се решат глобално всички проблеми на България – днес да се закрие ССА, утре – да се закрие БАН, другиден – театри, училища и т.н., а на седмия ден – цялата Държава! И тогава, всичко ще бъде прекрасно – няма да има България, няма да има Българщина,няма да има Българи! Ние няма да вегетираме, а просто някъде кротко ще си изгнием!

Коментирайте

Close