Близо 694 милиона лева (355 725 910 евро) е общият бюджет на мярка 7 от новата Програма за развитие на селските райони 2015-2020 г. Това са т. нар. общински мерки и по думите на аграрния министър Десислава Танева, те ще бъдат отворени за прием на проекти до средата на следващата година. В стария програмен период общински мерки бяха 321 и 322, а в ПРСР 2014-2020 г. техният еквивалент е мярка 7.
Какво трябва да знаем за общинската мярка 7?
Мярка 7 е „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. За да се намалят съществуващите различия между селските и градските райони, с подпомагането по мярката ще се създаде, подобри или разшири малка по мащаби инфраструктура в селските райони, включително и широколентова инфраструктура, публична инфраструктура за отдих и туристическа информация, ще се подобрят и разширят основните услуги, включително за отдих и спорт.
Акценти са образованието, природата и културно-историческото наследство, инфраструктурата за широколентов достъп, а целта е да се насърчи социалното приобщаване, да се намали бедността и да се повиши икономическото развитие в селските райони, обясни Райна Попова, младши експерт във WWF и лектор по проекта „CAP for CAP” (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy ) на „Икономедиа“, съфинансиран от Европейската комисия.
Подмярка 7.2 е за инвестиции в малка по мащаби инфраструктура
Подмярка 7.2. е „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“, каза Райна Попова. Публичната инфраструктура е основен фактор за осигуряване на базови услуги на населението в градовете и в селата и за осигуряване на достъпа до тях. Тя предоставя физическата среда и обхваща обектите и съоръженията за реализиране на услугите в сферата на образованието, здравеопазването и социалните грижи, науката и културата, водоснабдяването и канализацията, енергоснабдяването, телекомуникациите, транспорта, благоустройството, физическата култура, спорта и отдиха.
Финансова подкрепа се предвижда за строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища, улици, тротоари, и съоръженията и принадлежностите към тях, на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации с под 2 000 еквивалент жители в селските райони; инвестиции за доизграждане, без ново строителство на канализационната мрежа .
Ще се финансират още изграждане и обновяване на площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение; изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на социална инфраструктура за предоставяне на услуги, които не са част от процеса на деинституционализация на деца или възрастни, включително транспортни средства.
Подкрепата е за реконструкция и ремонт на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност; за изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на спортна инфраструктура; за изграждане, реконструкция, ремонт, реставрация, закупуване на оборудване и обзавеждане на обекти, свързани с културния живот, вкл. мобилни, както и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства. Ще се финансират ремонти и оборудване на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони.

Бенефициенти по подмярката са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел за дейности, свързани със социалната и спортната инфраструктура и културния живот, читалища за дейности, свързани с културния живот, ВиК оператори. Допустимите разходи са за изграждането, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество, закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване, обзавеждане до пазарната цена на актива, общи разходи като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации за екологичната и икономическата устойчивост.
Допустими разходи, по думите на Райна Попова, са и нематериалните инвестиции: придобиването или развитието на компютърен софтуер и придобиването на патенти, лицензи, авторски права, търговски марки. Критериите за подбор най-общо за различните поддейности са проектите да са в Северозападния район, в общини с високо ниво на безработица, за инфраструктура, която осигурява транспортна свързаност на населени места от селските райони до малките градове от 4-то йерархично ниво съгласно Националната концепция за пространствено развитие или с втори и трети клас републикански пътища.
Критерий е и броят на населението, което ще се възползва от проекта. Сред другите критерии са проектите да са в райони с установен или прогнозиран воден стрес, иновативни технологии или инвестиции с екологичен ефект, за изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на инфраструктура за социални услуги за деца и уязвими общности (в т.ч. роми), проекти, създаващи работни места, проекти в зависимост от културната и обществената значимост на обекта.
За общини, юридически лица с нестопанска цел и читалища се предвижда 100% финансиране в случай, че не е налично генериране на приходи. За ВиК операторите размерът на финансирането се определя въз основа на одобрен индивидуален анализ (ползи-разходи) за съответния регион.
Бюджетът на подмярка 7.2 е:
ЕЗФРСР (в евро): 229 500 000,00
Национално съфинансиране (в евро): 40 500 000,00
Общо (в EUR): 270 000 000,00
Подмярка 7.3 е за широколентова инфраструктура
Подмярка 7.3. е „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширение“, посочи експертът Райна Попова. Предвижда се тя да се прилага в периода 2016-2020 г. предвид необходимостта от ревизиране, допълване и одобрение на Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение (NGA), от който ще бъдат изведени конкретните дейности, допустими за финансиране по под-мярката.
Бюджетът на подмярка 7.3 е:
ЕЗФРСР (в евро): 25 500 000,00
Национално съфинансиране (в евро): 4 500 000,00
Общо (в EUR): 30 000 000,00
Подмярка 7.5. подпомага инвестиции в туристическа инфраструктура
Подмярка 7.5 е за „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“. „Туризмът е сред приоритетите на регионалната политика в България. На него се разчита за осезателен принос към постигане на балансирано и устойчиво развитие на българските общини и райони. Развитието на туризма в селски райони, особено в по-отдалечените периферни, крайгранични и планински общини, в които има уникални туристически ресурси, следва да се обвърже с националните и европейски културни и туристически маршрути и с развитите туристически зони, за да получат шанс за адекватно експониране и популяризиране на ценностите в малките общини“, обясни Райна Попова от WWF.
Финансова подкрепа ще получат туристически информационни центрове, посетителските центрове за представяне и експониране на местното природно и културно наследство, центровете за изкуство и занаяти с туристическа цел, атракции, които са свързани с местното природно, културно и/или историческо наследство и предоставящи услуги с познавателна или образователна цел. Подпомагане ще се отпуска по проекти за съоръжения за туристическа инфраструктура (информационни табели и пътепоказатели за туристическите места и маршрути, съоръжения за безопасност, велоалеи и туристически пътеки).
Бенефициенти по подмярка 7.5 са юридически лица с нестопанска цел за дейности, както и общините в селските райони. Допустимите разходи са изграждането, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество, закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване, обзавеждане до пазарната цена на актива, общи разходи като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост.
Финансиране се предвижда и за нематериални инвестиции: придобиването или развитието на компютърен софтуер и придобиването на патенти, лицензи, авторски права, търговски марки. Критериите за подбор при различните поддейности са проектът да е в Северозападен район, както и броят население, което ще се възползва. Важен критерий е проектите да осигуряват подобряване на околната среда и постигащи екологичен ефект, както и да създават работни места.
Финансирането е на 100% за общини, юридически лица с нестопанска цел и читалища, в случай, че не е налично генериране на приходи. Когато размерът на допустимите разходи по инвестициите е в размер до 50 000 евро за един обект, който е с установен потенциал за генериране на приходи, се предвижда финансиране в размер на 100%.
Бюджетът на подмярка 7.5 е:
ЕЗФРСР (в евро): 47 367 023,80
Национално съфинансиране (в евро): 8 358 886,55
Общо (в EUR): 55 725 910,35
Подмярка 7.6 е за опазване на културното наследство и природата в селата
Подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ има за цел запазването на духовния и културния живот на населението е от важно значение за развитието на селските райони. „Културно-историческото развитие на България обуславя богато културно наследство, което се запазва и съхранява в различни обекти с религиозно значение, църкви, храмове и манастири„, коментира експертът Райна Попова.
Предвидените по подмярката интервенции в този вид инфраструктура ще позволят да се запази културната идентичност и традиции в селските райони и да се повиши качеството на живот на хората, живеещи в тях. По тази подмярка се предоставя безвъзмездна финансова помощ за дейности за възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, в това число и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства.
Бенефициенти са местните поделения на вероизповеданията, а допустимите разходи са за подобренията на недвижимо имущество, покупката или лизинговането на нови машини и оборудване, обзавеждане до пазарната цена на актива, общи разходи като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, нематериални инвестиции – за софтуер, патенти, лицензи, авторски права, търговски марки.
Сред критериите за подбор са броят население, което ще се възползва, както и проекти с включени инвестиции според културната и обществената значимост на обекта. Финансирането е на 100% за бенефициенти местни поделения на вероизповеданията, в случай, че не е налично генериране на приходи, и 75%, когато се установи потенциал за генериране на приходи.
Как да разграничим мярка 7 от останалите мерки в ПРСР и другите оперативни програми?
Разграничението с Оперативна програма „Региони в растеж“ е по секторен и териториален признак. Мярка 7 от ПРСР ще се прилага на територията на 232 общини в селските райони, с изключение на дейности, допустими за подпомагане по ОПРР в населените места, които са определени като допустими за подпомагане по тази оперативна програма, посочи Райна Попова. Разграничението с мярка 16 е на основа допустими бенефициенти. Бенефициентите по мярка 7 няма да са допустими за подпомагане по мярка 16. Разграничението по мярка 7 и LEADER ще е на основа допустими бенефициенти и дейности.
Дейностите, по които е била получена безвъзмездна финансова помощ от бенефициент, допустим за финансиране чрез стратегията за воденото от общностите местно развитие, няма да са допустими за същият бенефициент по мярка 7 и обратно. За целта ще се извършват проверки за двойно финансиране. ОПРР ще подкрепя първи, втори и трети клас републикански пътища, осигуряващи директен достъп до трансевропейската транспортна мрежа. ПРСР ще подпомага общински пътища. ОПРР ще финансира мерки за подобряване на системата на спешната медицинска помощ, включително и инфраструктурни мерки и доставка на оборудване за центрове за спешна медицинска помощ и техните филиали, спешни отделения, както и спешни отделения, като част от спешни болнични комплекси на територията на цялата страна, включително и в селските райони. ПРСР няма да финансира подобни дейности.
ОПРР ще подкрепя обекти на образователната инфраструктура от регионално и национално значение на цялата територия на страната и по-конкретно професионални, специални, помощни, спортни училища, училища по изкуство и култура, както и висши училища, приоритизирани от МОН. ПРСР ще финансира общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони. В допълнение ОПРР ще финансира инфраструктурни мерки за опазване, популяризиране и развитие на културното наследство на територията на цялата страна чрез подкрепа за културни обекти от национално и световно значение.
ПРСР няма да подпомага дейности, свързани с опазването, популяризирането и развитието на културното наследство от национално и световно значение. По ОПРР ще се финансират инфраструктурни мерки за деинституционализация на социалните услуги за деца и възрастни хора. По мярка 7 няма да се финансира социална инфраструктура свързана с деинституционализация на деца и възрастни хора. Разграничението с Оперативна програма „Околна среда“ за дейности във ВиК системи съоръжения и мрежи е по броя на еквивалент жители в населеното място.
Разграничението на мярка 7 с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) е на териториален признак, бенефициент и дейност. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) осигурява допълващо финансиране със средства от ЕСФ на „меки мерки“ за финансиране на дейности в социална инфраструктура по мярка 7 от ПРСР. В тези случаи по ОПРЧР ще се финансира предоставянето на услуги в обновената социална инфраструктура.
По Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР) няма да се финансира образователна инфраструктура с местно значение в селските райони, а ще финансира оборудване, пряко свързано с провеждане на обучителните дейности по проектите в нейния обхват. По мярка 7 няма да се финансират оборудването, подпомагано по ОПНОИР и ще се извършва проверка за двойно финансиране. По ПРСР няма да се финансира и инвестиции за създаване на ИКТ в образователна инфраструктура, завърши експертът от WWF Райна Попова. Тя е лектор по проекта „CAP for CAP” – един от общо 15-те медийни проекта, който ЕК одобри за популяризиране на Общата селскостопанска политика и е единственият, спечелен от България, изтъкна експертът от WWF Юлия Григорова.
Целта ни е по-добро информиране на широката аудитория и на потенциалните бенефициенти за новата Обща селскостопанска политика и за трите й основни теми – осигуряването на продоволствие, устойчивото използване на природни ресурси и развитие на селските райони, казва ръководителят на проекта Любомир Василев.