Едва през 2015 г. ще има слабо до умерено възстановяване на икономиката у нас, прогнозираха учените от Института за икономически изследвания при БАН в годишния им доклад за икономическото развитие и политики в страната, който бе представен в понеделник. В него се прави анализ на икономиката ни за изминалите 2 години, влиянието на финансовата политика върху местното самоуправление и реформите в здравеопазването, както и прогноза за макроикономическите показатели за развитие до 2015 г.
Чувствително забавяне на икономическия растеж – до 0.8%, вместо очакваните 1.3 на сто, бележи развитието на България през 2012 г. Ключови фактори за това са спадът в износа с 0.4 пункта, заради проблемите и рецесията в Еврозоната, както и вътрешното търсене, което остава подтиснато.
Големият плюс на българската икономика е в запазването на стабилността, но изминалата година, както и предходните 2, могат да се определят като период на стагнация, в която оцеляването е основна задача на преобладаваща част фирми и домакинства, подчерта проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН. Според него основната причина за това е в липсата на приоритети в провежданата икономическа политика и тоталната пасивност към реформирането на ключови сектори като: образование, здравеопазване и пенсионна система.
Ако запазим фискалната дисциплина и нисък дефицит, а новото правителство не позволи емитиране на нов външен дълг, прогнозата ни е за слаб икономически растеж през 2013 г. от 0.6%, с известно ускоряване до 2.1 и 2.9% за периода до 2015 г. в синхрон с възстановяването на европейската икономика, заяви Калоян Ганев от Института.
За целта следва да има и нова инвестиционна политика, тъй като не може да се разчита на износа като фактор на икономически растеж, добави и д-р Виктор Йоцов. По думите му стоковата структура на износа ни остава типична за развиваща се икономика с преобладаващ дял на продукти с ниска степен на преработка и нисък дял на добавена стойност. Такъв тип структура не може да генерира устойчив икономически растеж в дългосрочен план, тъй като е силно зависима от промените в цените на международните пазари, смята той.
Въпреки влошаването на условията на търговия от началото на 2012 г., което доведе до разширяване на търговския дефицит, положителното за България е, че сме увеличили износа към някои балкански страни и Китай, става ясно от изнесените данни в Годишния доклад на икономистите на БАН. Според тях промените в динамиката на платежния баланс през миналата година отразяват забавяне на растежа на износа и същевременно плавно възстановяване на вътрешното търсене и растеж на вноса.
Прогнозата на учените за 2013 г. е износът на стоки и услуги да нарастне до около 3%, а през 2015 г. – до 7.5. Ако се приложат адекватни политики за стимулиране на българските предприемачи и повишаване на конкурентоспособността, през следващите 2 години би могло да има увеличение на потреблението от 2.2 до 2.6 на сто, а за инвестициите – около 5.3 и 6.5%, смятат икономистите.
Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН отчита запазване стабилността и на банковата система. Данните за изминалия период регистрират запазване на капиталовата база до 9.15 млрд. лв. и слабо е изменението на капиталовата адекватност. Според доц. д-р Григор Сарийски, основният проблем на банките е в ниската им норма на доходност, като през 2012 г. тя се понижава до 5.7%. Спад има и в печалбата – 3.3 на сто спрямо 2011 г., за сметка на увеличаващите се материални активи на търговските банки, заради необслужваните кредити.
Сливанията за 2013 г. се отлагат, но заради силната конкуренция ще наблюдаваме понижаване на ставките по кредити, с цел привличане на надеждни клиенти, прогнозира д-р Сарийски.
България е една от малкото страни, членки на ЕС, която пренесе шока от кризата върху пазара на труда – преди всичко в сферата на заетостта и в по-малка степен върху реалните доходи, подчерта колегата му Любомир Димитров. По думите му през тази година заетостта ще продължи да намалява, а нивото на безработица – да нараства и да се колебае около 13%.
Очакваният ръст на икономиката не е достатъчно висок, за да успее да генерира достатъчно нови работни места, които да компенсират съкратените, следствие на продължаващия процес на преструктуриране на икономиката, каза Димитров. Прогнозата му е, че високата безработица и слабата активност на трудовия пазар ще са основните фактори, които ще ограничават ръста на номиналната работна заплата както през тази, така и през следващата 2014 г. Допълнителен фактор в тази насока ще е и очакваната ниска инфлация.
За трайно понижаване на безработицата и създаване на нови устойчиви работни места препоръчваме подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестиционната дейност, заяви проф. д-р Искра Белева, заместник-директор на Института за икономически изследвания при БАН.