Малка християнска църква на границата между Пирин и Родопите се прочу чак в Америка с чудесата си. Мнозина, които са се поклонили в черквата, са се излекували от нелечими болести, а жени, които от години са страдали от безплодие, са се сдобили с рожба.
Църквата „Свети Никола” е в село Долен, което се намира в община Сатовча в Югозападна България, на около 27 км от Гоце Делчев. Селото се слави с великите си майстори за каменната зидария. Обявено е за архитектурен и исторически паметник. В него има около 350 уникални с архитектурата си къщи, всички покрити с тикли – каменни плочи. В Долен, което прилича на истински музей на открито, живеят 450 души. Само 30 от тях са християни.
Изграждането на черквата „Свети Никола” започва през 1826 година
Ако в Батак християните не са давали вярата си, а главите си на поробителя, в този район между Пирин и Западните Родопи не е ставало точно така. Затова има запазени две църкви – една в Сатовча и тази в нашето село, разказват местните хора. Изграждането на черквата „Свети Никола” започнало през 1826 година. Преди това в Долен имало само един параклис в християнското гробище, където хората ходели да се помолят и да поискат прошка и спасение за душите си.
Един ден на доленеца Никола му се присънило, че в селото трябва да има храм. Помислил над видението си и решил да събере местните. Разказал за съня на съселяните си и така християните решили, че трябва да построят черква в селото. Знаели, че това няма да се хареса на турците, затова работели по строежа само нощем. „А денем го пазели, за да не го разрушат поробителите”, разказва Емилия Юрукова, която се грижи безвъзмездно за доленската църква.
Османлиите научили за градежа малко преди да бъде завършен. Строежът приключил през 1837 година, на турците забранили вдигането на камбанария. Тя била вдигната десетилетия по-късно.
Църквата, която е най-старият православен храм в Пиринския край, била направена от доленските майстори. Помогнали им и колеги от Дебърската школа. И до днес в храма се съхраняват оригинали от първите години от построяването му. Никъде в България няма черква, чийто таван да е покрит с дъски, а стенописите да са изрисувани върху тях.
Църквата е най-старият православен храм в Пиринския край
Интересна е и историята на камбанарията. „Те са много хубави – 40 пъти са били сваляни и качвани, докато се намери хубав звук. Камбанният звън се чува на цели 8 километра!”, разказва Емилия Юрукова. Камбаните са отлети от сребро и мед, а са измайсторени от братята Алексееви от село Горно Броди. На малката камбана има вдълбани четири икони- на Исус Христос, на Света Богородица, третата е на Свети Николай, а четвъртата е на Свети Архангел Михаил.
Друг мистичен символ на доленската църква е каменният релеф на двуглава птица. Орелът с две глави е стар символ, появил се за пръв път в Месопотамия през 15 век пр. Хр. Като дуалистичен символ на стара религия. Този раздвоен символ се свързва със Зороастрийското учение, според което добрият бог на светлината Ахура Мазда се бие с бога на мрака Ариман. Орелът има свои реплики в древна Византия и Рим, а в християнството е знак на свети Йоан Богослов. Символизира духовните висини, до които се е изкачил създателят на Евангелията и на Апокалипсиса.
Двуглавият орел на цървата „Свети Никола”, според легендите, има друга символика. „Когато е било страхотното потурчване, местните са се молели и е долетяло едно двуглаво пиле, което предсказало, че ще дойде помощ. След време е дошла Русия, която заедно с нашите християни е освободила България. Този знак е признателност”, разказва Емилия Юрукова. Тя е живо свидетелство за чудесата, ставали в храма и в селото.
113-годишен мирянин се грижел за черквата в Долен
Навремето църквата е била стопанисвана от местен възрастен човек на име Благой. Когато станал на 113 години и усетил, че наближава сетния му час, той започнал да търси заместник. Една нощ получил съновидение, че трябва да повери черквата на малко момиче, наречено Емилия. То обаче живеело в сиропиталище в Пазарджишкия край и дядо Благой трябвало да го намери. „И така стана, открил ме в приюта, където ме отвели, след като майка ми и и баща ми загинали в катастрофа”, разказва историята си Емилия.
Тя пристигнала в родопското село и започнала усилено да чете Библията, да учи песнопения. След години църквата и на нея помогнала – едното от двете й деца било нямо до петата си година. Една нощ, навръх Разпети петък, момчето преспало с майка си в храма. На третия ден след Великден, докато майка му приготвяла закуската, детето се събудило и попитало: „Мамо, татко къде е?”.
Друг път пък в храма пристигнала жена с атрофирали крака. На другата сутрин проходила. Едно от най-големите чудеса, които стават в черквата „Свети Никола”, е свързано със зачатието.
”През 2009 година дойде една американска група от туристи. Хората се помолиха и си тръгнаха. Година по-късно през 2010, дойде едно семейство от Америка. Не знаех, че те са били в групата. Те са си пожелали да имат рожба, защото са чакали 17 година. Когато се върнали в Америка, жената заченала и родила момченце.
Иконата на Света Богородица е донесена в Долен от Божи гроб
След това отишли на Божия гроб в Йерусалим и взели иконата „Света Богородица“, за да я дарят на нашия храм, заедно с една сума пари. С тези средства реставрирахме една част от църквата, с благодарност към тях“, разказва Емилия Юрукова. Тя с мъка споделя, че от проекта „Красива България“ са били откраднати много пари и нищо съществено не било направено за реставрирането на църквата „Свети Никола“. В същото време в региона арабските държави финансирали строителството на много нови джамии.
От години Емилия и други местни хора се опитват да уредят финансиране за ремонта на храма. Заселничката Юлия Дилова и художниците Росен Ряшев-Рошпака и Тодор Маринов алармират, че по иконите има плесен, а от покрива тече. Засега обаче средства за реставрацията на черквата не се предвиждат.
А инак мястото може да се превърне в притегателен център за туристите – при археологически проучвания край Долен са открити антично селище, късноантичен некропол, крепост, находище с останки от металодобив. Тук са заснети много кадри от българските филми „Капитан Петко Войвода“ и „24 часа дъжд“. Доленци пък са участвали в българската лента от 1971 г. „Изпит” на режисьора Георги Дюлгеров по сценарий на Николай Хайтов.