BASF Priaxor

9 компонента, които да не добавяте в почвата за разсада

2

Правилно подбраната почва е залог за здравия разсад, а оттам и за цялата реколта. В споровете коя почва е по-добра – тази от магазина, или приготвената от опитен градинар, няма еднозначен отговор. Начинаещите производители на зеленчуци не обичат да рискуват и затова купуват готови почвени смеси от магазина. В същото време опитните градинари предпочитат да ги приготвят самостоятелно.

Съществуват множество рецепти за отглеждане на разсад от пипер, краставици, домати, патладжан, тиквички и други култури. Всички те си приличат в едно – има няколко компонента, които в никакъв случай не бива да се слагат в почвения субстрат и които са наричани убийците на разсада.

Глина

Глина
Глината прави почвата плътна и тежка. Тя пречи на преминаването на въздуха и почвата бързо изсъхва. Младите растения могат да загинат от недостатък на хранителни вещества и вода. Макар сама по себе си глината да е богата на хранителни вещества, те на практика остават недостъпни за растенията.

Строителен или кариерен пясък

Пясък, пясъчна кариера
Строителният или кариерният пясък изобщо не подхождат като добавка за почва за разсад. Те не са плодородни и съдържат много глина, която лошо пропуска водата и въздуха, а това влияе пагубно върху младите растения. Освен това в този пясък практически не се съдържат хранителни елементи. Затова при приготвянето на почвена смес за разсад е най-добре да се използва речен пясък. Той е много по-лек и чист, а в него няма глина и други примеси.

Пресен оборски тор

Оборски тор
След попадането в почвата пресният оборски тор започва да отделя газове, а заедно с тях и топлина, което влияе негативно на корените на растенията. Младите разсади много трудно понасят прегряване на кореновата си система и могат да загинат. Особено вреден е пресният оборски тор за растения, които трудно понасят почви с висока киселинност. Освен всичко останало, в пресния оборски тор може да се съдържат личинки на вредители и неприятели, причинители на инфекции, семена на плевели.

Компост

Компост
На въпроса допустимо ли е добавянето на компост в почвата за разсада има два диаметрално противоположни отговора – “не бива в никакъв случай” и “обезателно е необходимо да се добави”. В същото време това противоречие има съвсем просто обяснение – в процеса на гниене на растителните остатъци се отделя голямо количество топлина, която може да увреди младите коренчета на разсада, да доведе да гибелта на семената и младите растения.

Трябва да се отчете и фактът, че в процеса на изгниване на компоста се отделя голямо количество азот, жизнено необходим за нормалното израстване на младите растения. В същото време качественият зрял компост носи само ползи на градината.

Пресни дървени стърготини

Стърготини
От една страна субстратът от дървени стърготини с успех се използва за покълване на семената. Той добре пропуска въздуха и влагата, създавайки добри условия за развитието на мощна коренова система. Пресаждането на растенията по-късно става много по-лесно. От друга страна субстратът от дървесни стърготини практически не съдържа полезни вещества и затова не може да замени пълноценната почва. Отгледаният в стърготини разсад има тънки стебла, жълтее и расте много бавно.

Попадайки в стърготини, семената покълват, усвоявайки първоначално съдържащите се в тях хранителни вещества. Когато те се изчерпят окончателно, а това по време съвпада с появата на първите истински листа, младото растение трябва да се пресади в почвена смес. За покълване на семена е по-добре да се използват стърготини от широколистни растение. Тези от иглолистни са по-киселинни и могат да нанесат особено голяма вреда на краставиците.

Чаени торбички

Чай, чаени торбички
Използваните чаени торбички се явяват достоен заместител на торфените таблетки. Особено полезен е едролистният чай, тъй като той е богат на калий, калций, магнезий, алуминий, натрий и желязо. Методът за засяване е следният – срежете пакетче чай от едната страна, досипете малко универсална почвена смес и посейте семената. Когато разсадът стане достатъчно голям за пикиране, той може много лесно да бъде пресаден без особени вреди за кореновата система. Някои култури като пипера много трудно понасят пикирането. Затова за тях чаените торбички се явяват истинско спасение.

В същото време използването на чаени торбички за разсад има и своите недостатъци. Ако субстратът се намира във фаза на активно разложение, то от него се отделя топлина, която намалява нивата на азот и погубва корените на разсада. Това означава че преди да използвате чаените торбички е необходимо добре да ги изсушите. Дори и при най-малките признаци на плесен се откажете от тяхното използване.

Утайка от кафе

Утайка от кафе
Кафеените зърна са богати на полезни вещества – фосфор, калий, калций, магнезий, азотом и много други. По-рано се смяташе, че кафето е полезно за растения, изискващи по-ниско ниво на pH. В действителност всяка киселинност, присъща на свежо смляното кафе, изчезва с процеса на варене. Утайката на свареното кафе има неутрална киселинност (pH 6,5-6,8). Това, което свързва кафето и чая не е само това, че и двете напитки са тонизиращи. Както и при чая, преди да бъде изсушена напълно кафеената утайка може да се превърне в разсадник на плесени и гъбични заболявания. Освен това тя прави почвата по-тежка и забавя покълването на семената.

Слама

Слама
Универсалното приложение на сламата няма нужда от доказателства. Тя с еднакъв успех се използва за мулчиране, за предпазване на растенията от измръзване през зимата и дори за отглеждане на овошки в условията на неплодородна почва. В същото време органичните остатъци са химически стабилни, а това значи, че като подобрители те могат да се използват след като с тях “поработят” микроорганизмите.

Когато в почвата се внася слама или сламен субстрат, в нея започва процес на активно разложение. При гниенето се отделя топлина, която е пагубна за разсада, както и киселини (бензолна, млечна, мравчена, оцетна киселина и др.), които забавят развитието на кореновата система. В допълнение, използването на слама отслабва азотното изхранване на разсада.

Листна маса

Листна маса
Листната маса наесен е мощен източник на фибри и силиций, на азот и фосфор. По тези показатели листната маса се равнява на угнилия кравешки оборски тор. Но ако тя не се използва правилно, може да донесе повече вреда, отколкото полза. Една от най-разпространените грешки при използването й са заразените листа. Не винаги това се получава от недоглеждане. когато болестта по листата е в начален стадий, много е трудно тя да бъде забелязана. По този начин се заразява цялото количество листна маса. Няма смисъл да разясняваме каква опасност представлява тя за неукрепналите растения. Към всичко това се добавя и рискът от прегряване на корените по време на активния стадий на гниене.

Отглеждането на разсад е важен въпрос, затова към него трябва да се отнасяме сериозно. В природата не съществуват вещества, които еднозначно да бъдат наречени вредни или полезни. Затова спазвайте правилата и богатата реколта няма да закъснее.

loading...
Споделете.

2 коментара

  1. Иван Иванов on

    Авторът е преписал голяма глупост и си личи, че никога не е правил разсад

Коментирайте

Close