Вкуси България със SlowTours.bg

Агротуризмът във фермите за щрауси в Русия процъфтява

0

Днес агротуризмът е един от най-популярните начини за почивка сред руснаците. Много граждани предпочитат да прекарат отпуската си не в чуждите страни, а на село – в родината, където могат да посетят малък зоопарк, да нахранят дивите зайчета и пилета, а даже и заселилите се по южноуралските християнски ферми за щрауси.

Агротуризмът стана един от най-популярните начини за почивка сред руснаците

“С мъжа ми сме чисти граждани и пред пенсия решихме да започнем занимание с необичайно фермерство, а именно – щрауси”, казва Тамара Бижова пред изданието “Южноуральская панорама”. Фермата ‘‘Долината на щраусите‘‘ в населената местност Северен Печ под Миасо, съпрузите Бижови основали през 2009 г. Взехме кредит и купихме от Перм 10 щрауса.

Южноафриканският черен щраус се чувства прекрасно в Южен Урал и добре понася суровата зима. Не е капризен в храната, живее по неволя до 60-70 години. Пораснала, птицата тежи около 150-170 кг, със среден ръст 2,7 м, но се срещат и такива, които тежат по повече от 160 кг и са високи над 3 метра. Щраусите ядат трева, сено, фураж, моркови, цвекло, ябълки, тиквички, но най-вече обичат листа от зеле и цвекло.

От миглите на щрауса се правят четки за рисуване

По думите на Тамара, щраусите дават много ценни продукти: месо, кожа, яйца, пера. Щраусовото месо е уникален диетичен продукт – почти без холестерол, с високо съдържание на белтъчини и микроелементи като манган, фосфор и калий. От една птица се получава средно по 35 – 36 кг месо. Една женска снася на сезон 30 – 60 яйца, тежащи средно по 1,5 кг. От един щраус също се получава примерно 1,2 – 1,5 кв.м отлична кожа, неотстъпваща по здравина на слонската. От миглите се правят много добри четки за рисуване, перата отиват за карнавални костюми и сувенири, а твърдите щраусови нокти се използват като абразивен материал при обработване и шлифоване на диаманти.

От 5 до 7 години е средния период, в който се възвръща инвестираното, казва Тамара Бижова. Щраусите са много дружелюбни, любопитни, семейни. Училищните екскурзии носят добри доходи на фермата. Макар и жилаво, месото е много вкусно и струва над 900 рубли за килограм. Ресторантите са винаги готови да го купуват, жалко, ние не убиваме питомците си, отглеждаме ги за племе. Имаме и собствен инкубатор. Продаваме яйцата по хиляда рубли на бройка, тъй че разходите се възвръщат. Голишар на две седмици струва 8 000 рубли, а на един месец над 10 000…Нашите щрауси са купувани от начинаещи развъдчици не само от Челябинска област, но и от Омск, Томск, Магнитогорска област, Ханти – Мансийск…

Сега Бижови искат да утроят стадото си с щрауси (за разплод в момента има 30) с перспектива за мини промишлено производство. Планират да закупят освен африкански щрауси и австралийски емута, а за контактния зоопарк и камерунски кози, които лесно се поддават на дресура, черноноси овце, както и алпаки  – разновидност на ламата с необикновено мека козина, която много се цени.

Отглеждането на щрауси не се отдава на всеки

Ала отглеждането на щрауси е ангажиращо, трудоемко и не на всеки се отдава. Така възникнали не малко проблеми за развъдчика бизнесмен Александър Новгородцев, който решил да направи база за развъждане на щрауси в Красноармейския район.

Купихме земя в село Тирикул на брега на едноименното езеро, казва Александър Новгородцев. Донесохме пауни, патици, гъски, магарета, кози, 36 щрауса и открихме контактен зоопарк, но агробизнесът не потръгна веднага. Далеч е от града – на 80 км. После пък във фермата избухна пожар. Спасихме конете, но всички щрауси загинаха…Наистина не се отказахме от плановете си. Купихме още 4 мъжки щрауса от Свердловска област и 3 от Тюменска област. Чакаме сега потомството….Инкубатор нямаме и да продаваме малки не планираме.

По думите на Александър Новгородцев, щраусовото месо не се приема добре в ресторантите. Взеха няколко яйца за проба в хипермаркет ‘‘Теорема‘‘, но впоследствие заявиха, че е непродаваема стока. Според бизнесмена, за да бъде изгоден бизнесът с щрауси, са нужни не по-малко от хиляда глави, докато мини фермата с мизерен оборот е по скоро за ‘‘душата‘‘….

Но с това,че щраусите трудно се съчетават с бизнес план не всички са съгласни. Всичко започна през 2001 година, когато от предния собственик беше закупена празна кравеферма в бившето земеделско предприятие, казва фермерът Сергей Кароблин от ‘”Щраусовото ранчо”. Тази щраусова ферма купихме преди 10 години. Вместо пустите отвори, за прозорци на фермата поставихме стъклопакети, за да икономисват топлината и за да отглеждат африканските птици в подходящи условия.

10 000 любители на агротуризма посещават ферма за щрауси на сезон

Поставиха полски инкубатор. Обновяването излезе скъпо, трябваше да се изтегли кредит за 5,5 милиона рубли, за това пък сега всяко семейство щрауси си има своя просторна клетка. Сергей Кароблин признава,че в началото не е било лесно, но сега в имението им освен щрауси има и японски декоративни пилета, американски патици, кахетинци‘‘, брами, токачки, магарета, калифорнийски породи зайчета. За един сезон ЛПХ ‘‘Щраусово ранчо‘‘ е посещавано от около 10 хиляди туристи. Учениците най-вече обичат да разглеждат. В близко бъдеще Короблини ще развъдят риби в езерото, ще построят вани и къщички за гости.

Планираме съоръженията за люпене на щрауси от 25 да стигнат до 100, казва фермерът. Малките породисти ще продаваме за развъждане, а месото ще доставяме по ресторанти, с които вече преговаряме. Сигурен съм, че е много изгоден бизнес, филето струва 1200 рубли за килограм. На цвят щраусовото месо е червено като говеждото, а на вкус наподобява телешко. Има много полезни вещества за организма, а мазнината притежава уникални лечебни свойства. Използва се във фармакологията за подмладяване на кожата и за поддържане на имунната система.

Роговицата на очите и сухожилията на щрауса се използват за трансплантации при хора

У нас се разпродава като топъл хляб, както и щраусовата кожа, която е много здрава и особено ценена сред кожухарството. Роговицата на очите и сухожилията на щрауса (с крайно редки отхвърляния) се прилагат в качеството на трансплантанти за имплантация при хората! Разкошните пера са най-хубавото украшение за дамски шапки. При нас дойдоха немски артисти от Берлинския театър ‘‘Чехов‘‘, за да вземат щраусови пера, които станаха важен детайл в костюмите им.

“За нашия район щраусовъдството не е ново.Едно време тези африкански и други екзотични птици бяха развъждани от известният аграрен учен , глава на християнското дружество ”Алтернатива” в Увелски район – Виталий Реутов и моят сънародник фермер във Варненския район – Сергей Петрухнов”, казва Александър Завалишин, началник в управлението по развитие на селскостопанското производство в министерството на земеделието. Днес това важно направление към нетрадиционното птицевъдство е получило нов стимул – в хората нараства интересът към агротуризма. В последно време в областта се появиха над 10 щраусови ферми : в Миас, Магнитогорск, Сосновск, Красноармейските райони…Неотдавна фермерът Василий Бондюгов от Златоустовск започна да развъжда в село Париж, Нагабагски район.

Агротуризмът има голямо бъдеще в Русия

Но за сега този отрасъл се ограничава до малки форми стопанство – фермерско и лично помощно стопанство, а е необходимо да се пренесе и в промишлени мащаби. За това е нужно да се изчислят нуждите от такава продукция и накъде да бъде насочена тя. Щраусово месо – вкусно, но скъпо, елитно, достъпно не за всеки. При такива условия за влизане на Русия в СТО и единичния дъмпинг на чуждестранните производители за птиче месо, приемането на щраусовото, според мен, няма да е лесно, казва Завалишин.

Трябва да се създаде собствена преработка, да се изградят отношения с потребители – ресторанти, търговски обекти, кожарски заводи, фармацевтичната промишленост…Що се касае до агротуризма, смятам че в региона го очаква голямо бъдеще. При нас за това си има всичко: красива природа, внимателно съхранени християнски традиции, етнографски и ландшафтни рядкости. За развитието на това сравнително ново занимание е нужна подкрепа от страната, казва Завалишин и допълва:

Например агротуризмът и отчасти щраусовъдството не влязоха във федералната програма за развитие на селското стопанство до 2020 година, но вече има предложения за корекции, които да позволят на селската туристическа индустрия да навлезе на световно ниво.

Stela Racheva

Стела Рачева

Превод: Стела Рачева

Стажант-преводач в Agronovinite.com

Споделете.

Коментирайте

Close