Агроновините Новини за земеделие и храни
България попадна в статистиката на Международната организация за лозя и вино OIV, която включва страните най-големи консуматорки на вино в света.
Макар и на последната 31-ва позиция, България се класира с консумация от 1 милион хектолитра годишно. Това обаче е под средните нива за Централна и Източна Европа и далеч от консумацията в Западна Европа. Статистиката до голяма степен се влияе от сивия сектор, посочват винени експерти.
На първо място за периода 2014-2018 г. OIV поставя Съединените щати с 33 млн. хектолитра, на втора позиция е Франция с 26,8 млн. хл, а на трета – Италия с 22,4 млн. хл. Следват Германия, Китай и Великобритания. От балканските страни още три държави попадат в статистиката на OIV – Гърция с 2,1 млн. хл, а непосредствено преди България са класирани Хърватия и Сърбия с еднаква консумация от 1,1 милиона хектолитра годишно.
„Според различни източници, консумацията на вино в България е около 12-14 литра на глава от населението, и това е трайна тенденция през последните години“, коментира за Агроновините виненият експерт и консултант Радослав Радев. Той се позова на статистика на Американската асоциация на винените икономисти (AAWE), според която в периода 1960-2018 г. консумацията на вино у нас плавно спада от около 25-27 литра на глава от населението до 12-14 литра.
Статистиката, която обхваща избрани източноевропейски страни, показва, че във възходящ тренд са само Молдова, Грузия, Русия и Украйна. „В сравнение с другите страни – традиционни производители на вино и за разлика от тях, консумацията в България никога не е била особено висока.
Българинът винаги се е възприемал като голям познавач и пияч на вино, но това всъщност е доста далеч от действителността“, изтъкна Радев. Причините, според него, са най-различни, като сред тях значение имат цялостният стил на живот, традиционните ястия и начинът на хранене на българите, както и високата консумация на спиртни напитки и бира.
Следва да се отчита обаче и т. нар. производство за семейна консумация, което няма как да попадне в такива статистики, а е значително по обем, подчерта Радослав Радев. „Домашните вина, които се продават в сивия сектор, сериозно повлияват консумацията на качествени вина в България, а това бърка и статистиката“, заяви специалист по винен туризъм.
У нас с най-голям дял от реколта `2018 са трапезните вина, става ясно от последния Аграрен доклад на Министерството на земеделието, храните и горите. Според документа, делът на вината без защитено наименование за произход или защитено географско указание е 59,8%, следвани от регионалните вина (вина със защитено географско указание) с 39,6%.
„Българинът конусмира повече трапезни вина, отколкото вина със ЗГУ и ЗНП“, коментира виненият гид. А според Радослав Радев, какъвто и да е обемът на консумацията на трапезни и домашни вина, пак сме под средните нива за Централна и Източна Европа и далеч от консумацията в Западна Европа.
