Опасна пеперуда унищожава българския чемшир

1

Българският чемшир е на изчезване заради нападение от опасна пеперуда. Много читатели сигнализират, че чемширът им е нападнат от зелени гъсеници, които образуват паяжина около растението и го унищожават напълно.

Чешмирът е единственото българско вечнозелено растение, изключително подходящо за гъста и вечнозелена жива преграда и класически храст за оформяне. От векове е украсявал българския двор. Разпространен е в цялата страна, но е особено характерен за Пловдив, където се е засаждал предимно на входа на домовете.

Днес може да се срещне още в музеи и паркове. Чемширът украсява двора в Етнографския музей в Стария Пловдив, както и тези във възрожденските къщи. Може да се види в дома на Пейо Яворов, както и на художника Никола Манев. Храстът расте бавно и достига височина около метър. Не окапва през зимата и подлежи на оформяне.

Чемшир

Чемшир, нападнат от Cydalima perspectalis

Неприятелят е чемширов молец, както е известна още пеперудата Cydalima perspectalis от семейство Crambidae. Родина на молеца е Далечният изток (Китай, Корея, Япония и Индия). Той е установен в Европа най-напред в Югозападна Германия през 2007 г., но в следващите няколко години е намерена и в Холандия (2008 г.), Франция, Англия и Австрия (2009 г.), Унгария, Румъния и Сърбия ( 2011 и 2012 г.).

Пеперудата напада чемширите в страната, а нейните гъсеници изяждат и изсушават листенцата на чемшира. Те изсмукват соковете от листенцата на чемшира и от зелени те се превръщат в бледи и прозрачни. Постепенно растението остава сухо и загива буквално за седмица. Процесът започва от един храст и преминава към следващите. Храстът изсъхва отдолу нагоре, дори и да е огромен.

Според Стоянка Еленска – агроном и изследовател, която дълги години е работила в областта на растителната защита и опазване на природното наследство, нападението може да е и от американска бяла пеперуда (Hyphantria cunea), но повечето специалисти поддържат мнението, че неприятелят е пеперудата Cydalima perspectalis.

Стоянка Еленска

Стоянка Еленска – агроном

Когато се забележат първите побеляващи клонки, е препоръчително да се обърнем към специалисти от селскостопанските аптеки с молба за съвет как да спасим чемшира. Необходимо е да се напръска няколко пъти с препарат и да се проследи състоянието на храста до късно лято.

Добри резултати се получават при пръскане със системни и контактни инсектициди “Нуреле Д”/”Дурсбан 4Е”/, “Би-58”, “Вазтак 100 ЕК” два пъти последователно през 7 дни. Резултати в борбата с неприятелите дават и инсектицидите “Карате” и “Децис”.

Най-добър ефект дава комбинацията от синтетични перитроиди и органофосфорни инсектициди. Изпробвана комбинация за борба с гъсеницата е следната: като хлорпирифос етил и циперметрин. Хлорпирифос етил е от групата на органофосфорните съединения и действа контактно и стомашно и чрез парите си и е с дълго последействие от две седмици. Циперметрин е от групата на синтетичните пиретроиди и действа стомашно и контактно с много бърз първоначален ефект.

Прилагането на тези инсектициди трябва да се прави вечер, за да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху пчелите и полезните насекоми.

Чемширов молец

Чемширов молец (Cydalima perspectalis)

Друга възможност, по-щадяща към околната среда е борба с биологични пестициди, базирани на основата на Bacillus Thuringiensis /Bt/. Такъв препарат е испанският “Biothur”. Макар и по-скъп, има добър ефект. Предимството е, че спасява чемширите, но и другите полезни насекоми.

„Колкото по-рано и масово се отреагира, толкова по-ограничено ще е нападението от американската бяла пеперуда. Поразените клонки трябва да се изрежат и изхвърлят, за да се ликвидира заразата и да не се наблюдават нови поражения по вечнозеленото растение. Ако се третира в началото на нападението от гъсениците, няма да се налага орязване на клонките“, съветва Еленска. Тя апелира за спасяване на българския чемшир, който е едно от нашите национални богатства.

Споделете.

1 коментар

Коментирайте

Close