Браншовици в схватка с МЗХ за новите субсидии в агросектора

0

Големите браншови организации не искат МЗХ да подпомага малките фермери

Представители на големи браншови организации като Българската асоциация на търговците на агротехника и Националната асоциация на зърнопроизводителите показаха неодобрение срещу намеренията на аграрното министерство да подпомогне малките фермери и сектори като овощарство, животновъдство и зеленчукопроизводство. Те са ядосани и от това, че средствата по мярката за инвестиции в земеделска техника са намалени драстично. Искри прескочиха между зам.-министъра на земеделието Явор Гечев и представителите на браншовите организации по време на дискусията „Състояние на машинно-тракторния парк и преглед на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.”, организирана от  НАЗ в панаира в Пловдив. Участниците в дебата прекъсваха Гечев, а той се ядоса и ги пита: “Искате ли да си тръгна?”.

Близо 80% от тракторите и комбайните у нас са на възраст над 10 години

Страстите се нажежиха след като бе цитирана статистиката за състоянието на машинно-тракторния парк в страната. “В момента  близо 79.6% от тракторите и 76.9% от комбайните са на възраст над 10 години. 250 500 е общият брой на наличната селскостопанска и горска техника у нас срещу 98 800 преди десет години. Делът на най-старите машини  е намалял с около 2 процентни пункта през последните пет години, но все още е твърде висок. Новата  техника с първа регистрация в страната е  1400-1500 трактора и 250-280 комбайна годишно”, съобщи по време на дискусията инж. Иван Гайдаров, изпълнителен директор на Контролно-техническата инспекция към МЗХ.

NAZ

Представителите на големите браншови организации са недоволин от начина на разпределяне на средствата в новата ПРСР.

В предишния програмен период бяха вкарани над 400 милиона, те бяха исмукани за 2-2,5 г. в техника, защото имаше нужда, е трябва ли сега да убиваме сектора, коментираха участници в дискусията.

“Като цяло средствата по новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. са намалени с 11%, а за земеделска техника парите са свити с 250%, числата нещо не кореспондират”, коментира Радослав Христов от ръководството на НАЗ. 485 000 лева е била средната субсидия за земеделска техника, сега при този бюджет ще могат да се възползват 82 бенефициенти. Като видяхме че бяха предадени документи за акциз от 18 000 активни фермери, тяхното съотношение срещу 82 бенефициенти, ми звучи странно, допълни той.

Гечев: Откъде да извадим пари и къде да ги сложим?

“Цифрите са такива, и на мен не ми харесват. Откъде да извадим пари и къде да сложим”, отвърна зам.-министър Явор Гечев. “Има 160 милиона за техника само по ангажиментите за агроекологични плащания. Зърнопроизводството дръпна буквално заради по-добрата техника и по-ниските разходи, свързани с нея, по-добрата продуктивност се дължи на по-добрата обработка на почвата и комасацията на земята. Това не значи, че не трябва да работим и за другите отрасли”, заяви той. И даде пример с традиционни региони за отглеждане на зеленчуци като Пловдивско и Пазарджишко, където в момента делът на необработваемата земя е 40 на сто.

По думите на Веселин Генев, председател на УС на БАТА АГРО, много производители на зеленчуци са спечелили проекти, но спрели да произвеждат, защото продукцията им нямала реализация. Други браншовици пък смятат, че подпомагането на сектора е безсмислено, защото българските производители на месо, зеленчуци и плодове не били конкуретни на евтиния внос.

80% от предлаганите на пазара месо, плодове и зеленчуци са от внос

Гечев призна, че 80% от консумацията на месо, плодове и зеленчуци у нас е от внос, както и преработените продукти като консерви и колбаси. Но нещата щели да се регулират с по-строгия контрол на вътреобщностните нерегламентирани доставки, както и с разрастването на външни пазари като Румъния, която е традиционен консуматор на български селскостопански стоки. Отделно държавата ще се бори със сивия сектор като въведе задължителна регистрация на всички земеделски производители. “Така всеки декар земя ще се отразява в голямата система, ще има и връзка с НАП. Така няма да е възможно човек, регистриран, че обработва 5 дка с домати, да продава на борсата 200 тона”, увери Гечев

Държавата договори неограничен износ на люцерна в Китай

Зам.-министърът съобщи, че страната ни е подписала двустранен протокол за неограничен износ на люцерна в Китай. “Ако сметнете икономическата изгода, тя е по-голяма от зърнопроизводството. Това, което се опитваме да направим, е да диверсифицираме производството с други отрасли”, обясни той. И препоръча на зърнопроизводителите да гледат люцерна, ако за тях това е по-печеливш бизнес. “Можете да направите връзка с фуражната база. На вас ви е все тая къде ще продавате пшеницата или царевицата. Но ако отива за фураж – изхранваме животни, добиваме месо, мляко. Парите, които се влагат, трябва да носят допълнителна добавена стойност”, подчерта той. В отговор представителите на браншовите организации заявиха в един глас: “Това не може да стане!”.

Браншовиците, които участват в тематичните работни групи за новата Програма за развитие на селскте райони 2014-2020 са недоволни и от формата на публичните обсъждания. На тях присъствали много “местни кадри” и “андрешковци”.

Браншовиците предлагат двустепенна схема за преразпределителни плащания и намаления на общинските субсидии

Ангел Вукодинов, зам.-председател на НАЗ предложи алтернативни решения на МЗХ, едно от които е въвеждането на двустепенна схема за преразпределително плащане. “До 5 ха да е същата, а до 30 ха да се сложи сериозно максимално увеличение, стимул за по-голям пазарен ефект и за намаляване на сивата икономика. Голяма част от подпомаганите сектори не създават никакъв продукт”, изтъкна Вукодинов.

Радослав Христов пък предложи субсидията на общините да не е 100%, а 70% и разликата в бюджета да се прехвърли по мярката за инвестиции в земеделска техника.

Споделете.

Коментирайте

Close