Д-р Катя Узунджалиева: Регламентът на ЕС за семената ще убие българските сортове

ВИЗИТКА

Д-р Катя Узунджалиева е родена на 23. 03. 1969 г. в гр. Пловдив. Завършва Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растителна защита“. Защитава докторантура по „Ботаника“ към Аграрния университет, катедра „Ботаника“. Работила е като преподавател в Земеделския колеж в Пловдив. От 2009 г. работи в Института по растителни и генетични ресурси – гр. Садово. Член е на фокус групата European Innovation Partnership по генетични ресурси при дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони“ към Европейската комисия и на работната група по опазване на диви родственици на културните растения към ECPGR.
Владее английски език.

– Д-р Узунджалиева, различни медии съобщават, че продажбата и размяната на семена в рамките на ЕС ще бъде криминализирана. Каква е истината?

Засега по този въпрос се замълча. Действително, преди няколко години се заговори за такова нещо, но на този етап няма нищо решено. В България има Закон за посевния и посъдъчния материал, в който ясно и точно е казано на какви условия трябва да отговарят семената, за да бъдат продавани.

– Какви са всъщност предложените промени в законодателството за семената и посадъчния материал на Европейския съюз?

През 2013 г. ЕС подготви регламент, който да обяви за незаконно отглеждането на култури, които не са в списък на одобрени семена. Списък, който в момента е 60% доминиран от големите корпорации като Monsanto, Astra Zeneca, Bayer, Syngenta и други. Това ще  направи невъзможна свободната размяна на семена между любители градинари, защото тя ще бъде приравнена с продажбата, която пък изисква даващата страна да е лицензиран производител.

Регламентът на ЕС за семената ще унищожи старите фермерски сортове растения

Като резултат от това голяма част от местните, старите и фермерските сортове и разновидности растения, които до голяма степен се пазят от дребни производители и частни стопани, ще бъдат обречени на изчезване, защото регистрацията им ще бъде изключително затруднена. А ако не са регистрирани, семената им не може да се продават, подаряват или разменят.

– Кой има полза от исканата задължителна регистрация и сертифициране?

От това ще се облагодетелстват само и единствено  големите компании за семена, защото само техните продукти ще могат да покрият предвидените тестове за различимост, еднаквост и стабилност. Те са заинтересовани от тези рестрикции, за да принудят фермерите да купуват семена от тях, още повече че семената от получената реколта не могат да бъдат оставени като посевен материал за следващата година, защото са хибридни и дават разпад.

Отделно от това предвижданите рестрикции за продажба и размяна на семена ще направят производителите зависими, защото освен семената, те ще бъдат задължени да купуват от същите компании и препаратите за растителна защита. Вероятно това е и основната цел на регламента.

– Дребните земеделски производители и градинари ще могат ли да си позволят финансово сложните процедури по регистрация?

Малките производители и фермери няма да могат да си позволят да регистрират семена

Регистрацията на семената ще бъде изключително затруднена и скъпа процедура, която дребните земеделски производители със сигурност няма да могат да си позволят.

– Ще бъде ли забранена свободната размяна на семена между любители градинари, дребни и средни семепроизводители, включително и био?

Да се надяваме, че здравият разум ще надделее и това няма да бъде прието.

– Какъв ще бъде ефектът от въвеждането на регламента за семената върху биоразнообразието в Европа?

Ако този регламент се приеме, ефектът върху биоразнообразието ще бъде, меко казано, фатален. Това ще доведе до изчезването на редица стари сортове и линии, които все още се отглеждат по дворовете и градините на хората. Тези сортове са изключително ценни, защото са приспособени към условията на страната, устойчви са на много болести и неприятели, да не говорим за уникалния вкус, който имат и с който ние сме свикнали.

Старите сортове растения са с уникален вкус и устойчиви на болести

Не на последно място тези сортове могат да бъдат ценен източник на генетичен материал за селекцията, за създаване на нови сортове, подходящи за нашата страна и отговарящи на вкусовите изисквания и навици на хората. Ако новият регламент за семената обаче бъде приет, съдбата на тези стари местни сортове е да изчезнат.

– Доколко новият регламент ще бъде задължителен за всички страни от ЕС, ще има ли възможност за национални изключения в законодателството за семената, както в момента сегашните директиви позволяват всяка страна да определя свои национални приоритети?

Ако бъде приет новият регламент, вероятно ще има задължителен характер.

– Защо от една страна Европейската комисия насърчава производството на чиста и качествена храна, а от друга се предлага постепенна унификация, която ще напълни още повече пазарите с евтини и безвкусни хранителни продукти от хибридни семена?

Регламентът за семената е политика, пари и корпоративни интереси

Става дума за чиста проба политика, а също и пари – много пари и корпоративни интереси. Това е.

– Закодателните промени на Главна дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ (SANCO) не се подкрепят от главните дирекции „Земеделие“ и „Околна среда“, от министрите на земеделието на Австрия и Германия. Каква е българската позиция?

На този етап България не е обявявала подкрепа на тези предложения и да се надяваме че няма да го направи. Напротив, забелязва се тенденция към одобряване на проекти за опзаване на дивите родственици на културните растения и старите сортове. Вече работим по един такъв в сътрудничество с МОСВ.

– Как нашето правителство и българските представители в Европейския парламент и Европейската комисия защитават правата на българските фермери и потребители за избор на добра храна, за опазване на българското културно наследство, свързано с агробиоразнообразието и изконните традиции?

На европейско ниво се обръща все по-голямо внимание на старите сортове и линии, като и на дивите родственици на културните растения. България членува във всички работни групи, които се занимават много активно с тези въпроси. Това дава надежда, че интересите на дребните проиводители ще бъдат защитени, а старите сортове и линии запазени.

– На 12 февруари Комитетът по селско стопанство отхвърли предложението на Еврокомисията за регулация на семената с 37 на 2 гласа. Мотивът бе, че то ще даде твърде големи правомощия на ЕК, а според председателя на комитета Паоло де Кастро свеждането на 12 регламента до един е неприемливо. Оттук нататък казусът отива на пленарни заседания в Европейския парламент, какви са Вашите очаквания?

Регламентът за семената ще улесни навлизането на ГМО

Надявам се да не се допусне подобно нещо. Ако се приеме закон за регулацията на семената, това означава да бъде обявено  за незаконно отглеждането на култури, които не са в списък на одобрени семена. Това на практика означава, че  ще бъде забранено отглеждането на стари и редки линии и сортове  и ще застраши разнообразието на семена, които се обменят и продават.

Оттук навлизането и на ГМО ще става много лесно. Всичко това обслужва интересите на големите фирми за производство на посевен и посадъчен материал, които целят закрепостяването на фермерите към тях.

– В много страни по света има практика производители безплатно да разменят помежду си семена и разсад, в Гърция например се организират две такива борси за свободна размяна. Защо тази практика я няма и у нас?

Всъщност и у нас се прави, но не е регламентирано. Предполагам сте виждали на пазара да се продават разсади от домати, пипер и други, основно зеленчукови, култури. Това са точно тези дребни земеделски стопани, а разсадите често са точно от стари сортове. Например за небезизвестните български домати „Биволско сърце“.