Caryx

Димитър Зоров: С имитации на сирене загубихме външните пазари

0

– Г-н Зоров, през септември кметът на Луковит Иван Грънчаров, който е и животновъд, и преработвател, настоя за пълна забрана на влагането на растителни мазнини в млечните продукти. Как Вие и колегите Ви от Асоциацията на млекопреработвателите в България ще подкрепите тази инициатива?

– Трябва да покажем на законодателите, че нещо липсва и нещо трябва да се донаправи, въпреки че министерството на земеделието и правителството излязоха с наредба, която забранява в млекопреработвателните предприятия да се преработва друго, освен мляко и неговите производни.

Потребителите в Европейския съюз все повече „натискат“ за забрана на трансмазнините не само в млечните продукти, но и в останалите храни. В края на краищата лобитата, в това число политици и бизнес, трябва да разберат, че има граница на морала.

Не може водеща да е само печалбата на пари, защото каква е разликата между това да влагаш палмово масло и да продаваш оръжие на талибаните? Никаква. И едното и другото убиват, само че едното по-бавно.

– Каква част от наличните на пазара мляко, сирене и кашкавал са истински? Какво ядем всъщност?

– Говори се за около 40-50%. И зависи какво имаме предвид под истински продукт – който е само от мляко, или по истинска рецептура. Киселите млека, произведени по БДС, са под 10% от цялото количество на пазара.

– Наредбата разрешава на отделни мандри да влагат растителни мазнини. Как се осъществява контролът?

Предприятие, в което се работи с растителна мазнина, не може да се нарича млекопреработвателно, то е за преработка на масла, олио, маргарин и т. н. Този бизнес си съществува и никой не иска да го забрани, стига да работи по правилата на съответното секторно законодателство.

– Спазват ли се тези правила?

Те са въведени много скоро и тепърва контролният орган трябва да започне да си върши работата. Това е в ресора на Българската агенция по безопасност на храните и се надяваме, че тя вече е овластена да започне да упражнява фактически контрол.

– Как Асоциацията на млекопреработвателите в България ще упражнява контрол на браншово ниво?

– Това е в сферата на моралния ангажимент. Още преди три години поискахме всички колеги, които преработват растителни мазнини, да се обявят.

– И обявиха ли се?

– Да, някои се обявиха. Но нали разбирате, българинът е широкоспектърен и много гъвкав…Тънкият момент беше влагането на имитиращи суровини и поставяне на етикет за истински млечен продукт, което по регламент е забранено. Наименование „млечен продукт“ може да носи само продукт, който е направен от 100% мляко. За такива нарушения до момента сме виждали единствено наказателна процедура от страна на Комисията за защита на конкуренцията. Оказа се, че КЗК фактически работи много по-добре от някои други контролни органи като БАБХ и Комисия защита на потребителите.

– Доколко влагането на растителни мазнини наруши имиджа на българските млечни продукти на пазарите в Европа и трети страни?

– Започнахме да изнасяме млечни продукти на пазара в Германия още в периода 2003-2006 г., преди България да влезе в ЕС. Бяхме 4-5 предприятия с лиценз за износ на този необятен пазар. По онова време търгувахме българското овче сирене в Германия на уникална цена, която днес се равнява на 7 евро за килограм – цена на едро, от която можеха да печелят и преработвателите, и производителите, и хората с овцете, на които се осигуряваше спокойно 1,80 изкупна цена.

И макар че имаше за всички, някои колеги тръгнаха да се надцакват. Казаха си: „Вижте при тази цена на суровината колко много се печели. Дай да вземем не тази четвъртинка, да вземем целия пазар!“. И вместо да тръгнем да разширяваме доставките си, не само в Германия, но и по направления като Близкия изток, Ливан, Йордания, Съединените щати и т. н., , само за около три години стигнахме дотам, да продаваме на себестойност.

Амбицията за завладяване на пазара доведе до сваляне на цената, а постепенно и до спад в качеството. Стигнахме дотам колеги да държат 100 тона сирене в един склад и да се чудят какво да го правят. В същото време гръцкото сирене „Фета“, за което допреди 20-25 години никой не беше чувал, завладя пазара. И колеги гърци ни казаха: „Никога не сме си и мечтали, че нашето сирене ще бие по търсене и имидж българското бяло саламурено сирене. Вие бяхте номер едно, но какво направихте?“.

– Какво е в момента присъствието ни на пазара в Германия?

– Не сме го затворили този пазар, но вече можеш да видиш овче сирене с малко съдържание на овче мляко, което е недопустимо…Немците са толерантни и силно вярващи в морала, те много рядко проверяваха, почти никога. След като влязохме в Европейския съюз тенденцията да се вършат глупости се засили още и немците започнаха да проверяват, но трудно вече се намират сирена без примеси.

– Как се държим на американския пазар, и там ли мамим?

– Същата работа, а преди там продавахме перфектно овче сирене. Изнасяме и сега, но на практика там не продаваме сирене от овче мляко, а със значителна част имитиращи продукти. На етикета пише овче, а цената, ако проверите в митниците, е около два долара и половина. В крайна сметка митницата само обмитява, там има граничен ветеринарен контрол, който е към БАБХ и който трябва да следи от какво мляко са произведени продуктите. Явно нивото и манталитетът ни не отговарят на амбициите ни, това сме ние, за съжаление.

Обърнахме се към Американското посолство за съдействие, по заобиколен начин, с лични контакти. Обясниха ни, че вносът ни е под 1 процент и че в крайна сметка това сирене си го яде нашата диаспора. Попитаха ни защо да правят нещо, след като това сирене излиза от нас и би трябвало ние да направим нещо за контрола на изхода.

– Как, според Вас, браншът ще приеме забраната за влагане на растителни мазнини, очаквате ли отпор?

Държавата ще има отпор, защото това е държавна работа и контролът е техен. Но се надяваме, че много бързо ще започнем да произвеждаме продукти само от мляко и ще започнем да работим за качеството. Но тези неща опират даже не до платежоспособността, но и до културата на хранене, която у нас е много ниска. Българинът не прави сметка, че когато купува сирене за 5-6 лева с растителни мазнини, то е с 65-70% водно съдържание, тоест плащаш за килограм сирене, а купуваш много скъпа вода.

В допълнение вредиш на своето здраве, защото тези мазнини са с висока температура на топене и остават в кръвоносните съдове. Не съм чул някой да се изкаже положително – кардиолог, диетолог, медиите също си свършиха работата, обаче българинът си е българин.

– През лятото Националната козевъдна и овцевъдна асоциация също призова млечните продукти да бъдат само от мляко. Партнирате ли си с тази браншова организация?

– Тази инициатива от години е наша, те я подеха, няма лошо. Но не ми харесва начинът на комуникация и на търсене на сензационното, защото в края на краищата ще отидем към наредба 31. Не може да има противопоставяне между отделни звена в един производствен цикъл, не може производител и преработвател да са воюващи страни.

Преработвателят иска да вземе най-добрата суровина на най-ниската цена, но веднага, след като преработи млякото, той дава продукта на търговските вериги, а те стягат менгемето постепенно и постоянно. 30% е само за богоизбрани, за останалите е 40-50%, защото от една страна е търговската надценка, която слагат, а от друга са бонусите.

В същото време трудът на животновъдите производители не може да се сравни с нищо друго – това са 365 дни, денонощно. Говорим за непривлекателен труд, с който новото поколение не иска да се занимава. После, това е жива стока – фермерът може да е супер изряден, но влиза болест отнякъде и дотам. Много риск и липса на кадри и цялото това нещо да го въртиш, за да ти остане като печалба част от субсидията… Това е недостойно! Тук е ролята на потребителя – не можеш да искаш млякото да е два пъти по-евтино от бутилка с вода, която наливаш от чешмата.

– Колко е в момента себестойността на килограм сирене и кашкавал, произведени от краве и овче мляко?

– От седем литра краве мляко се прави един килограм сирене. Като калкулираме цена на млякото 0,70-0,75 лв. от добрите ферми, 2,50 лв. за производствени разходи, опаковки, ДДС и минимална печалба от 0,50 лв., цената става между 9,50 и 10 лева. Сложете още 30-40% за търговските вериги и виждате какво се получава.

При кашкавала от краве мляко аритметиката е проста – от 10 литра се прави 1 килограм. С разходите за производство, минимална печалба от 0,50 лв. и ДДС става 12,50 лв. Килограм овче сирене се прави от 4,5 литра овче мляко, а крайната цена е около 12 лв.

– Какво е количеството на произведените количества краве и овче мляко в България и съответно на количествата преработени млечни продукти?

– За кравето мляко декларираното количество е около 550-560 хиляди тона, а недекларираното – .поне още толкова. Всички смятат, че кравето мляко, произведено в България, е над милион тона. За овчето мляко не мога да Ви дам точните цифри, но мога да кажа, че производството му се повишава, но там има същият дисбаланс.

– Господин Зоров, как е възможно за единадесет години, откакто сме членове на Европейския съюз, да не се реши проблемът с изсветляването на млечния сектор?

– Ами явно много голяма е социалната роля на този сектор и никой не иска да сложи ред. По този начин политиците смятат, че решават част от проблемите на обикновения човек. Много по-лесно е да контролираш пет или десет цигарени фабрики и да разкриеш, ако има нелегални.

В никакъв случай не казвам, че и предприятията са светци, но при производителите няма ДДС, няма работници, заплати и осигуровки. Вече 15 години настояваме за диференцирана данъчна ставка, смятаме, че там е разковничето. Ето, има в Гърция. Да направим един пилотен проект, както започнаха румънците с хляба и млякото. Да видим с намалена данъчна ставка от 10%, примерно, каква част от сектора ще се осветли. От това бюджетът няма да загуби, напротив.

– Какво се случва със защитата на българското кисело мляко в ЕС след падане на защитите по Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход?

– Случва се това, че държавата някога си не си е свършила работата, но не можем да върнем времето назад. Сега асоциацията ни направи сдружение от 8-9 предприятия, производители по БДС. В процес сме на събиране на исторически и технологични доказателства, за да поискаме защита по европейските схеми за качество и се надявам до края на годината да сме готови.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close