ВИЗИТКА 

Доц. д-р Огнян Боюклиев е завършил икономика на природоползването в Лесотехническата академия в Санкт Петербург. Специализирал е в Япония и Франция. Работил е в Института по икономика на селското стопанство. Бил е експерт към Комисията по земеделие на Народното събрание, съветник и член на работни групи в няколко парламента. Работи в Института за икономически изследвания при БАН. Национален експерт по Програма за развитие на селските райони – ЛИДЕР, и преподавател по програмите за обучение по ПРСР. Научните му интереси са в областта на аграрната политика, развитието на селските райони, селската икономика, трансграничното сътрудничество, организацията на пазарите на земеделски и хранителни стоки, икономическо моделиране на доходността на пазарните производствени структури и параметри за определяне насоките на аграрната политика.

(Продължение на интервюто с доц. Огнян Боюклиев, публикувано на 6 февруари 2014 г. в Agronovinite.com)

– Доц. Боюклиев, как гледате на идеята, лансирана от представители на аграрния сектор, да се въведе чрез закон горна граница за размера на собствената земя, притежавана от физически лица?

В болшинството от страните на Европейския съюз има забрана за монопола върху ползването и собствеността на земеделската земя, в т.ч на ниво местна власт, териториална местна структура, административна териториална единица или национални ограничения. Примерно в Германия не можеш да притежаваш или обработваш повече от 30% от земеделската земя на ниво община, а правилата за икономическа и юридическа свързаност между лицата са изключително строги. Положително гледам. Но се съмнявам, че лобито на феодалите е по-силно!

Добре е да се въведе „таван“ за собствеността върху земеделската земя, но лобито на феодалите е по-силно

– Как собствениците на земя могат да бъдат насърчени да я обработват? Субсидирането от Европейския съюз не ги ли стимулира?

Както вече изтъкнах, собствениците са основно в града. Техният селски корен отдавна е изсъхнал. В най-добрия случай на 5 собственика един живее на село и представлява останалите. Интересът на собствениците се изчерпва с рентата, било в натура, било в малка сума пари.

Европейската субсидия на единица площ събуди интереса от владеенето на големи размери земеделска земя. Владеене в смисъл право на физическо, а не юридическо разпореждане. Няма друг актив, който да гарантира доход в размер на  7-10% от стойността си. При това не си длъжен да притежаваш тази земя, а само да заявиш, че я обработваш!

Тези, които прибират 70% от европейските субсидии за земеделска земя имат по няколко регистрации като земеделски производители и печелят милиони

Така се връщаме към онези 100 лица, които на практика прибират над 70% от европейските субсидии на единица площ обработваема земеделска земя. Те стоят някъде в офиса си в окръжния град. Имат няколко регистрации като земеделски производители. Техни агенти арендуват от тяхно име земя, било от физически лица, било от фалирали на практика кооперации, от общината и т.н. и накрая посочените 100 лица прибират милиони левове субсидия.

Кой обработва земята? Други фирми под формата на договори за услуги или техни наемни работници. Затова от 7-8 години нашата плодородна земя се използва основно за зърно и други свръхинтензивни култури. Това зърно не се превръща в фураж, а фуражът –  в мляко и месо, и съответно в млечни и месни продукти, а се изнася. Изнася се суровина, а не краен продукт с голям дял на добавената стойност. Нашата плодородна земя не произвежда добавена стойност!
Все пак това е европейска субсидия, така ли е в останалите европейски страни?

– Нужно ли е, според Вас, да се въведе „таван” на правото на ползване на земеделска земя от физически и юридически лица? Затова настояват експерти, според които балансът при субсидирането на единица площ е нарушен и се получава така, че 84 на сто от субсидиите от Брюксел отиват у едва 2.5% от фермерите, които са и най-едрите земевладелци и арендатори. 77% от тези пари пък са концентрирани в зърнопроизводството за сметка на традиционни сектори като зеленчуци, овошки, животновъдство, пчеларство, тютюнопроизводство.

Да така е, но при нас битуват две заблуди! Първата е че парите на единица площ за България са по-малко от парите за единица площ в старите страни членки. В първите години след присъединяването на страната към ЕС българските земеделски производители получаваха само част от подпомагането с директни плащания, предоставяно в старите държави членки – през 2007 г. по 15 лв./дка, което плавно нараства до 31 лева на декар за миналата година.

През 2013 г. българските фермери са получили 70% от размера на подпомагането в старите държави-членки и едва след преминаване на пълния период на постепенно увеличаване на плащанията през 2016 г. субсидиите ще достигнат 100 %. Разликата отива в така наречения Втори стълб на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Нищо не губим!

Заблуда е, че получаваме по-малко европейски пари от старите страни-членки на ЕС

Да, получаваме по-малко на единица площ, но получаваме повече за развитие на селските райони! Защо не усвояваме тези пари тогава? Попитайте чиновниците и политиците в аграрното министерство! Заради некадърност и невежество! Това е проблемът. И няма как да е по друг начин, след като сегашните 99% са назначени от този министър! Предишните от предшественика му и т.н…

Вторият мит по отношение на субсидиите е, че така е и в останалите членки на Европейския съюз,  т.е. там действа същият механизъм. Лъжа! Навсякъде има модулация на субсидията. Модулацията означава, че колкото повече земя обработваш, толкова по-малка е субсидията на единица площ. Така в Германия фермерът, който обработва 500 дка получава 100% от субсидията, от 500 до 1 000 дка – 90%, от 1 000 до 2 000 дка – 70% и т.н. до 5 000 дка. Над този размер няма субсидия!

Нашите политици не желаят средният и дребният фермер да получават повече от феодала

А защо у нас не е така? Защото нашият министър и нашето правителство не искат да е така! Това са европейските правила. Има общ размер на субсидията и модулация, ако националното правителство реши. Нашите политици не желаят средният и дребният фермер да получават повече от феодала. Факт! Затова ние изнасяме зърно, а внасяме зеленчуци, плодове, месо, мляко и т.н.

– Друг инструмент, чрез който хората биват насърчавани да обработват земята си, или да се освободят от собствеността си върху нея, е въвеждането на поземлен данък или такса, както това е направено в 15 страни от ЕС. Как, като икономист, гледате на прилагането на тази ставка в България?

Действително, в така наречените стари страни-членки като Белгия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Обединено Кралство, Финландия, Швеция има поземлен данък – някъде прогресивен, другаде с необлагаем размер. В Австрия, Гърция, Португалия, Испания властите са въвели общински данък върху собствеността на земеделската земя. В изредените горе страни, плюс Германия, Франция, Дания и Ирландия, има държавни и общински такси за притежаването и ползването на земеделски земи.

Преди да се пристъпи към въвеждането на данък върху земеделските земи е необходимо да се отговори на някои въпроси. Данъчната оценка на земята не може да бъде определена без реална пазарна цена на земеделската земя. А днес тя е по-скоро спекулативно пазарна, отколкото обективно пазарна, формирана на базата на доходите от земеделското производство.

Ако приемем с цялата условност, че средната пазарна цена е 550 лв./дка и направим опит да изчислим ориентировъчно размера на данъчните постъпления по алгоритъма за определяне на данъчните приходи от градската недвижимост, ще получим 51 млн. дка х 550 лв.(средна пазарна цена) х 0,45 (коефициент на оценка) х 0,015 (данъчна ставка) = 188,9 млн. лв. Това е сумата, която може да влезе в бюджета при въвеждането на поземлен данък.

– Какъв ще е социално-икономическият ефект от евентуалното въвеждане на поземления данък в близките 1-2 години?

Въвеждането на данък върху земеделските земи представлява сериозен риск – пазарната цена на земеделската земя ще спадне. Ако предположим, че въвеждането на поземления данък ще стимулира собствениците да продадат земята си, то това в никакъв случай няма до доведе до нейното поскъпване.

Ако въведем данък върху земеделската земя, цената й ще падне и ще привлечем съмнителни инвеститори

Второ, ниската цена на земеделската земя може да се окаже привлекателна инвестиция за съмнителни, сенчести инвеститори. В същото време, поради по-малкия размер на средствата, които ще се събират от поземления данък, в сравнение с направените за неговото събиране административни разходи, държавата трябва да предвиди допълнителни бюджетни средства за покриване и на този дефицит.

Четвърто, голяма част от собствениците на земеделските земи няма да са заинтересовани или няма да са в състояние да плащат данъка. Съгласно нашето законодателство трайното неплащане на данъка крие риск за собственика от загуба на собствеността. Трябва да се има предвид, че поземленият данък реално ще бъде заплащан от потребителя, а не от собственика. Това ще доведе до повишаване на цените на хранителните продукти. И шесто, всяко въвеждане на какъвто и да е данък по принцип не се посреща положително от повечето хора.

– В такъв случай как предлагате да стане въвеждането на този поземлен данък? 

Очевидно земеделската земя не може да бъде третирана като изключителен вид собственост, която да бъде освободена от задължението да бъде облагана с налог. Необходимо е регулирането на поземлените отношения да се прехвърли на равнище община и местна власт.

Регулирането на поземлените отношения да се прехвърли на общините

В най-опростен вид това означава създаване на Национална и общински агенции за земеползване, органи за регулиране на земеползването и регистрация на поземлената собственост, а в по-далечна перспектива за комасация на земята.

Чак тогава може да бъде въведен поземления данък и то като общински. Той трябва да служи преди всичко за покриване на разходите на общините по консумираните услуги, чрез които в крайна сметка се е повишила стойността на земеделските имоти. Имам предвид заплащане на разходите по поддържане на земеделския кадастър, вътрешните пътища в землищата, границите на земеделските имоти, тяхната охрана и т.н. Все неща свързани с експлоатацията на земеделските земи.

– Доц. Боюклиев, новата Обща селскостопанска политика на ЕС предвижда всяка страна сама да реши дали да въведе таван на субсидиите, както досега. След като министър проф. Димитър Греков няколкократно обеща да помогне на животновъди, овощари, зеленчукопроизводители, пчелари, тютюнопроизводители, предвижда ли работният проект на ПРРС 2014-2020 г. такъв „таван“ под формата на максимален размер на земята за субсидиране или максимална сума на субсидията?

Категорично не съм съгласен да се възстановява фонд „Тютюн“! Или ако ще има такъв фонд, да има и фонд „Българско мляко“, „Българско месо“ и особено държа да има фонд „Български плодове и зеленчуци“! Земеделието в планината не е само тютюн. Там се произвежда най-вкусното и най-полезното мляко, месо, картофи, плодове и т.н. Дано има разумна политика за истинското, Българското земеделие!

Ако има фонд „Тютюн“, да има и фонд „Българско мляко“, „Българско месо“ и „Български плодове и зеленчуци“

Умерен оптимист съм! Това е тест за тези, които ни управляват в момента – дали защитават нашите, националните ни интереси или са хора поставени от лобито на феодалите. Бъдещето ще покаже, ако не ги сменят…