Радослав Радев: ЕС ще въвежда по-либерален режим на пазара на вино

0

ВИЗИТКА

Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ “Св. Климент Охридски”. Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, също във Франция.
От януари до декември 2003 г. Радослав Радев е консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където работи за съставяне на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното. Бил е  адвокат и юридически консултант, експорт мениджър в „Белведере България“, управляващ директор на „Винимпекс“, търговски директор на избите „Ловико Сухиндол“ и „Стамболово“.  Преди дни бе избран за председател на Националната лозаро-винарска камара в България, след като проф. Пламен Моллов оглави Българската агенция за безопасност на храните.   

– Г-н Радев, в какъв момент за българското винопроизводство ставате председател на Националната лозаро-винарска камара?

Стандартният отговор е, че това се случва в един труден момент. Но аз предпочитам да го разглеждам като гласувано доверие от страна на винарския бранш в момент, когато секторът се развива с изключително бързи темпове, създават се нови лозя, модернизират се съществуващите производствени предприятия, създават се нови винарски изби, развиват се маршрути за винен туризъм и се правят първите стъпки в целенасоченото промотиране на българското вино

–  Каква е картината на пазара в края на 2013 г. и как е структуриран той (местно производство, внос, износ, суровини)?

И тази година продължава тенденцията да се увеличават продажбите на вътрешния пазар за сметка на външните пазари. Все още не са преодолени последиците от икономическата и финансовата криза в света и в такива случаи е нормално да нараства значението на вътрешния пазар – до голяма степен това важи за всички стоки, виното не прави изключение.

–  Преодолян ли е вече колапсът от преди 2-3 г., когато избите не успяваха да реализират произведените количества на местния и външните пазари?

Не бих го нарекъл колапс. Производството на вино е дейност, която в много случаи зависи от фактори, върху които човекът няма възможност да влияе – когато се съчетаят добри винарски години с неблагоприятна глобална икономическа среда е нормално да се получат излишъци. В такива ситуации гъвкавата търговска политика е от изключително значение, за да бъдат неутрализирани неблагоприятните икономически последици. Мисля, че българските производители винаги са успявали да демонстрират адекватно пазарно поведение в подобни моменти.

–  Къде са основните пазари на българско вино в момента и в каква посока, според Вас, те трябва да се развиват и разширяват?

България продължава да продава сравнително успешно на традиционните си пазари от  последните десетилетия – Русия, Полша, Чехия…  В други страни, където традиционно сме присъствали силно, сега губим позиции – това се случва във Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, скандинавските пазари. Факт е, че след промените в края на 80-те години, не успяхме да разработим трайно нови пазари за българските вина. Може би не сме били достигнали критичната маса на вина с добро съотношение цена-качество, както и не сме намерили правилната маркетингова стратегия.

–  Как виждате бъдещето на производството на вино в България на фона на отчетения излишък на вино само в ЕС от порядъка на 40-50 пъти над средния годишен износ на страната ни?

Откакто съществува, Европейският съюз е в състояние на свръхпроизводство на вино. Това е и основната причина за съществуването на обща организация на пазара в сектора, респективно и на свръхрегулирането на тази дейност, както на европейско, така и на национално ниво. Тенденцията е към намаляване на рестрикциите и постепенното въвеждане на по-либерален режим, което със сигурност ще доведе до увеличаване на конкуренцията.  Българските винопроизводители нямат проблем с адаптирането си към една по-конкурентна среда – нещо, което определено ще е по-трудно на колегите ни в Западна Европа, които са доста по-зависими от различните механизми за подпомагане в рамките на общата организция на пазара на вино.

–  Какви са световните тенденции във винопроизводството, според Вас?

Има две основни тенденции, които на пръв поглед са антагонистични, но един по-внимателен анализ показва, че е напълно възможно да се развиват паралелно и дори да се допълват.

От една страна, засилващата се роля на търговските вериги навсякъде по света води до известно унифициране на пазара. Това по някакъв начин превръща виното от типично селскостопански продукт в една по-обикновена стока за всекидневна употреба  – супермаркетите търсят вина с постоянно качество, в големи количества, и на ниски цени. Това сякаш противоречи на самата идея за виното като един ексклузивен, уникален и дори сакрален продукт – във вида, в който тази идея е съществувала през вековете. Сега пазарът диктува нещо съвсем различно.

От друга страна обаче, точно съпротивата срещу унификацията и т. нар. супермаркет-култура помага за ренесанса на малките производители, опитващи се да предлагат уникални продукти, които по дефиниция са в ограничени количества, ценово са по-труднодостъпни за масовия потребител и тяхната консумация не е просто пиене, а доста по-комплексно изживяване.

–  А как стоят нещата по отношение на търговията? Известно е, че световната консумация на вино намалява за сметка на минерална вода, бира и плодови сокове. И ако до края на 80-те години традиционните винопроизводители като Франция, Италия, Испания и Германия осъществяваха над 85-95 % от световната търговия с вино, в края на 90-те години техният дял е спаднал с около 30%. Как се развива през 2013 г. тази тенденция?

Аз мисля, че в съвременния свят е напълно нормална честата смяна на вкуса на консуматорите. Животът днес е напълно различен от живота само преди двадесет години – обменът на информация е светкавичен, културите се смесват… Твърде рисковано е някаква тенденция да бъде наречена трайна в такава динамична среда.

А що се отнася до отстъплението на Стария свят за сметка на Новия свят – когато в един футболен мач поведеш с 6:0 и после резулатът стане 6:2, това не значи, че е настъпил драматичен обрат. Просто играта е вече по-интересна. И има нужда от анализ на полувремето.

–  Предвиждате ли промени във функционирането на НЛВК и в каква посока?

Камарата трябва да бъде адекватна на динамиката на времето, в което живеем. Тя е замислена и създадена по определен начин преди 14 години. Този период от време е достатъчен, за да бъде направен анализ и съответно оценка на това, в което тази организация е успяла, и на това, в което не е успяла. Лозаро-винарският сектор на България вече е много по-различен от това, което е било през 2000 г. Така че, амбицията ми е, съвместно с всички заети в бранша, да успеем в кратки срокове да реформираме НЛВК и да я направим по-силна и ефективна.

–   Каква е позицията ви по отношение на сивия сектор в производството на вино и високоалкохолни напитки? Вашият предшественик, проф. Пламен Моллов, бе особено активен по тази тема…

Не бива автоматично да свързваме т.нар. домашно производство на вино и ракия със сивия сектор. В България съществува традиция в този тип производство и законодателят го е уредил по определен начин. Въпросът доколко е добра тази правна уредба е предмет на друг разговор. Но добър или лош, законът трябва да се спазва. Искам обаче да подчертая – домашно производство на вино и ракия е допустимо, но само и единствено за семейна консумация. В момента, в който някой реши да произвежда, за да продава – тогава трябва да се съобразява със съответните правила, както всички останали, които произвеждат, за да продават. Другото е нелоялна конкуренция и нарушение на закона.

А по отношение на сивия сектор може да има само една позиция. НЛВК винаги е действала активно срещу неразрешените практики, защото основната ни дейност е защитата на правата на нашите членове, а това поставя като приоритет ограничаването на сивия сектор. В тази посока активно ще си сътрудничим с всички компетентни държавни органи.

–  Създаде ли се вече отношение у българина към консумацията на вино? Как се развива, според Вас, винената култура у нас?

Виното винаги е било част от живота на българина. Но напоследък определено се наблюдава засилване на интереса към производството и консумацията на вино. Винената култура вече е на съвсем различно ниво – провеждат се много национални и регионални изложения, органзират се винени вечери  и дегустации, създават се винени клубове, издава се специализирана литература, провеждат се курсове… Може да се каже, че никога интересът към виното не е бил толкова голям, което е чудесно…

–   Как е структурирано пазарното търсене на вино в България по отношение на сортове и ценови клас? (какви са предпочитанията – купажи, „изчистени сортове“, бели, червени, розета, евтини, среден клас, висок ценови клас и т. н.)

Тенденциите у нас до голяма степен съответстват на тенденциите в световната консумация на вино – потреблението на бяло вино се изравнява с потреблението на червено, в по-ниските и средните ценови нива се предпочитат чисто сортови вина, а в по-високите сегменти – купажи. Увеличава се консумацията на розе и донякъде изчезва сезонния й характер. Но както вече казах, ситуацията е твърде динамична, тенденциите не са трайни и лесно се менят.

–    Наблюдава ли се вече и у нас тенденцията към производство и консумация на по-леки, трапезни вина, за сметка на вината с повече дъб и съответно танини?

В различните ценови сегменти е различно, също и в различните групи консуматори…

–    Защо от години на държавно ниво само се говори за стратегии за промотиране и реклама на българското вино по света, но реално почти нищо не се прави? Как Вие, като председател на НЛВК, ще работите в тази посока?

До голяма степен този тип дейност е работа на компаниите в бранша, а не на държавата. Разбира се, държавата трябва да помага на бизнеса и да насърчава продажбите, но не бива да забравяме, че Европейският съюз по принцип не допуска държавно подпомагане. В този ред на мисли ролята на НЛВК е много важна и активната политика в сферата на промоциите на българско вино в чужбина ще продължи. Камарата вече е бенефициент по един проект за промоция на вина на пазарите на САЩ, Китай и Швейцария. Моята амбиция е да продължим в тази посока.

–   През последните години повиши ли се качеството на произвежданото у нас вино?

Качеството на произвежданите вина се е повишило значително. Никога досега България не е произвеждала толкова вина с високо качество. В българското винарство през последните години е налице значително развитие във всички посоки – модернизация на производствените мощности, поява на нови производители, обновяване на лозарския потенциал, модерен дизайн. Първите индикатори са многобройните награди от всички реномирани международни конкурси.

–   Много изби при създаването на нови лозя решиха да експериментират с нови за България чужди сортове. Вероятно това е наложено от пазарното търсене, но защо, в същото време, не развиваме лозята с традиционни български винени сортове като широка мелнишка лоза, мавруд, рубин и т. н.?

Една значителна част от новите насаждения са с местни сортове. Сега трябва малко търпение и много целенасочена работа и съм убеден, че резултатите ще се появят.

–  Кои винопроизводители ще имат по-добро бъдеще – големите винзаводи, или малките, бутикови изби?

Няма значение дали си голям или малък. Важното е провеждането на адекватна пазарна политика. Под слънцето има място за всички, но това място не е даденост – то трябва да се извоюва.

–  Как ще се борите срещу фалшивите алкохолни напитки на пазара? Преди време проверки на НЛВК засякоха на пазара вина, в които има само боя, вода и спирт и никакви съставки от грозде.

До голяма степен вече отговорих на този въпрос. Ще продължим активната си работа в тази посока, съвместно с Изпълнителната агенция по лозата и виното и другите контролни органи.

–  На пазара се предлагат и вина по 1,80-2 лева литъра, как се постига тази себестойност, предвид цената на суровините?

Ценовата политика е нещо строго специфично за всяка една фирма в бранша. Един голям производител със собствени лозя, модерно производство и натоварен капацитет ценообразува по един начин, една малка изба с ограничени добиви и бутиково производство – по съвсем различен. Решението за продажби в определени ценови сегменти са елемент от индивидуалната търговската политика и стратегията на всяка компания.

– Ако виното е позиционирано в определена ценова група, например цена от 20 лева, означава ли автоматично, че то е качествено?

Цената не означава нищо автоматично. Оценката на качеството е също нещо строго субективно. Ако сте платили 20 лева за една бутилка, виното ви е харесало и не сте разочаровани, значи сте направили добра покупка.

–  Колко силен за българския производител е натискът на конкуренцията от страна на вносните вина и особено тези от страните членки на ЕС, където субсидирането в сектора е голямо?

България е част от един голям общ пазар, а един от критериите за приемане на дадена страна в Европейския съюз е, икономиката й да може да издържи на конкурентния натиск на този общ пазар. Така че се предполага, че сме готови за това. Аз мисля, че се справяме добре. Навлизането на чужди вина е неизбежно, то си има и добра страна, защото спомага за повишаването на винената култура на българина. А относно субсидирането – както вече споменах, действа обща организация на пазара на вино в ЕС, каквото е подпомагането във Франция и Италия, такова е и в България и Словения.

–  Какви програми на Европейския съюз ще насърчават засаждането на нови лозя, конверсията на стари, производството на вино?

Предстои отварянето на различните мерки по програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор в България, както и по програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период. Много се надявам това да се случи в началото на 2014 г., което е и началото на програмния период. Предпочитам да коментирам в детайли, когато програмите започнат реално да функционират, засега нещата са на етап проекти. През приключилия период браншът успя доста пълноценно да се възползва от предоставените възможности, убеден съм,  че и в бъдеще ще продължим по същия начин.

–  Може ли да прогнозирате каква ще бъде следващата реколта от грозде догодина, при положение, че в края на декември все още няма сняг?

Това се случва често през последните години. Зимата сякаш малко се измести напред. Надявам се на добра реколта, защото в крайна сметка, независимо от всички инвестиции и маркетингови усилия, които правим, производството на вино си остава селскостопанска дейност и производителите са силно зависими от природно-климатичните условия.

Споделете.

Коментирайте

Close