Европейският пазар чака от нас биозърно и билки

0

Износът за Германия на български биопшеница, слънчоглед, леща, соя, царевица е голям потенциал за нашите фермери, стана ясно на първия конгрес по биоземеделие „В следващия век“, който се проведе тази седмица в Пловдив. „Вашата северна съседка Румъния ви изпреварва – основно от нея внасяме органични зърнени култури“, посочи Карл Рутхард, мелничар от „Алдорфе Мюле“ – една от първите немски мелници за биопродукти, построена през 1487 г. край Щутгарт. Вече купуваме овес от България, но не изнасяте биопшеница за Германия и това е голям потенциал за вашите земеделци“, коментира немският преработвател. С производителите на органична продукция, ако предложат добра и честна цена, бихме могли да се споразумеем и да я изнесем в Германия. Това важи за всички биопродукти, посочи Рутхард. Неговата мелница е една от първите в Германия, която работи с био зърно.

Очаква се ръстът в търсенето на биопшеница през 2016 г. да е с около 30%. Рутхард наблегна, че можем да заемем и нишата за слънчоглед за пекарската индустрия и фуражи, който досега се е внасял от Китай. Светът става все „по-гладен“ за органична храна. От 4 до 10 процента годишно нараства световният пазар на биоорганични продукти. Минимум 10-12 процента е ежегодният ръст на потреблението, цитира световната статистика Стефан Липкинс от фирма „Кива БЦС Еко Гаранти“ – Германия. Има голямо търсене на биопродукти както в Европа, така и в САЩ. Япония също изкупува много от тях, защото има традиция. Почти следваме световните тенденции, защото площта на биологично произвежданите култури у нас нараства с 8.9 процента всяка година, посочи академик Атанас Атанасов от „Съвместен геномен център“ – София. Световният пазар очаква нашите продукти, защото никой не може да повтори почвено-климатичните условия на България, категоричен е академикът. 40 процента от почвите у нас са в топ класирането на фона на 2.5 процента в света. Ние сме четвърти по износ на билки в света и първи в Европа.

Още от 60-те години на миналия век внасяме билки от България, потвърди д-р Адриан Кранвогел от „Мартин Бауер“, Германия. Агрономът лично от 2006 година периодично контролира изкупуването в нашата страна. Има два източника – събиране на диворастящи билки и продукти и произвеждане на култивиране продукти. И за двете направления фермерите могат бъдат сертифицирани. Има голямо търсене и на двата вида продукти. Събирането на диворастящи билки е по-лесно. Д-р Кранвогел съветва нашите фермери да отглеждат маточина, която сега основно идва от Полша, но там зимите са студени. А и маточината подлежи на биокултивиране – една благодатна ниша. Лайката е най-лесно да се култивира, защото е механизирано прибирането й. Ако се интересувате, можем да ви предоставим семена за високомаслена лайка, посочи д-р Кранвогел. Ние купуваме резене от България – една добра култура за начинаещи.

Интересна култура за отглеждане е биотютюнът, съобщи Йоханнес Куулс, главен мениджър на „Кива БЦС Еко–Гаранти“ – България. Той е участвал в подобно сертифициране на тютюн за цигари и пури, произведен без торове и пестициди. Следващият етап е бил производство на биохартия за завиването на папиросите. Така, че пред нашите родни тютюнопроизводители се откриват нови внезапни хоризонти, смятат специалистите.
Много фактори участват в калкулирането на крайните продукти от биоземеделието – затова и те са по-скъпи. Тук влизат и разходите по сертифицирането и по-късното наблюдение, а също и повишеното участие на ръчен труд, който замества обработката с пестициди на почвата против плевели и вредители, споделиха участници във форума.

Петър Георгиев

Петър Георгиев

Петър Георгиев,
директор “Реклама” в Agronovinite.com

Споделете.

Коментирайте

Close