Как Георги и Даниела създадоха с любов към природата имение “Обичковци”

Слънцето изгрява над слънчогледовите насаждения. Лъчите падат по зеления покрив, а сенки играят по прозорците и придават причудливи форми на глинените фигури, изписани по стените. Под навеса, сушени букети мащерка, жълт кантарион и други билки носят неповторим аромат. Градината е събрала най-различни цветя и дръвчета, а между тях каменни фигури оживяват сред зеленината. Утрото разкрива величествена панорама в сърцето на Белоградчишките скали. Звучи като приказка, но това е домът на Георги и Даниела, в местността Горен Крупец, Видинска област.

Те наричат стопанството си имение „ Обичковци”. Занимават се с биоземеделие, а къщата е по проект на Георги. Интересите му към строителство с естествени материали започват преди повече от 15 години. Първоначалните му опити за такива проекти са за социални жилища. Днес традиционните техники за градеж с глина, дърво и камъни са заменени от строителство със съвременни синтетични материали.

За строежа на къщата са използвани редица техники. Тя служи за демонстрация на различни видове градежи с натурални материали, а същевременно е съвременно и комфортно жилище.
Архитектурата на сградата се слива с околния пейзаж, като повтаря силуети на склонове и има жив зелен покрив.

Орнаментите по стените са изработени от различни цветове глина. Както цветовете, така и дизайнът са заимствани от природата, а на фигурите са придадени форми на естествени текстури.

Даниела от “Обичковци” реставрира стари предмети, а Георги води курсове за строителство с естествени материали

Извън фермата, Даниела реставрира стари предмети, а Георги провежда курсове за строителство с естествени материали. Двамата създават проект за инсталиране на прабългарска юрта, изграждане на традиционна пещ за хляб и закупуване на етнографска сбирка. Къщата е изградена от глинени блокове, с естествени материали като глина, дърво и камък. Построяването на дом от глина е трудоемък процес, затова имение „Обичковци“ отваря широко врати за посетители от цял свят, често доброволци пристигат, за да обменят опит и идеи.

„Участието им има двоен ефект – хората научават техниките на градежите и помагат при довършването на сградата. В интернет има вече доста сайтове, които дават информация за места като имение „Обичковци”, които приемат доброволци – така се свързваме с тях”, споделят Георги и Даниела.

Семейството се нанася преди около три години във фермата. Началото на строежа започва преди седем, когато Георги купува мястото и започва „да рисува” дома на мечтите си. Идеята за къщата се заражда въз основа на стремежа им за живот в хармония с природата и за желанието им да възстановят културните традиции.

„Земеделието в нашия случай е по-скоро елемент от опита ни да живеем независимо – отглеждайки сами по-голяма част от храната си, произвеждайки енергията си, рециклирайки отпадъците. А е био просто защото такива са разбиранията ни – да следваме природните закони, да не нарушаваме равновесието. Природата сама е измислила всичко, нужно e само да имаме очи за това и да прилагаме нейните механизми”, казва Даниела.
Фермата е в процес на биосертификация, вече втора година.

Предимно се отглеждат естествено устойчиви на болести култури.

Производствените мащаби не са големи. В семейната градина се отглеждат различни видове зеленчуци, плодове, подправки и цветя.

Шестнадесет декара от най-древната пшенична култура – лимец, както и сортове, като спелта и корасан, отглеждани на пермакултурен принцип.

Проблем се явява съжителството на традиционно земеделие и биоземеделието. При падане на дъждовете, различните препарати и торове се пренасят от дъждовните води и замърсяват биокултурите. Стопаните все още търсят решение на проблема.

В “Обичковци” овошките се подбират според устойчивостта им на болести

В овощната градина дръвчетата също се подбират според устойчивостта им на болести. Подхранват се с оборски тор или тор от калифорнийски червей. Най-голямо плододаване има при ябълките, сливите и вишните, дюлите и кайсиите също се развиват добре, но с променлив успех. Отглеждат се и лешникови насаждения.

Най-добре развито пермакултурно земеделие има в зеленчуковата градина. Тя изобилства от съчетаване на култури и засаждане на растения, играещи роля на пазители, като латинка, невен и тагетис. Изцяло се залага на натурални средства за защита, а семената за повечето култури Георги и Даниела отглеждат сами. Бъдещите проекти включват отглеждане на традиционни култури, като синап, резене и ароматни треви. В семейната ферма се отглеждат пчели, кокошки и две кучета.

Интересен проект е така нареченият „кокоши трактор”, направен от белени акациеви пръти, дело на Георги. Зеленчуковите мандали са създадени по идея на Линда Удроу, една от авторките на книги за пермакултура.

Георги и Даниела създават “кокоши трактор” за почистване на лехите

Представлява мандала, един кръг, с приспособени в него шест по-малки кръга, играещи роля на лехи. Лехата, обраснала с трева се почиства от кокошките в период от две седмици до двадесет дена. След почистване на лехите, кокошките се местят на друго място, а на почистеното се засяват зеленчуци. В организирането на мандалата участват и други елементи, дръвчета, малини, френско грозде, къпини.

Георги и Даниела имат много идеи за пестене на ресурси. Водата от зеления покрив се събира и се използва за поливане. Електричество си осигуряват чрез хибридна система от блок от слънчеви панели и вятърен генератор. Максималната мощност на слънчевите фотоматрици достига 3 киловата, а мощността на вятърния генератор – 2 киловата, което осигурява на семейството достатъчно електричество. Налице във фермата е и разделното събиране на отпадъци. В контейнерите за смет се изхвърлят само метал и пластмаса, всичко останало се дава на кокошките или се изгаря.

Автор: Елена Лазарова