Ферми за елени – новото приключение в селското стопанство

1

Представете си типична ферма: тя обикновено включва няколко крави, овце, кокошки, може би няколко прасета. Но само на миля от центъра на град Мидълбъри, щата Върмонт, САЩ, една ферма за свободно отглеждани сред природата елени заема цели 1028 декара. Тя е една от многото нови ферми за елени, благодарение на които този вид месо достига до все повече хора.

Първоначално възникнало през 1970 г. като начин стопаните да увеличат печалбите от земята си, отглеждането на елени печели все повече популярност. Причината е в това, че елените лесно се приспособяват към всякакви терени и отглеждането и развъждането на опитомени животни е находчиво решение за използването на малки парцели неплодородна земя. Освен това има и бум на потребителското търсене на еленско като алтернатива на индустриално добиваните видове месо.

Нещо повече – еленското има големи здравословни предимства, подобно на месото от дивия елен, то е постно, с високо съдържание на протеин и ниски нива на мазнини. Успехът на еленското месо, като по-здравословна алтернатива на традиционните червени меса, се дължи и на световноизвестните майстор готвачи като Джейми Оливър, Андрю Фарли и Алберт Рю, които често го използват в рецептите си.

Ферми за елени

Отглеждането на елени печели все повече популярност

Но САЩ в момента произвежда само 20% от еленското месо, необходимо на доставчиците за захранване на американския пазар, казват от Асоциацията на северноамерианските фермери, които отглеждат елени (North American Deer Farmers Association). Всяка година пазарът на еленско место в Съединените щати нараства с 25-30%. Това прави фермеската индустрия за еленско месо една от най-бързо развиващите се в селските райони на Америка, като включва отглеждането на северни елени, лосове, лопатари и всякакви животни от семейството на елена.

Увеличаването на стадата от елени във фермите може да донесе много повече печалби, отколкото традиционното животновъдство. Елените консумират по-малко фураж от добитъка, вредят по-малко на пасищата, нарастват по-бързо и могат да се възпроизвеждат в период до 20 години. В допълнение, земеделските производители могат да отглеждат качествени стада върху малки участъци земя, поради способността на животните да се приспособяват към различни терени.

Ферми за елени

Фермата на Ханк Димуцио е дом за около 400 елени лопатари

LedgEnd Farm в Мидълтън, щата Върмонт, е дом за около 400 елени лопатари. Основателят на стопанството – земеделският производител Ханк Димуцио, не е типичен фермер – той е избрал това начинание като допълнение към работата си на лекар в спешно отделение. Димуцио и неговата съпруга Ронда решават да отглеждат елени, защото този тип фермерство отлично пасва на начина им на живот. “Елените, най-общо казано, са животни, които изискват много малко грижи”, казва Димуцио. Донякъде те са тревопасни, но се хранят с листа, клонки, коренища и растителни храни.

Освен че се отглеждат за добив на месо, елените лопатари дават многократна “реколта” от т. нар. кадифе – меката кожа, изградена от множество кръвоносни съдове, която покрива рогата по време на растежа и ги снабдява с кислород и хранителни вещества. Заради лечебните си свойства, кадифето от еленови рога е много търсено на азиатските пазари, където от него се произвеждат хранителни добавки и алтернативни лекарствени субстанции. Когато Димуцио и съпругата му се заемат със селско стопанство през 1995 г., елените лопатари не са особено търсени. Това позволява на семейството да се сдобие с двойки животни на ниски цени, от които после развъжда качествени елени.

В момента в LedgEnd Farm животните се отглеждат в четири отделни групи – сърнета, мъжки, животни за разплод и други мъжки със силни средиземноморски гени. Елените лопатари пасат на ротационен принцип в цялата ферма като от паша се изхранват почти девет месеца в годината. През останалите три месеца елените се хранят с фуражни култури, които Димуцио отглежда върху своя земя. “От фермата ни излизат силажът и балите със сено, царевицата взимаме от местната мелница, за да храним животните през зимата”, казва Димуцио.

Ферми за елени

Ханк и съпругата му Ронда в тяхната LedgEnd Farm в Мидълтън

Тъй като отглеждането на елени във ферма си е животновъдна операция, нормите и правилата, които се прилагат към селскостопанските животни като говеда, овце и свине, се прилагат и за елените, включително изискванията за третиране, клане, етикетиране на продуктите и транспортиране. Отчитайки спецификата на представителите от семейство Еленови, фермерите трябва да водят родословна книга и да събират данни за заболеваемостта – туберкулоза, бруцелоза, хронична изтощаваща болест. Много от американските щати изискват оградата на фермата да е висока минимум 2,50 м, така че при стрес животните да не могат да я прескочат, както и спецфични площадки за контрол и третиране на животните.

Всяка година Димуцио изпраща 100-125 животни за клане в държавна кланица. “Предимството на държавно регулираните кланици е, че в тях мога да произведа продукт с висока добавена стойност като наденица със 100% съдържание на еленско месо, вместо да добавям говеждо или свинско, каквото изискване имат федерално регулираните кланици”, казва Димуцио. “По този начин мога да продавам 100% чиста върмонтска наденица от еленско месо”.

Отглеждането на елени във ферми е доходен бизнес. LedgEnd Farm продава 99 процента от продукцията си на вътрешния пазар и има директни договори с местни ресторантьори. Половината клиенти идват да купуват месо и колбаси директно от фермата, а другите 50% са в ресторантите. “Има огромно търсене – каквото произведа, го продавам”, казва Димуцио.

Ферми за елени

В Шотландия трябва да се заемем с мащабно фермерско отглеждане на елени, казва Кристиян Нисън, един от най-големите доставчици на еленско месо в страната

Заради нарастващия интерес към еленското месо и в Европа, доставчици призоваха правителството на Шотландия да подпомогне с 10 милиона лири стерлинги животновъдите, за да излязат на този растящ пазар. Кристиян Нисън, един от водещите доставчици на еленско месо за големите супермаркети и топ ресторанти в страната, казва, че внася около 600 тона еленско месо от Нова Зеландия, за да отговори на огромното търсене.

Нисън предлага шотландското правителство да мисли по-мащабно на фона на покачващото се глобално търсене на еленско, като едно от най-полезните от всички червени меса и да създаде условия страната да произвежда своя продукция. “Защо трябва да бъдем вносители на еленско месо, когато имаме най-фантастичните пасища тук, в Шотландия, и можем да произвеждаме висококачествени животни”, пита се Нисън. “Нуждаем се от повече земя, за да се заемем с мащабно фермерско отглеждане на елени. Един фонд от 10 милиона лири стерлинги, който е нищо, в сравнение със средното ниво на субсидиране на фермерите в Шотландия, ще окуражи животновъдите да диверсифицират производството си и да се заемат с отглеждане на елени”, смята доставчикът.

В момента край Единбург се създава най-голямата ферма за еленско във Великобритания – около пет пъти по-голяма от всички, които съществуват досега. Тя ще заема площ от над 4000 декара, в нея първоначално ще бъдат отглеждани 1000 кошути и 40 елена. Очаква се във фермата да се добиват около 1000 млади животни на година, което практически е около 80 тона месо. Но това е само нищожна част от необходимите 1200 тона, които не достигат, за да се задоволи търсенето във Великобритания. “Не можем да се справим с нуждите от еленско на нашия пазар, камо ли да развием износ”, казва Джон Гофин, който създава фермата край Единбург.

По-рано тази година фирмата за пазарни анализи Mintel посочи Великобритания като един от най-бързо развиващите се потребителски пазари в света. Но според едно скорошно проучване, макар през 2013 г. в Шотландия е имало 81 ферми за елени, броят на животните, отглеждани в цялата страна, е намалял от 16 000 през 1990 г. до 6000 през 1996 г., като това число се запазва и досега.

Министрите обещават да развиват сектора на еленското месо в Шотландия и окуражават фермерите да го произвеждат. “Делът на еленското месо играе все по-голяма роля в успеха на шотландската хранително-вкусова промишленост”, заявява говорител на правителството и уверява, че шотландските власти работят животновъдите, отглеждащи елени, да получават поне базови субсидии.

Споделете.

1 коментар

  1. Биби on

    Не съм яла, нито съм виждала по магазините еленско месо и нямам представа по колко върви килограмът на месото, така че може ли да ме информирате?

Коментирайте

Close