Kinto

Гергана Андреева: Браншът с розите трябва да излезе на светло

0

– Г-жо Андреева, защо тазгодишната кампания по розобера протича с напрежение и протести на розопроизводителите и защо изкупните цени на места вече паднаха до 1,60 лева за килограм?

Тази кампания е резултат от проблемите в бранша, които не са от вчера, а имат дълги години история и натрупване през годините. Те са при целия процес на производство – създаването на разсада и чистотата му, третирането на розите с пестициди, липсата на сезонна работна ръка.

Имаме множество малки производители, които работят в сивия сектор, без да са регистрирани като ЗП и без да имат договори за изкупуване на продукцията. Те отказват да се кооперират, за да защитават заедно интересите си.

Голям проблем са спекулантите и прекупвачите по веригата. Недомислица беше през митницата розовото масло да минава с единен код, заедно с другите етерични масла. Да не говорим, че от години нямаме Закон за розата.

– Споменахте малките производители на рози. Те може би са най-ощетените от кампанията тази година. Как да защитят интересите си?

Да, има множество малки градини, чиито стопани никой не знае, не познава и нямат договори с доставчици. Те не са регистрирани като земеделски производители. Решението за тях е да се кооперират с други малки стопани, които гледат рози, да създадат кооператив, за да се знае от местната власт колко декара отглеждат заедно, какво количество розов цвят се очаква да произведат. Всичко, което остана необработено тази година, се дължи на тази липса на регламентация и ясно изяснени отношения по веригата.

– Розопроизводителите казват, че има картелно споразумение за изкупните цени на цвета. Националният омбудсман Мая Манолова дори сезира Комисията за защита на конкуренцията по повод такива съмнения.

Няма никакъв картел, нищо скрито, никакви съглашения. Това е пазарна ситуация. През 2016 г. розовите насаждения у нас бяха 40 000 дка, сега са около 43 000 дка. Количеството на прибраната реколта расте, а дестилериите са около 44-50. Нека отчитаме и климатичните промени. Времето бързо се стопли и в рамките на седмица изцъфтя цвят, който очаквахме да се прибере за три седмици. Този цвят няма как да бъде обран и обработен, защото това е свръхпроизводство.

Истината е, че браншът спешно трябва да бъде изсветлен. Дестилериите от нашата асоциация са изцяло на светло, но трябва да се елиминират играчите, които са некоректни и не спазват добрите практики – те изкупуват розовия цвят на ниски цени и изнудват хората като работят с прекупвачи.

Преработвателите на светло имат дългогодишни взаимоотношения с доставчиците си, цялата година им обгрижват розовите градини, организират им семинари за култивиране, учат производителите с какво да пръскат. Има препарати, които по никакъв начин не трябва да се използват в процесите на отглеждане, защото влошават качеството на маслото.

– Казвате, че има играчи по веригата, които работят с изкупвачи и спекуланти. Как рефлектира това върху розопроизводителите?

Спекулантите и прекупвачите обикалят малките розови градини с мобилни кантари и правят дъмпинг. Лъжат хората, дават им ниски изкупни цени и това минава, защото са готови да вземат цвета без документи. Това е черна каса, която не се регламентира от никого. Ако тези малки производители искат да получават справедлива цена за произведената от тях продукция, трябва да са готови да си внесат данъците и осигуровките, както и да се кооперират.

– Стопаните имат и проблем с работната ръка, какво решение трябва да се търси?

Липсата на сезонна работна ръка за прибиране на суровината е изключително сериозен проблем през последните години – колегите си водят берачи от далечни краища на България, коментира се внос на работници от Молдова, Украйна и други държави. В същото време ние имаме социално слаби групи, които могат да бъдат ангажирани не само за прибиране на розите, но и за другите селскостопански производства. От една страна ще се помогне на самите производители, а от друга държавата ще получи приходи, след като на тези работници им се платят социални осигуровки.
Рози
Проблемът е в това, че еднодневните трудови договори пораждат много неуредици и създават огромна административна тежест.

Направихме опити да внесем изменения в подзаконовия нормативен акт пред Министерството на труда и социалната политика, но не постигнахме успех. През май единствено се прие договорите да не са на 8, а на 4 часа. Искаме да може да не се правят регистрациите всеки ден – представете си по време на кампания как към 4 часа сутринта в градините се събират между 200 и 500 души, половината от тях нямат лични документи, как се прави регистрацията на тези договори.

На следващия ден част от хората не идват, появяват се други. Самите работници умишлено не носят документи, за да не бъдат регистрирани. Те се страхуват, че това ще им спре социалните помощи. Няма такова нещо – помощите не спират, не се прекратява и регистрацията на хората в бюрата по труда. Но административната тежест за работодателя всяка сутрин е огромна, получава се антипазарно поведение. Идват на проверки от Инспекция по труда, работниците тичат и се крият. А може накрая всичко да е на светло, да се плащат данъци и хазната да се пълни, за да има и за помощи.

– Какъв точно е проблемът с разсада за розите?

Преди години Институтът по розата в Казанлък се грижеше и спазваше сортова чистота. Розово масло, розов конкрет, розово абсолю, розова вода и други продукти се произвеждаха от маслодайната роза дамасцена (Rosa damascena). Благодарение на качествата й страната ни е световно признат доставчик на най-висококачественото розово масло.

За съжаление все по-често разсадът се отглежда в нерегламентирани градини. Създават се нови розови насаждения с кримска роза (R. gallica) и роза центифолия (R.centifolia) – те са близки на вид до казанлъшката роза, но имат по-малка масленост. Благодарение на гъстите си венчелистчета тежат повече. Те обаче не трябва да присъстват в българското розово масло, защото се променя спецификацията му.

– Появиха се информации, че Ваши колеги производители смесват българско розово масло с внесено от Турция, Китай и други страни, вследствие на което пада качеството на нашия продукт, а съответно и доверието на международните клиенти.

Това са били отделни сигнали и то за обекти, които влизат и излизат от бранша, тоест тяхната цел е реализирането на бърза печалба. За 2017 г. нямаме такава информация.

– Преди години крайни контрагенти на розово масло от български производители бяха върнали количества заради наличие на следи от пестициди в него. Сега как се следи за чистотата на българското масло?

У нас има стотици градини по 1-3 дка и е обнадеждаващо, че в Розовата долина много млади семейства ентусиазирано започват да гледат рози. Въпросът е, че трябва да знаят как да ги гледат, как да ги култивират, с какви препарати да пръскат, за да няма пестициди и тежки метали в розовото масло и то да е с високото качество, което защитаваме на външните си пазари.

– Как Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, на която сте изпълнителен директор, се бори срещу всички порочни практики, които описахте?

Вижте, бизнесът не може сам да елиминира сивия сектор, но държавата може да направи това чрез ясно заявена позиция за регламентиране и контрол по веригата – от разсада и отглеждането на розите до преработката и търговията. Държавата може да помогне на областните служби по земеделие, да се задейства отделът по растениевъдство и семеконтрол в МЗХГ, да се намесят БАБХ и другите контролни институции в страната и да се очертае ясната картина в бранша.
Етерични масла, розово масло
Нека се проверят дестилериите, да се работи в екип с Агенция „Митници“, да се сезира Министерството на финансите за износ на партиди розово масло, което не е с анализни сертификати – физикохимични, органолептични, с документи за реалната стойност, а не на дъмпингова цена. Нека се провери кой и къде изнася розово масло.

– Сега какво пречи Агенция „Митници“ да прави такива проверки?

Преди три години беше направена промяна – една пълна недомислица, вследствие на която сега розовото масло и останалите етерични масла са с единен митнически код. Така е невъзможно да се хване проблемен износ за ЕС, а само за трети страни. Тогава не се обърна внимание на розопризводството. За българската икономика то не прави големи обеми, не е голямо перо в стокооборота и търговския стокообмен, но има редица социални и имиджови ефекти. Това, че се допусна розовото масло да бъде в един код с останалите етерични масла е непознаване на спецификата на това производтво.

– Какви количества розово масло произвежда страната ни и на какви цени се търгува то?

През 2017 г. България произведе 1,5-2 тона масло, една част от което не е реализирана поради споразумения на компаниите с техните клиенти. Конкретни ценови нива не мога да коментирам, защото това са търговски отношения, но те се определят от различни фактори, сред които и количествата – едно е да изнесеш 1 кг, друго е 100 кг. Цената във всички случаи е над 9000 евро, като горната граница няма – може да достигне 12 000, 13 000 евро, зависи дали говорим за конвенционално или биологично розово масло.

2018 година е много благодатна от гледна точка на суровината, надяваме се колегите да произведат качествено масло. Дано и клиентите да го оценят. Затова са важни регламентирането и изсветляването на сектора – те дават сигурност на клиентите и ги карат да запазят доверието в българското розово масло.

– Министърът на земеделието Румен Порожанов увери, че още следващата седмица ще започне работата по Закона за розата. Обсъждани ли са текстовете с браншовите организации?

Искрено се надявам, че започвайки отново нещо ударно заради ситуацията, която се получи с кампанията по изкупуването на розовия цвят, няма да опорочим този изключително важен закон. През годините са внасяни няколко проектозакона за розата, които отлежават някъде по шкафовете. Сега компетентните хора в работната група трябва много внимателно и пунктуално да огледат всичко точка по точка.

В сряда вечерта получихме писмо от МЗХГ, с което ни канят да излъчим представители за работна група по изготвянето на закона. В нея ще участват и представители на Съюза на розопроизводителите, експерти от МЗХГ, учени от Института по розата. Силно се надявам да се изготви закон за розопроизводството, който да не се смесва с други закони. Трябва да има отделен закон и за етерично-маслената промишленост, за да се вкарат в ред маслата от маточина, лавандула и други етерично-маслени култури.

Споделете.

Коментирайте

Close