Имат ли бъдеще фермите за щрауси в България

0

Щраусите са една от възможностите за фермерите в България

Десислава Солакова, която е управител на семейна ферма за щрауси казва, че щраусите са една от възможностите за фермерите в България. Фермата на семейството й е сред малкото, които са затворили цикъла за развъждане и отглеждане на щрауси. Това е много добър бизнес, но много трудно перо в животновъдството, казва пред Фокус и Красимир Кардашев, който от 14 г. има ферма за щрауси в златоградското село Старцево.

По обобщени данни на Дружеството на щраусовъдите този бизнес с екзотичните животни изисква големи първоначални инвестиции около 150 до 200 хил. лв. за постройки,  оборудване, инкубатори, люпилни, помещения за малките пиленца, сграден фонд, разрешителни, проекти, изграждане на инфраструктура, както и за закупуване и отглеждане на най-малко 10 щрауса. Емилия Цоцовска от фермата в с.Долна Кремена, община Мездра, казва, че “сериозен икономически ефект може да се постигне при минимум 100 птици”. Според Косьо Рачев,  досега в България се отглеждат над 450 щрауса, като от тях 300 животни са за клане.

Намирането на качествено родителско стадо е особено важно. Така е, тъй като за разлика от селскостопанските животни, репродуктивните способности на дивите животни се характеризират с големи разлики в броя на снесените яйца, люпимостта и преживяемостта на малките през първите месеци. Люпенето сложен процес, изисква добри работници. Но друг остава въпросът за инкубаторите, които са необходими на много снасящи майки. Използването на миниинкубатор е неефективно, а за стандартен инкубатор се изискват повече средства.

Цените на малките щрауси са от 180 до 240 лева за птица

Отглеждането не е трудно, но се изисква опит. Цените на малките щраусчета са 240 лева за птици на един месец, а тези на една седмица се продават по 180 лв. Но при тях оцеляването е много трудно. На една седмица малката птица не може още да се храни и да пие вода, също така не може да ходи както трябва. Една майка снася между 50 и 80 в редки случаи – 90 яйца. Но ако в природата щраусите живеят в тропиците, при нас сезоните са четири. Самото животно не е пригодено да се размножава в естествена среда при тези климатични условия. В саваната се размножава през сухия период – в продължение на два месеца. Тук се люпят от 10 януари до 1 ноември.

След като е снесено, яйцето се дезинфекцира с разтвор на хлорна вар, но тук също има тънкости. Топлината на течността трябва да бъде по-висока от тази на яйцето. След това се оставя да “почине”, овоскопира се и се слага в инкубатора и на 7 до 10 дни пак се овоскопира. След 35-я ден това се прави почти всеки ден. Когато моментът настъпи, яйцето се мести в люпилнята.

Има особености и при храненето на щраусите. Големите са непретенциозни и могат да ядат само сено. Но с такава храна за бизнес не може да става дума. Фуражът трябва да бъде царевица, пшеница, люцерна, малко трици, малко соев шрот и биоконцентратна смеска. За малките пилета се купува готов фураж. След четири месеца обаче постепенно минават към фуража на големите животни.

Храненето на щраусите е тънка работа

Фермерите срещат трудности с лекарската помощ. Фактът, че животните не са маркирани, което трябва да става с електронен чип, означава, че у нас институциите все още не са счели за необходимо да обърнат вниманиеА иначе бизнесът е благодатен. Търговията е с най- вече с празни, пълни яйца, пера и месо. Празните са 20 лв., а пълните за консумация – 50 лв. Щраусовите пера, в зависимост от качеството, са от два до 8 лв.

Щраусовото месо е най-диетичното. Консумацията му нараства в Америка и по-малко в Европа. Най-много месо се консумира в Холандия, където на човек се падат 6 кг месо и колбаси. То се препоръчва на хора, които са претърпели сърдечни операции или имат байпаси. Месото върви около 32-35 до 40 лв. за килограм. Субпродуктите, които са качествени и много вкусни, са по-евтини – близо 15-20 лв./кг. Черният дроб е голям деликатес. Всичко това се реализира само в България. У нас продуктите се реализират в ресторантите и търговски вериги.

Освен от месото, може да се печели и от кожите и перата. Обработката им все още не е позната в България. Някои производители изнасят кожите на животните в Белгия и Италия. Перата пък се използват като аксесоар за шоубизнеса. В Рио де Жанейро за карнавала всяка година за изработват костюми от щраусови пера, като се използват между 5 и 6 тона.

Маста от щрауси е скъп продукт, защото подмладява кожата

Един от най- скъпите продукти е щраусовата мас, като тя се използва за козметични продукти, които подмладяват и възстановяват кожата.

Българската фирма „Меком“ в Силистра е сред малкото български месопреработвателни компании, които легално обработват месо от щрауси. Фирмата има сертификат за износ на продукцията си в страните от ЕС. Обемът на готовата продукция на фирмата нараства постоянно. Износът на месо и колбаси е основно за Румъния и много малко са за пазара у нас.

“Приемът на щраусово месо би трябвало да нараства, тъй като има ниското съдържание на холестерол, обаче българинът е консервативен”, казва Красимир Момчев от “Меком”. Според него количествата месо и колбаси от щрауси на българския пазар може да се повишат, ако броят на щраусовите ферми нарасне.

Но един от проблемите, пред които се изправят родните щраусовъди, е птичият грип. От октомври 2005 г., когато се появяват първите информации за поява на болестта по птиците, контрагентите на почти всички български щраусовъди от Франция и Белгия спират вноса на животните. Досега птичи грип от щама Н5N1, изолиран в Азия и открит в съседни на България държави, не е доказан при щраусите. При тях е открит Н5N2 вирус в Южноафриканската република (ЮАР), но той не е опасен за хората. Поради тази причина през ноември 2005 г. ЕС е принуден да отмени забраната за внос на щрауси от ЮАР, както и месо и колбаси от тях.

Фермите за щрауси претърпяха огромни загуби от забраната за износ на месо заради птичия грип

По информация на Дау Джоунс, мерките за овладяване на вируса са довели до загуби. Докато се разбере, че този вирус не е опасен за хората, са унищожени около 15 000 щрауси, а фермерите са претърпели загуби за около над 6 млн. долара. ЮАР е най-големият износител на щраусово месо в света.

“При тази ситуация е нормално да не сме оптимисти за бъдещето си”, казва Емилия Цоцовска.
Десислава Солакова не е добре настроена. Тя казва, че “все още отглежда щрауси, макар че техния брой вече намалява. Затова сме се застраховали и ние не отглеждаме само екзотичните птици. Надявам се да не стигна до фалит с щраусите.”

Отглеждането на щрауси си има и чисто атрактивна страна. Щраусът е вид, който е претърпял 60 млн. години еволюция, с внушителен размер, уникални крака с два пръста, красиви пера и темпераментно поведение.

Иван Харъсчийски, работник във фермата “Щраусово забавление” в Долна баня казва, че щраусите са безобидни животни, но винаги е предпазлив.

“В територията на щрауса не трябва да навлизаш, особено при мъжкия. Не трябва да се нарушава спокойствието му”, казва Иван. Женските са много по-спокойни и дружелюбни.

Boryana-Karamiteva

Боряна Карамитева

Копирайт: Боряна Карамитева

Стажант-копирайтър в Agronovinite.com

Споделете.

Коментирайте

Close