Как българските копринени буби станаха музеен експонат

0

Ако в началото на ХХ век България е произвеждала 1250 тона копринени пашкули на година, днес този традиционен поминък е почти изчезнал у нас. А е имало времена, в които хиляди български семейства са се издържали от бубарство.

През 1927 г. например над 2 милиона лева са влезли в българските домакинства с отглеждането на повече от 2038 т сурови пашкули. Пак в онези години в държавната хазна са постъпили 176 милиона лева от износа на 550 тона сухи пашкули. Даже и в годините на икономическа криза през 30-те години на миналия век отглеждането на копринени буби е било по-доходно от житото, царевицата и гроздето.

Bubarstvo

В началото на ХХ век бубарството е било поминък за много семейства

Бумът в отглеждането на копринени буби е в началото на 80-те години на ХХ век. Тогава в почти всяка къща в района на Ивайловград и Хасково се отглеждат пашкули.

До 1989 г. бубарството дава поминък на повече от 50 000 души при мощно държавно субсидиране на цените на суровините. Така произведените в България платове и дрехи от естествена коприна са били евтини и висококонкурентни на световния пазар.

България е произвеждала толкова много сурови пашкули, че  по време на социализма сме били на първо място в Европа и 7-8-мо в света.

С идването на демокрацията отрасълът бубарство е почти унищожен

С политическите и икономическите промени след 1989 г. и бързата приватизация на държавните дружества, които се занимават с бубарство, отрасълът е почти унищожен. Много от фирмите за копринени буби са затворени, други са разграбени и унищожени. Трети, като “Дунавска коприна”, са обявени в несъстоятелност.

Bubarstvo

Производството на сурова коприна се ликвидира с идването на демокрацията

Отрасълът може да се съживи, ако държавата предвиди субсидии за отглеждането на копринени буби, смятат в Опитната станция по бубарство във Враца. Страната ни има добре развита наука и в станцията все още се произвежда бубено семе.

Текстилен клъстер и няколко частни компании са създали стратегия за възраждане на отрасъла, а целта е да бъдат отворени 8000 работни места и годишно да произвеждаме близо 500 тона сурови пашкули и 60 тона сурова коприна.

Как бубарството от традиционен поминък почти изчезна в България, разказва в обширна статия в. Десант:

“А че българската земя в християнски времена имала голяма свобода, богатства и изобилие, то се вижда от това, че жените, децата и мъжете – всички имат дрехи и ризи, извезани от коприна”. Този пасаж от бележките на словенеца Венедикт Курипешич, писани през 1530 година, краси Паскалевата къща в Ивайловград.

Bubarstvo

В годините от Освобождението до 1989 г. около 50 000 български семейства, заедно с децата си, са се занимавали с бубарство

Ако през втората половина на XIX век тук е бил домът на заможния Минчо Паскалев с голям  салон за отглеждане на копринени буби, сега красивата многоетажна къща е Музей на бубарството.

Този традиционен поминък за българите в Ивайловградския край днес почти е унищожен, а бубеното семе, греньорският инвентар, свилата и дървените легълца за бубите са обект на интерес от страна на деца и туристи. Почти никой не се занимава с бубарство и в другите някога силни в този отрасъл райони у нас. А според историка от Враца Йордан поп Георгиев,  отглеждането на буби в този край се практикува още около 1750 г. Първите копринари били турците.

Първите производители на сурова коприна у нас били турците

Врачанският мюдюрин Шериф през 1840 г. докарал от Одрин работници, които му разсадили черници и ги поливали с вода. По неговия пример и други по-заможни турци направили градини с по 200-500 дървета. По това време във Враца имало над 50 долапа за точене на коприна, а търговците Хаджитошеви създали своя организация за производство на коприна в Берковско, Белоградчишко, Оряховско и Врачанско.

Обучили майстори и в сезона на бубите ги пращали по селата да точат свилата. След Освобождението, когато турците масово започнали да се изселват, оставили имотите си във Врачанско почти без пари на местните. Така българите поели занаята, а отглеждането на буби,точенето на копринена нишка и тъкането на коприна били много доходни.

Bubarstvo

Паскалевата къща в Ивайловград днес е превърната в Музей на бубарството

В тези години България е произвеждала 1250 тона пашкули годишно. През 1927 г. например у нас са били отгледани над 2038 т сурови пашкули за над 2 милиона лева, които са влезли в бюджета на домакинствата.

Пак по това време от изнесените 550 тона сухи пашкули в държавната хазна постъпили 176 млн. лв. Повече от 7 млн. лв. са приходите в бюджета от експорта на 5496 кг сурова коприна.

Дори и в периода на икономическата криза през 30-те години на ХХ век бубарството било по-доходен поминък при изкупна цена от 25 лв., в сравнение с царевицата, житото и гроздето. През 1944 година Народното събрание приело специален закон за бубарството, с който се насърчавало отглеждането на буби и черници.

След национализацията 3 г. по-късно е било създадено Държавно управление на ленената, конопената и копринената промишленост „Каленко“, а през 1948 г. било учредено Държавно стопанско предприятие „Текстилни влакна“, което се занимава с организацията по отглеждането и обработката на копринените буби. То  открило клонове в 28 окръжни града у нас.

Така през 1972 г. произведените 1930 т сурови пашкули били за около 9,7 млн. лв. От износа на копринени нишки в хазната тогава влезли 5,8 млн. валутни лева, а 75 тона били за вътрешния пазар – вложили ги в производството на копринени платове, за изработката на парашути, знамена, сита за мелници, в телефонната, автомобилната и радиотелевизионната индустрия.

Преди 1989 г. бубарството е давало поминък на повече от 50 000 българи

Преди 1989 г. бубарството давало поминък на над 50 000 души. Възходът се дължи на това, че при социализма е имало силна правителствена подкрепа на цените на суровините. Така произведените у нас копринени платове и дрехи били евтини и силно конкуретни на световния пазар. С годишното си производство на сурови пашкули при соца страната ни е заемала първо място в Европа и 7-8-мо в света.
“Бумът беше в началото на 80-те години.

Тогава почти във всяка къща в Хасковско и Ивайловградско се гледаха буби – цяло лято”, разказва Димтрина Вълканова от Музея на бубарството в Ивайловград.

След 1990 г. обаче, с промяната на политическата и икономическа система и скоростната приватизация на фирмите, които се занимават с бубарство, отрасълът почти е унищожен. Първо ликвидира своята база обединението “Текстилни влакна” в Пловдив. Затварят поделенията на фирма “Сирма”, макар базите в Лом, Гулянци, Пазарджик и в Пловдив да са изкупували по 70-80 тона пашкули,  Нова Загора (50-60 тона), Чирпан (30-40 тона). Приватизира се и базата в Горна Оряховица, където годишно са се приемали до 150 тона пашкули.

Така фирмите, които се занимават с изкупуване, са затворени и вече няма кой да раздава на производителите кутийки с бубено семе. Унищожени с неуспешна приватизация са и предприятията за преработка и производство на коприна – “Свила” – Хасково и “Карловска коприна”, която е с капацитет 3 млн. метра копринен плат. “Дунавска коприна” е обявена в несъстоятелност.

В същото време страната ни има добре развита наука по бубарството, богати генетични ресурси, собствено производство на висококачествено бубено семе. По данни на Международната асоциация по бубарство и текстил за Централна Азия, Черно и Каспийско море (BASCA), в страната ни има 1,3 милиона черничеви дървета и над 10 000 домакинства на фермери, които имат съоръжения и опит за отглеждане на пашкули.

Bubarstvo

Листата на черничевите дървета са основна храна за копринените буби

Интересът на частни инвеститори от Италия , Франция и Германия в българската копринена индустрия расте.

Всяка година Европа потребява 12 000 т коприна, а световното производство достига 120 000 т. “Стратегията за възраждането на българското бубарство има за цел да постигне годишно производство на около 500 тона сурови пашкули, 60 тона сурова коприна, да отвори 8000 нови работни места и да предостави годишни доходи на земеделските производители от бубарство в размер на 3,5 млн. евро”, се казва в анализа на асоциацията. В тази посока работят частният текстилен клъстер “Коприна” и Съюзът на бубохранителите.

“Интересът към бубарството нараства с огромни темпове”, казва директорът на Опитната станция по бубарство във Враца проф. д-р Паномир Ценов, където годишно се произвеждат 3000 кутийки с копринени буби. “Отрасълът може да се съживи, ако се отпуснат субсидии, защото е единственият, който не се субсидира в момента”, добавя проф. Ценов.

Bubarstvo

Частни компании вярват, че производството на коприна отново може да се възроди

По данни на Мила Димитрова от клъстер “Коприна”, Турция получава субсидия от 133,7 евро на кутия с буби и дорира с 12 долара на килограм.

Родината на коприната – Китай, която формира 80% от световната търговия с магнетичната тъкан, също плаща на фермерите си.

Спасението за отрасъла в България, смятат бубари, е и у нас да се отпуснат най-сетне субсидии за сектора. Те се надяват това да стане през следващата година.

 

Споделете.

Коментирайте

Close