Как болестта струпясване напада ябълките и как да се борим с нея?

0

Ябълковите дървета са сред тези, които изискват най-много грижи за получаването на качествени плодове. В икономически план най-много щети нанася болестта струпясване. Основният причинител на заболяването е гъбата Venturia inaequalis (Cooke) winter.

Болестта има повсеместно разпространение, а най-силно се развива в райони с хладна и влажна пролет. В България това е най-често срещаното заболяване, към което ябълките са предразположени. Освен че вреди на растенията, намалявайки количествено и качествено добития плод, те също така губят и пазарната си стойност поради влошения си външен вид.

Как болестта струпясване деформира ябълките?

Болните от струпясване плодове често са деформирани, напукани или преливат от петна. В допълнение, при съхранение плодовете са често нападани от причинители на различни видове гниене, които влизат в плода през петната, причинени от струпясването.

Първите заразявания се случват напролет – когато покарват пъпките. Болестта удря младите листа по долната им повърхност. Заради формата си, те задържат влага именно там. В началото петната не се забелязват, тъй като са прикрити от власинките по повърхността. Белезите по горната част на листата обаче са видими. Големината им зависи от възрастта на самите листа, характерните особености на сорта, възприемчивостта и метерологичните условия.

Какво се случва с листата на ябълките при струпясване?

Засегнатите листа започват да пожълтяват , докато не изсъхнат и паднат. Щетите по цветните и плодните дръжки са предпоставка за по-нататъшно опадане на цветовете и плодчетата. Върху повърхността им се формират едри тъмномаслени петна, рамкирани със сив венец. Тъканите под тях се вкореняват, което пречи на естественото нарастване на плода и предизвиква деформации.

„Червена превъзходна” и „Каселска ренета” са сортовете, които са най-потърпевши от деформации, причинени от струпясване. Освен върху производителността, болестта оказва негативен ефект и върху резистентността на дръвчетата, като понижава тяхната студоустойчивост. Различните сортове имат различна устойчивост на струпясване – факт, който задължително трябва да се вземе предвид при отглеждане на ябълкови насаждения.

Кои сортове ябълки са устойчиви на струпясване?

Световната селекция е създала устойчиви на струпясване сортове през последните десетилетия. Някои от тях са: „Приам”, „Прима”, „Джонатан”, „Флорина”, „Присила”, „Кооп” и др. „Айдеред”, „Боскопска хубавица”, „Грени Смит”, „Мелроуз”, „Шарден”, „Белголден”, „Виста бела”, „Джонаголд” и „Муцу” пък са известни средночувствителни сортове.

При борбата със струпясването е изключително важно какво е разположението на растенията в насажденията. Необходимо е да се групират спрямо чувствителността си към струпясване, брашнеста мана и повреди, нанесени от препарати. Между 6 и 10 трябва да варира броят на редовете от един сорт.

Редовната резитба предпазва от струпясване по ябълките

Друг момент от особено значение за предотвратяване появата на струпясване е редовната резитба. Необходимо е короните на клоните да се прореждат така, че да се сформира стена с широчина не по-голяма от 1,5-1,8 метра, а на височина се оставят на ниво, на което няма да пречат на растително-защитната техника. По този начин бива осигурено по-качествено проветряване и по-нататъшно покритие с фунгициди.

Прилагането на правилни почвообработки значително редуцира риска от поява на източника на първичната зараза от струпясване. За да се заоре листната маса е необходимо есенната обработка да се извърши на дълбочина от около 15 см. Есенните третирания са изключително ефективни срещу зимуващата форма на патогена. Подходящи препарати са „Карбамид” 5-8%, „Метил топсин” 0,1%, „Фундазол” 0,1%, „Силит” 0,1%. Ако пропуснете възможността за есенно третиране, може да пръскате отново през ранната пролет, но не и по-късно от 3 седмици преди началото на вегетативния период. Количеството препарат нужно за оптимален резултат е около 200 л/дка.

Ябълките са най-чувствителни към струпясване в началото на вегетацията

Най-голям прираст и чувствителност дръвчетата имат в началото на вегетацията. По това време и патогенът образува най-много аскоспори, ето защо първите няколко пръскания са от решаващо значение за бъдещото развитие на плода. Пръсканията обикновено са между 5 и 6 като най-често биват разпределени по следния начин – 2 предцъфтежни, 1 цъфтежно и 2-3 следцъфтежни.

За първото цъфтежно пръскане ще са ви необходими високоефективни фунгициди като бордолезов разтвор 1% или „Купроцин супер” 0,4%. В най-критичните а струпясването моменти се препоръчва употребата на „Фузихлор”, „Силит” или „Ефузин”, в концентрацията варираща между 0,1% и 15% „Каптан” 0,2%, „Дитан М 45” 0,2%, „Пънч 40 ЕК” 0,075% и др. Цъфтежните и следцъфтежните пръскания продължават, докато има условия за развиване на болестта, а интервалът между тях варира между десет дни и две седмици.

Често използвани фунгициди са „Анвил 5 СК” 0,06%, „Браво 500” 0,25%, „Делан 750 СК” 0,075%, „Полирам ДФ” 0,3%, „Шавит Ф 71,5 ВП” 0,2% и „Шампион ВП” 0,3%. Важен принцип при третирането с всякакъв вид химически препарати е да се редуват такива на различна база и с различен механизъм на действие, за да се избегне опасността от резистентност на популацията.

Споделете.

Коментирайте

Close