Как да отгледаме албиноси – бели патладжани, репички, краставици

0

Все по-често нашумяват различни храни, като често привличат вниманието ни с красивите си цветове. При растенията цветът зависи от пигментите, влизащи в състава им. Но в последно време възходяща тенденция има в търсенето на белите зеленчуци.

Сред тях фаворит е белият патладжан, който не съдържа соланин и това го лишава от характерната за растението горчивина. Белите патладжани са бедни на въглеводороди, но имат високо съдържание на минерали и микроелементи като желязо, калий, магнезий, калций, манган и пектин. В белите патладжани има диетични фибри, фолиева киселина, мед, витамин С и витамин К, В6 и РР.

Бели краставици

Бели краставици

Поради полезните си качества се препоръчват на хора, страдащи от диабет. Добре е да се знае обаче, че белият патладжан е нетраен и е необходимо да се сготви почти веднага. Друг интересен факт около необичайното растение е, че за разлика от лилавия, белият не съдържа антоциан – който помага за извеждането на радионуклеидите от организма.

Белите сортове патладжан изискват особен микроклимат и качеството на почвата. За размножаване на растенията е по-добре да използвате разсад, семената за който се засяват в началото на март. В този случай разсадът ще бъде готов за засаждане на постоянно място в средата или края на май, когато температурата на почвата е около 15 ° C. За засаждане на открито е по-добре да изберете студоустойчиви хибриди, а за оранжерия е подходящ всеки сорт.

Също така се срещат и снежно бели картофи. В последно време селекционери разработиха и чисто бели краставици. Тяхно основно предимство е, че са по-топлоустойчиви и плодоносят до първите студове. Белите храставици са свежи и хрупкави, освен за салати и стерилизиране, са предпочитани и за различни гурме ястия. През 1890 година семена от снежнобели краставици са изпратени на фирмата Burpee, която след три години ги пуска за първи път в търговската мрежа под името “Уайт Уондър” (White Wonder).

Бели картофи

Бели картофи

По света този стар сорт е наричан още “Бели Албиноси” (White Albino), “Дълга Бяла” (Long White), “Краставица Албинос” (Albino cucumber) и др. Белите краставици дават много обилна реколта, дори при прекомерно високи температури. За ранно производство за засяването на един декар са нужни 150-180 грама семена на бели краставици, а за средно ранно и късно производство 180-200 грама.

Времето за засяване на разсад е 25 януари – 30 март за ранно производство, 20 април – 20 май – за средно ранно производство, 25 юни – 5 юли – за късно производство. Сеитбата се извършва на 3 – 4 см дълбочина. Препоръчва се да засявате семенцата в добре отцедливи и не кисели рохки почви. Пикирането на открито се извършва след като премине опасността от слани. Вегетацията на краставичките е около 65 дни.

Дори и в по-обикновените магазини се среща и бял лук. Мнозина го избират пред пред жълтия и червения заради по-мекия му вкус. Именно от бял лук се приготви и типичната френска лучена супа. Предимствата на белия лук са в по-високото съдържание на железни съединения, витамини и минерални соли. Недостатъците са по-кратък срок на годност, в сравнение с жълтия и червения лук, слабата устойчивост на болести, малката трайност, забавянето на растежа заради температурните промени. Необходимо е да знаете, че белият лук е изключително нетраен и започва да губи лечебните си свойства веднага щом осъществи контакт с въздух.

Бял лук

Бял лук

Белият лук има нишковидни корени, които са разположени на плитка дълбочина. Луковицата е кръгла или плоско закръглена и има диаметър 1-3 см, като при вторичен растеж се увеличава до 7 см. Тъмнозелените пера могат да достигнат дължина от 1 м. В страни с мек климат белият лук се отглежда в едногодишна култура.

В по-студени условия големи глави могат да се получат на втората година след засяването. По принцип селскостопанските практики са същите като за обикновения лук. Сеитбата на семена се препоръчва в няколко периода, от ранна пролет до средата на юни. Разстоянието между редовете е 10-15 см, дълбочината на полагане на семената е 3 см. Докато растенията растат, те се разреждат два пъти (втори път, когато перата достигнат дължина 12-15 см), като интервалът между тях достига до 6-8 см. Реколтата от бял лук трябва да се използва незабавно, тъй като е неподходяща за съхранение.

Бели репички

Бели репички

Белите сортове репички също набират популярност. С по-мек вкус и не чак толкова лютиви, много хора предпочитат именно тях пред обикновените. Кръглите бели (Raphanus sativus) репички са нежни, плътни и сочни на вкус. Най-хубавите и крехки репички виреят на в леки почви с много хумус и много слънчева светлина. Много по-бавно се развиват в глинести и тежки почви, не обичат пресния оборски тор. Като всички сортове репички, белите се нуждаят от обилна влага в почвата и въздуха, иначе не могат да образуват кореноплоди.

Нуждата от семе за засяване на репички средно е между 4 и 6 грама на квадратен метър. За разстояние между редовете са достатъчни 8 см, като в самия ред е добре семената да са на 3 см едно от друго. Репичките се сеят рано напролет, като е добре площта да се раздели на няколко части, които да се сеят поетапно през 10-15 дни, за да има по-дълъг период за бране и консумация.

Споделете.

Коментирайте

Close