Вкуси България със SlowTours.bg

Как млада фермерка гледа ябълкова градина с две деца и докторантура

0

Може ли една крехка като порцеланова фигурка жена да успява да обработва ябълковите си градини, да работи по програма „Млад фермер“, да гледа двете си деца, да се грижи за съпруга си и в същото време да прави докторантура в Аграрния университет?

31-годишната Силвия Вълчева е живото доказателство, че чудеса са възможни. Тя е магистър по „Лозаро-градинарство“ от Аграрния университет (АУ) и управлява успешен аграрен бизнес, работи по нови проекти за модернизация на стопанството си и изследва като редовен докторант по ентомология към катедрата по „Растителна защита“ в същия университет новия за България карантинен неприятел – оризовата нематода (afelenhuides bensi).

Тя бе сред най-блестящите ни студенти, казва за Силвия нейният преподавател и декан на факултета по агрономство в Аграрния университет доц. Божин Божинов. Силвия завършва с пълно отличие випуск 2012 и получава специалната награда за постижения на ректора на АУ проф. Димитър Греков.

Силвия Вълчева

Силвия Вълчева

Но нейният път към академичните високи и успехите й като млад фермер започва много назад в годините. Едва 18-годишна, около завършването на Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, Силвия ражда първото си дете. „Дори на абитуриентската си вечер не успях да отида“, разказва младата жена. Преди 12 години тя решава да замине и работи в Австрия. „Заминах заради пари и не ме е срам да го кажа. Тогава имаше голяма разлика между заплащането тук и в чужбина“, разказва Силвия.

Там тя се занимава с различни неща, предимно нискоквалифицирана работа в хотели и ресторанти. Живее у австрийско семейство с дъщеря, говори добре немски, но не успява да припознае като свой света на западноевропейците. „Просто не можах да свикна, исках да си се прибера в България“.

Прибира се в Родината през 2007 г. и решава да продължи образованието си в Аграрния университет. „Реших да запиша агрономия, защото прецених, че селското стопанство у нас има добри перспективи. Вярвах, че нещата ще се променят към по-добро и ще има шанс за младите хора да се занимават със земеделие“, разказва Силвия. Решението си е изцяло нейно – никой в рода й не е агроном, нито се занимава със земеделие. Родителите й са машинни инженери.

Силвия Вълчева, Млад фермер

Силвия Вълчева с по-малкото си дете в ябълковата си градина

И като бакалавър по лозаро-градинарство, а след това и като магистър, тя учи задочно, защото работи през цялото време, за да плаща образованието си. Работа й дава зърнопроизводителят от община Съединение Атанас Пелтеков. В неговия фуражен завод Силвия помага за организиране на производството, а земеделецът я подкрепя и учи на полезни неща през цялото време.

Година преди 2009 г., когато Силвия Вълчева ражда и сина си, тя подготвя проект по мярката „Млад фермер“ за създаване на ябълкова градина в община Съединение. Проектът е одобрен почти 12 месеца по-късно – „тогава нещата ставаха много бавно и много се чакаше“. Впоследствие към градината от ябълки младата фермерка добавя и орехови насаждения. Ябълките са стандартни устойчиви сортове – най-вече „Флорина“, и такива, с които българският потребител е свикнал.

За развитието на градината използва банков кредит. „И ще взема заем отново, просто няма как – земеделието е много скъпа инвестиция, за да бръкнеш в задния си джоб и да решиш проблема. Без банки просто няма как, един трактор струва колкото един апартамент“.

По думите на Силвия, стопанството не е много голямо: около 52-53 декара, снабдени с капково напояване. Градината й вече втора година е в преход към биологично производство. Семейството лично се занимава с продажбата на ябълките от градината, голяма част от плодовете се търгуват на борсата. Но работата е много за сам човек и Силвия наема сезонни работници. Съпругът й е човекът, който я подкрепя най-много – неговата професия е далеч от агрономството, но се е заел с протичането на всички процеси в градината, наставлява и работниците.

„Без помощта на семейството си нямаше да успея – помагат ми както мъжът ми, така и баба ми и родителите ми – дори само да вземат детето от градина, това е голяма помощ за мен“, благодарна е Силвия Вълчева.

Така в началото на март тя става редовен докторант в Аграрния университет. За нея да бъде академично подготвена за земеделския бизнес е важно: „Тук има много добри професори и преподаватели, на които дължа страшно много. Няма смисъл да учиш 4 години в Аграрния университет само и само, за да вземеш една диплома. Ако ще правиш нещата, ги прави както трябва“, категорична е Силвия.

Бъдещето на селското стопанство в Южна България тя вижда в зеленчукопроизводството и овощарството. „Това трябва да са приоритетните сектори в тази част на страната, казва Вълчева – за съжаление в предишния програмен период и двата сектора бяха много пренебрегвани.“

В момента младата фермерка обмисля предложение за работа в международна фирма за изпитване на нови препарати за растителна защита. И това не е всичко: „подала съм нов проект по мярка 4.1 за модернизация на земеделските стопанства – кандидатствам за трактор, пръскачка и почвообработваща машина. Вероятно ще подам втори проект при втория прием по същата подмярка от ПРСР наесен, но за друг вид овощни видове – в момента ситуацията е такава, че няма пазар за българската ябълка“.

Силвия планира новата й градина да е близо до сегашната, защото „има много разходи, нови сонди, пръскачки, пазачи, много работа, а аз нямам възможността да се мултиплицирам. За мен е много важно двете градини да са близо една до друга – в сегашната градина имам изградени навеси, бетонни резервоари за вода, всичко.“

Възпитаничката на Аграрния университет гледа и по-далеч в бъдещето. „Препоръчително за докторантите е да направят специализация в чужбина, аз също мисля за такава възможност, но ще събера още малко опит“. И добавя смело: „Ще направя, каквото ми покаже Господ, обичам предизвикателствата и новите неща, така че съм готова да посрещна каквото и да е“.

Споделете.

Коментирайте

Close