Как училище за овчари възроди за нов живот пастирството в Испания

0

Ако драстичното намаляване на овцете и изчезването на поминъка овцевъдство е типично български проблем, то недостигът на овчари остро се усеща в цяла Европа. Професията на овчаря не е тежка, но е самотна и отговорна работа – пастирът е със стадото 14 часа на ден, включително и в почивните дни, като често се налага да обикаля по труден, високопланински терен.

Много от нашите животновъди, както и в други сектори на българския бизнес, се сблъскват с проблема с липсата на квалифицирана работна ръка. Хората, които познават занаята на овчаря, вече са на възраст, а за младите тази професия не е никак привлекателна. Предлагам 900-1000 лева заплата, но не мога да намеря овчари, които съвестно да се грижат за стадото, оплака се преди време животновъдът от Триград Цветан Славков.

Овце чума евтаназия Странджа

БАБХ изби овцете на единствения овчар в с. Кости в Странджа Венко Георгиев (29 г.)

Такъв проблем имат фермерите и в други страни от Европа, особено в планинските райони. С обезлюдяването на селата и промените в селските общности, традицията на овчарския занаят бавно се променя и забравя и в Испания. “Професията на овчаря е трудна, но планинските фермери тук я практикуват от толкова дълго време, че вече са забравили точно откога – “най-малко седем-осем поколения се занимават с това в моето семейство”, казва 56-годишният овчар Джозеф Джордана, който пасе стадото си в селце с дузина жители в каталунската част на Пиренеите.

По цял ден той търси пасища за своите 1300 овце, а през последните четири месеца посвещава в тънкостите на овчарската работа 28-годишната Лаура Мадрид. Опитният овчар изобщо не вярва, че младата жена ще наследи древната професия. С магистърска степен по биология, Лаура първоначално е планирала да работи по докторат в родния си град Барселона, докато в един момент решава да запише Училището за овчари в Каталуния.

Джордана все още не може съвсем да се примири с идеята, че овчарството може да се преподава в училище и накрая новопосветените в тази стара професия да получат сертификат от Министерството на земеделието. “Това е просто занаят, който учиш от баща си и дядо си”, казва той.

Джордана все пак признава, че ако в селото не идват градски хора като Лаура Мадрид, скоро няма да има кой да наследи професията на пасищното отглеждане на овце, нито някой ще работи за поддържането на селските традиции, особено в отдалечени общности като Агиро.

“Оцеляването на овцете не е в риск, защото тук винаги се е развивало селското стопанство и овцевъдството, но ценностите и традициите на овчарите със сигурност са застрашени от изчезване”, казва Джордана.

Училище за овчари

Хеви Кросас с приятелката си Мария Лоранс. Той казва, че училището за овчари му е дало кураж да започне свой земеделски бизнес

От 1982 до 2009 г. броят на овцевъдните стопанства в Каталуния е намалял почти наполовина от 3964 до 2085, според последното преброяване. Няма официални статистики за броя на овчарите, но пастирите, които пасат животни по склоновете на каталунските планини, са не повече от десетина, като повечето от тях са в предпенсионна възраст, казват от Училището за овчари в Каталуния.

“Опитваме се да съхраним традициите и да ги предадем на поколенията, защото в противен случай професията на овчаря просто ще изчезне”, казва Ванеса Фрейша, директор на училището, което отвори врати през 2009 г. и е едно от четирите такива овчарски училища в цяла Испания.

Лаура Мадрид е сред 14-те студенти, които сега завършват петмесечния курс на обучение. През първия месец то се провежда в учебна зала, като участниците слушат лекции по хранене и болести по животните. След това курсистите заминават за различни райони в Каталуния, за да прекарат четири месеца от сутрин до вечер с пастир ветеран.

Приемът на студенти умишлено не е голям, за да се запази училището за овчари “в човешки мащаб”, макар че броят на кандидатите обикновено надхвърля два пъти обявените свободни места, казва Ванеса Фрейша.

Тя твърди, че популярността на училището е не толкова заради рекордните нива на безработицата в Испания, колкото заради желанието на хората да намерят алтернатива на шума и суетата на градския живот. Половината от кандидатите за обучение по овчарство имат бакалавърска или магистърска степен в различни дисциплини, казва Фрейша.

“Има цяло ново поколение, което иска да живее по различен начин – и това са кандидатите с ясно поставени цели, не хора, които просто търсят работа”, казва директорката на училището. “Все повече испанци вярват в природосъобразния начин на живот и искат да произвеждат храната си сами, така че да станат овчари за тях е смел избор, но и възможност, в която намират перфектния смисъл”. Някои от овчарите ветерани със сигурност се радват, че професията им получава признание, пък макар и с голямо закъснение.

“Доскоро овчарят често беше смятан за идиота или инвалида в семейството, за човек, който не може да постигне нищо друго и затова се захваща със земеделие и животновъдство. Сега вече това е професия, която ще ви донесе уважение”, казва Арман Флойат, който през летните месеци пасе овцете на седем местни земеделски производители високо по поляните на най-големия природен парк на Каталуния.

Училище за овчари

Арман Флойат (вдясно) с ученичка от Училището за овчари в Каталуния

Флойат обаче подчертава, че оцеляването на професията му до голяма степен се дължи на кафявите мечки.

Преди 20 години тези животни са били на изчезване. Пиренеите са били заселени с тях след внос на кафяви мечки от Словения по многомилионната програма “Живот” на Европейския съюз за опазване околната среда. Заселването на мечките е породило голямо напрежение сред местните фермери, които са поискали сериозно финансово подпомагане от ЕС за защита на добитъка си от хищните животни.

По този начин планинските овчари са си извоювали гаранции за оцеляването на своите овце. Благодарение на тези субсидии, планинските овчари в Каталуния сега могат да печелят около 3000 евро на месец, докато минималната работна заплата в Испания е € 756. “Ако не бяха върнали мечката, планинските пастири досега да бяха изчезнали от тези места”, казва Арман Флойат.

По същия начин Училището за овчари в Каталуния разчита на европейски и регионални субсидии, с които покрива 70 на сто от годишния си бюджет от 67 000 евро. Таксата за обучението на студентите е 500 евро, които покриват курса, храната и настаняването при пастирите, като в замяна курсистите работят безплатно.

Три четвърти от хората, завършили училището, си намират работа в земеделието, макар и не задължително като пастири, казва Ванеса Фрейша. Един от тях, 35-годишният Хеви Кросас, казва, че обучението за овчар му е дало куража да започне собствен земеделски бизнес. Заедно с приятелката си и с още едно момче, сега Хеви произвежда каталунското сирене “Мато”, кисело мляко и месо от 120 овце, отглеждани във ферма, която той е наел през 2010 г.

Почти половината от първоначалната инвестиция от € 110 000 Хеви и приятелите му са получили под формата на земеделски субсидии по линия на ЕС. Преди да се хване със земеделие, Хеви Кросас е работил в музей. Решението му да се запише в Училището за овчари в Каталуния шокирало родителите му, особено баща му, който се занимавал със строителство, но бил отгледан от семейство на фермери.

“Убеждението на баща ми беше, че постигането на напредък е точно това – да напуснеш фермата, да получиш прилично образование и да те вземат на работа в офис”, казва Хеви Кросас. “Но сега той често идва при нас в овцефермата и ни помага”.

Лаура Мадрид също смята, че уроците при пастира Джозеф Джордана са й помогнали да прекрои вижданията за образованието и кариерата си. “Има различни видове знания, но е толкова важно да знаеш как се работи в лаборатория, колкото и как да управляваш земеделски имот”, казва тя. “Може и да знам името на растение, което Джозеф не знае, но той със сигурност е наясно какви треви трябва да пасат овцете му и какви не”.

В края на октомври, като приключи обучението си при Джозеф Джордана, Лаура ще се заеме с отглеждането на овце в друг планински район. “Предполагам, че и там ще мога да се насладя на самотата”, казва 28-годишната биоложка.

По материали от в. “Ню Йорк Таймс”
Статията е публикувана във в. “Гласът на фермера”

Споделете.

Коментирайте

Close