Caryx

Кого ще удари новият данък върху възобновяемите енергоизточници?

0

Мощна вълна на недоволство срещу готвения 20% данък върху зелената енергия се надига във ВЕИ сектора

За втори ден представители на фирмите производители на зелена енергия ще излязат на протест срещу въвеждането на таксата от 20% върху приходите им. Демонстрацията е планирана пред Парламента, докато депутатите обсъждат приемането на новия налог, внесен за разглеждане по предложение на ПП Атака. Вчера над 200 представители на ВЕИ сектора протестираха пред икономическото министерство, тъй като смятат, че с новата такса ще доведе до национализация и фалит на над 2000 частни компании, инвестирали повече от 4 млрд. евро в бизнеса със зелена енергия.

Предложението е прието при второто четене на бюджета за следващата година от бюджетната комисия в НС, а днес бюджетът за 2014 г. се разглежда на второ четене в пленарна зала. В събота на семинара в Боровец стана ясно, че парламентарните групи на БСП и ДПС ще подкрепят предложението на Атака. От парламентарната трибуна по време на дебатите днес депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова пък поиска очакваните приходи от новия данък да бъдат записани в приходната част на бюджета.

„Ако държавата иска да е съдружник на частния бизнес, трябва да плати 20% от заплатите, 20% от амортизациите, 20% от инвестицията, 20% от лихвите“, заявиха протестиращите. Те смятат, че новият данък ВЕИ ще е пагубен за малките и средните играчи на пазара на зелена енергия, които са изтеглили кредити срещу ипотека, за да започнат бизнеса си с алтернативни енергоизточници. Заемите са усвоени на база прогнозна експлоатация Проектите са изчислени на база 20 години срок на експлоатация и 10-15 години срок за изплащане.

Кенет Лефковиц, председател на Българската ветроенеригийна асоциация, лично разговаря днес с председателя на Парламента Михаил Миков и го помоли таксата да не се въвежда. По думите на американеца Лефковиц, тя е дискриминационна.

По думите на председателя на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова, Европейската комисия вече е сезирана за новия данък ВЕИ върху приходите на фирмите за производство на слънчева и вятърна електроенергия.  Министърът на финансите Петър Чобанов обаче е категоричен, че няма опасност Брюксел да ни наложи санкции за това. Очакваните приходи от 160 млн. лв. ще се използват като буфер в бюджета, заяви той и добави: „Касае се за един пазар за около 700 млн. лв. годишно, който срещу 700 млн. лв. годишно осигурява около 8% от потреблението на енергия в България“.

Въвеждането на данък ВЕИ се подкрепя и от икономическия министър Драгомир Стойнев, който посочи, че Брюксел наскоро е призовал страните-членки да преразгледат насърчителните си политики към енергията от ВЕИ, заради понижаването на цените на съоръженията. ”Тоест, в България се случва нещо, което ще се случва и другаде в ЕС“, заяви Стойнев.

Кои са големите играчите на пазара на енергия от слънце и вятър?

В България в момента има 677 мегавата инсталирани мощности от ветроенергийни паркове. Те са базирани основно в Североизточна и Централна България и се управляват от 178 фирми. В Българската фотоволтаична асоциация членуват 250 фирми от соларния бранш. Според проучване от юни т. г. на CleanTechnica, която представя данните за инсталирания капацитет спрямо броя на населението и на БВП, България е на първо място в света по нови фотоволтаични инсталации на глава от населението – дори след Германия и САЩ. У нас имаме 108,98 Мвт новоинсталирани фотоволтаични мощност на 1 млн. души, а общо новоинсталираните мощности са 767 МВт. Страната ни е глобален лидер и в съотношение към БВП – у нас имаме 17,80 МВт инсталирана мощност на всеки 1 млрд. долара БВП.

Според бившия служебен министър на икономиката Асен Василев, мощностите у нас са 12 000 мегавата, което е 2,5 пъти повече от това, което страната консумира и изнася. Според него, консумацията се покрива от 4700 мегавата. В износа сега са ангажирани най-много 300 мегавата, което означава, че в момента няма такъв, заяви през март Василев.

Един от най-големите играчи на пазара на ВЕИ е компанията „Дисиб“, контролирана от приятелката на бившия

Tsvetelina-Borislavova

Приятелката на Бойко Борисов – Цветелина Бориславова, е сред най-големите играчи в бранша.

премиер Бойко Борисов – Цветелина Бориславова. Съдружник в тази фирма с над 1 млн. лв. дялов капитал е фондът „Си Ес Ай Еф“, представляван от Цветелина Бориславова, показва Търговският регистър. В активите на „Дисиб“ са ветрогенератори край Каварна с обща инсталирана мощност от 20 МВт, а още 100 са в процес на изграждане.  Приходите от продажби на компанията за миналата година са около 4,78 млн. лева.  Простата сметка показва, че фирмата ще трябва да плаща близо 1 млн. лева от новия данк ВЕИ.

Сред големите играчи на пазара на зелена енергия е и доведеният син на разследвания за пране на пари бивш председател на Парламента Христо Бисеров. Ивайло Главинков е съдружник в множество фирми от ВЕИ сектора, като в 5 от тях той си партнира със зам.-председателя на фотоволтаичната асоциация Владимир Аличков. Най-солидно участие Главинков има в дружеството „Солар вижън“, където държи 30%. Бисеров беше един от двигателите на Закона за възобновяемите енергийни източници.

Nikola-Nikolov

Някогашната „агнешка главичка“ Никола Николов също е в енергийния бизнес. Сн. БГНЕС

В бизнеса със зелена енергия е и бившият депутат от времето на Иван Костов – Никола Николов, който по време на управлението на ОДС бе наричан от медиите „боса на кръга „Агнешки главички“. Навремето той бе председател на парламентарната комисия по икономика. В момента е член на Българската фотоволтаична асоциация и често изразява мнение пред журналисти по проблемите на бранша.

През август миналата година депутатът от БСП Антон Кутев съобщи пред медиите, че по време на управлението на ГЕРБ към мрежата са били присъединени десет пъти повече ВЕИ, отколкото по времето на тройната коалиция. По думите на Кутев, на ВЕИ пазара има 30 основни играчи. Сред тях той посочи Валентин Златев и „Лукойл Енерджи“ с годишни приходи от ВЕИ в рразмер на 17-18 млн. лева, издателят и

Valentin-Zlatev

Петролният бос Валентин Златев имал солидни инвестиции и във ВЕИ сектора

бизнесмен Иво Прокопиев, чиито фирмени приходи от производство на зелена енергия са 9,4 млн. лв. , също толкова са и приходите на фирмите на Николай Вълканов, собственик на „Горубсо Мадан“ и „Горубсо Златоград“ и наричан от медиите „бизнес ръката на Ахмед Доган“. Вълканов е бивш заместник на покойния Илия Павлов в „Мултигруп“.

В списъка с големите играчи Кутев спомена още името на Цветелина Бориславова, на Тодор Начев, общински съветник на ГЕРБ от Сливен, който получава 7,6 млн. лв. годишно от ВЕИ. Червеният депутат заяви, че фирми с участието на Владимир Аличков, който бил пряко свързан с тогавашния зам.-министър в МОСВ Евелина Василева, имат 6,7 млн. лева годишна печалба от зелената енергия.

Компании на Светослав Донев, пряко свързан със злополучната еврокомисарка Румяна Желева, получавали, според Кутев, годишно 4,6 млн. лева.

В челната десятка по пазарен дял при вятърните паркове са „Гео пауър“ ООД, която е българско-германска компания, и американската АES, която е собственик и на ТЕЦ „Марица-изток 1“. Двете дружества изградиха вятърен парк „Свети Никола“ с мощност 156 МВт на стойност 270 млн. евро. В класацията е „Ветроком“ ЕООД с двата вятърни парка „Ветроком“ и „Контакт консул“, с обща мощност 72,5 мегавата. Двата парка са 100% собственост на швейцарската ALPIQ Holding. Инвестицията е 80 млн. евро. На трето място е испанското дружество „Еолика България“ ЕАД, което построи вятърен парк „Суворово“ за около 103 млн. евро. Мощността е 103 млн. евро.

Общата мощност на парковете само на първите 10 компании в класацията на в. Капитал е 428,1 МВт, което е почти 70% от всички вятърни мощности в страната.

Какви ще са възможните ефекти от въвеждането на данък ВЕИ

От тази класация става ясно, че собствениците на големите вятърни паркове у нас са чуждестранни фирми – американската AES, швейцарският ALPIQ Holding, международният консорциум, който построи голям солаарен парк край Караджалово, община Първомай. В него влизат компаниите Crescent Capital, турска частна инвестиционна компания от енергийния сектор, подкрепяна от EBRD, EIB, партньор на инфраструктурния енергиен фонд First Reserve, други инвестиционни инвеститори, както и ACWA Power, предприемач от Саудитска Арабия, управител и собственик на енергоблок и инсталации за пречистване на вода в Близкия изток и Африка.

Изграждането на фотоволтаичния парк бе финансирано със 155 млн. евро кредит без право на регресен иск, с помощта на финансово споразумение с Международната финансова корпорация, член на групата на Световната банка, Корпорацията за частни инвестиции в чужбина (OPIC) и Unicredit. Сред собствениците на ВЕИ централи у нас са още японската „Мицубиши“ и  южнокорейската „Самсунг“. Според експерти от бранша, това е лош сигнал към чуждите инвеститори, които бяха привлечени да инвестират във ВЕИ сектора у нас с баснословни цени и задължително изкупуване на зелената енергия.

Този довод обаче се отхвърля от икономическия министър Драгомир Стойнев, който казва, че готвения данък от 20% ще се води и като разход за производителите на енергия, като по този начин те ще намалят 10%-ния си корпоративен данък. Простата математика показва, че реално те ще платят 20 на сто налог, а плоският им данък ще се намали с едва 2%.

Друг възможен ефект, който прогнозират браншовиците, е поскъпване на крайната цена на тока. Според Меглена Русенова, председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация, това е неминуемо, тъй като изкупуването на енергия от фотоволтаичен парк в момента става на цена от 185 лв. на МВт, а за топлофикационните централи цената е 285 лв.

Депутатът от левицата Петър Кънев, който съобщи в Боровец за решението на управляващите да подкрепят предложението на Атака, заяви, че не знае как ще се отрази това на крайната цена на потреблението.

Бомбата с цените на зелената енергия бе заложена още с приемането на новия модел за формиране цената на тока, който влезе в сила на 1 август т.г. Според него, електроразпределителните предприятия (ЕРП) пак са длъжни да изкупуват енергията от ВЕИ, а разходите за това да префактурират към НЕК. Преди това в цената на държавната НЕК не бяха включени различните добавки за екоенергия и невъзстановяемите разходи по дългосрочните договори за изкупуване на електричество, които после се плащат чрез сметките на крайните потребители. С тези суми ЕРП-тата плащат на НЕК купената от нея енергия, а оттам нататък НЕК трябва да възстанови обратно на тях разходите за зелената енергия като предложи „оферта“ за това.

ЕРП-та тогава коментираха , че в новия модел има противоречие, което ще задълбочи проблемите на всички играчи по веригата.

Сн. БГНЕС

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close