Красновските минерални бани – от пътеписите на Иречек до СПА перла на Средна гора

Някога в Красновските минерални бани, на няколко километра от село Красново, почивали стотици българи. Идвали курортисти чак от Русе, а в кухнята само на една от почивните станции всеки ден хранели 1200 души. После, с настъпването на демокрацията, всичко секна, разказват наследниците на красновци, които през 1927 г. построили минералната баня в селото.

Красново е разположено на двата бряга на Красновска река, на южните склонове на Същинска Средна гора. Тъй като е на стар римски кръстопът – Пловдив-Копривщица-Търново и София- Ихтиман-Хисаря, най-старото му име е било Кръстец, а по-късно Кръстово.

Хората влизали с дрехите в Красновските бани и въшките изпълзявали

В литературата, в „Българи от старо време“ и в турските данъч­ни регистри е записано като Крастово. Така го споменава в един от пътеписите си Алеко Константинов, така го описва и Кон­стантин Иречек, който, като посетил минералните бани, останал шокиран от хората, които излизали от басейна с дрехите – прили­чали на чудовища. Възрастни жители на селото разказват, че влизали в горещата вода направо с дрехите. Като се намокрели, и въшките изпълзявали. Така хората хем перяли дрехите си, хем се къпели.

Районът на селото е известен не само с минералните си извори, но и с климата. Навремето на лечение тук заради въздуха идвали хора с астенично-вегетативен синдром, които се оплаквали от отпадналост, главоболие, световъртеж и неспокоен сън, болни от гастрит, язва или колит, пациенти с жлъчно-чернодробни заболявания. Смятало се е, че пребиваването на болни с невроза има изключително психотерапевтично въздействие.

Красновските бани били използвани за лечение още в римско време

Красновските минерални извори са били известни и използвани за лечение още в римско време. Най-напред с водата се лекувало чрез къпане, а по-късно и чрез пиене. Смята се, че тя лекува камъни в бъбреците и други урологични заболявания, болестта на Бехтерев, проблеми на опорно-двигателния апарат и остеопороза, заболявания на стомашно-чревния тракт като язви и гастрити, болести на черния дроб и жлъчката, както и открити рани.

Доказано е, че красновските води лекуват гинекологични болести, травми, заболявания на дихателните пътища и на жлезите с въ­трешна секреция. Въпреки примитивните възможности за балне­олечение тук са идвали много болни от цяла България. Иречек описва красновската баня като малка дървена къщичка с два грубо направени каменни басейна, покрити с пропукана стря­ха, а отстрани имало две схлупени стаички. Наоколо в гората има­ло сламени колиби за лекуващите се. Хората лазешком излизали от ниски дупки, служещи за врата на колибите. Понеже около банята миришело на сероводород, Иречек определил водата като сярна и я измерил – била 45 градуса.

От бюджета на Източна Румелия били отпуснати 2000 лв. за банята

Още в 1890 г. от бюджета на Източна Румелия били отпуснати 2000 лв. за поправка на банята, но те отишли за ремонт на църквата. Впоследствие тук започнали да идват хора от цялата страна и банята била пооправена. Изградили две отделения с басейни – за мъже с температура 47 градуса, и за жени – 50 градуса. Пълнели се с вода от вечерта, за да може до сутринта да се охладят.

През 1925 г. местната управа решила да разтури старата селска баня и да построи нова. При разкопките, на 4 метра дълбочина, била открита вана от турско време, направена от дебели дъбови дъски, а на 6 м направо върху пясъчен пласт бил намерен малък басейн от гранитни камъни без спойка помежду им. Хората от Красново с общи усилия успели да постро­ят банята до покрива и парите им свършили.

Кметът бай Ангел и няколко съветници решили да отидат при министър-председате­ля Андрей Ляпчев. Поискали 2 милиона заем, а в замяна ипотекирали собствените си къщи. После мобилизирали мъжете – всички били длъжни да излязат и с волски каруци да пренасят камъни и тухли. Така банята била построена и през 1927 г. там била вдигната нова двуетажна постройка с две отделения, чакални, съблекални, басей­ни, вани и чешми. Планът бил взет назаем от управата на Банкя, а проектът бил из­готвен от италиански и български архитекти.

Планът на банята взели от Банкя, зад нея засадили приказно красив парк

Зад банята имало зоологическа градина с огромен парк. Работници косели поляните и в специални помещения събирали се­ното, с което хранели животните. Билетът за банята бил 2,50 лева стари пари, а по комунизма – 18 стотинки. С годините курортът Красновски минерални бани бил благоустро­ен. Властта построила почивните станции „Чавдар“ и „Страхил“, направила магазин, сладкарница, ресторант и градски плаж с олимпийски и детски басейн. Зад него били къщичките, в които се провеждало началното военно обучение на учениците от региона.

Съвсем наблизо пък имало пионерски лагер с бунгала. В „Страхил“ още по социалистическо време работел уникален спа център с вани и тангентори. Курортистите обикаляли и околните забележителности. Северозападно от Красновски минерални бани се намира група от четири могили, а северно от тях – друга такава група. В останки­те от древното селище са открити зидове от постройки, глине­ни съдове, а наблизо има огромен могилен некропол. В северната част на селището има следи от стара църква, която населението нарича манасти­ра „Света Богородица“.

Срещу нейните останки е крепостта Красновското кале. Археоло­зите смятат, че тя е строена по времето на Втората българска държава ХII-XIV век. Местните смятат, че Красново е щяло да се развие като голям курорт, ако не е било прехвърлено към община Хисаря. Хисарчани се страхували красновци да не им вземат туристите и направили всичко възмож­но мястото да западне. Всички приходи от почивните станции и банята отиваха в тяхната община, а не давали и стотинка за благоустрояване, канализация или водопровод.

С началото на демокрацията селището съвсем западнало. Град­ският плаж бил запуснат, станциите – опразнени, а бараките от базата за военно обучение – продадени като къщички. Днес от тях са останали само тухлени зидове и арматура. Градският плаж години наред зее като огромен бетонен ров и само по колоните на входа, облицовани със светлосини плочици, може да се познае, че навремето тук е имало летовници.

Новите СПА комплекси събуждат Красновските минерални бани за нов живот

Пионер­ският лагер също е изоставен, ограден е с мрежа и се охранява от пазач. От някогашния ресторант е останала една дупка. Преди години го купил местен бизнесмен, но веднага след това неизвестни апаши го запалили. До ден днешен заведението стои опожарено. Преди икономическата криза няколко души решили да инвестират в Красново. Селската баня била възстановена, започнало строителството на нови хотели. С финансовия срив строителните дейности замрели, но 1-2 новоизградени СПА комплекса събуждат минералните бани за нов живот.