Caryx

Кульо Кулев – пазителят на Източнобалканската свиня

0

Фермерът Кульо Кулев стиска волана на старата джипка с две ръце, докато тя с подскоци ръмжи нагоре по каменистия път към горите над шуменското село Веселиново. Това е границата между Предбалкана и Стара планина, казва 71-годишният Кульо, засенчил очите си с ръка, докато чакаме прегрялата джипка да поеме въздух и да продължим. На няколко километра от селото, под дебелите сенки на дъбовия лес, живее стадото черни прасета на Кульо.

Източнобалканската свиня е единствената в България древна порода прасета

Откакто се помни той отглежда Източнобалканската порода свине – единствената в България „древна“ свинска порода, оформена изцяло под влиянието на естествения отбор със сравнително слаба намеса на човека. Тя е и една от малкото автохтонни породи прасета в Европа, отглеждани пасищно в горите.

„Всички в семейството сме потомствени селяни, свинари. Дядо ми Кульо, на когото съм кръстен, е бил първият. Чичовците ми също са били свинари, а баща ми, тъй като е бил най-малкият, се е занимавал с овцете. Аз пък съм най-малкият внук във фамилията, но галеник не съм бил – бях много палав“.

Детството на Кульо минава сред черните прасета и като ученик мечтае да завърши ветеринарен техникум. „Тогава нямах смелостта да отида да уча чак в Ловеч. В Смядово тъкмо бяха открили селскостопански техникум с профил „Животновъдство“ и се записах там. Бях във втория випуск на този техникум. Така се изучих за животновъд – през целия си съзнателен живот не помня с нещо друго да съм се занимавал“.

Източнобалканска свиня Кульо Кулев

Черните прасета на Кульо Кулев – на преден план е водачката на стадото Чона с „тропка“ на шията

Веднага след завършването го правят бригадир в местното АПК. Четири години по-късно става главен зоотехник – най-младият в Шуменски окръг, при това със средно образование. Към онзи момент в държавното земеделско стопанство на село Веселиново се отглеждат 5000 овце, около 200 крави и множество източнобалкански свине.

„Бях момче по време на колективизацията, но помня, че като взеха животните на хората и ги вкараха в ТКЗС-то, само черните прасета бяха около 1000. Те винаги са се гледали тук. Един от чичовците ми беше сред хората, които отглеждаха източнобалкански свине майки в земеделската кооперация – това е най-сложната и важна част от развъдната дейност“. Черните свине са били основен поминък на българското население в Източна България. В западната част на страната са били по-разпространени породите мангалица и пъстра дерманска свиня.

Отглеждането на черни прасета от векове е основен поминък в Източна Стара планина

Развъждането на черните прасета от породата Източнобалканска свиня повече от век е било основният поминък на село Веселиново. Климатичните и географски особености на региона са благоприятни – полупланински район с широколистни гори, умерено-континентален климат, две реки – Брестова и Кръщеница, част от водосборния басейн на Голяма Камчия.

Има различни теории за произхода на Източнобалканската свиня, но според най-разпространената, черните прасета са се появили по нашите земи още преди 2500 години. Информацията в литературата за разпространението и характеристиката на черните прасета е оскъдна – първото съобщение за тях е от Петко Германов – български животновъд, основател на коневъдството, земеделската статистика и задължителната застраховка на домашните животни в България.

През 1901 г. в официалното издание на тогавашното Министерство на търговията и земеделието – „Домашните животни в разните части на света и България“, ученият посочва, че в горските местности на България, особено по течението на р. Камчия, се срещат свине, които напълно приличат на „дивата свинска порода“.

Ферма Кулев Източнобалканска свиня

Географските особености на региона са благоприятни за черните прасета

По-задълбочено проучване е направено през 1919-1920 г. от германския възпитаник и академик на БАН Георги Хлебаров, един от основателите на Агрономическия факултет към Софийския университет. Първоначално той нарича тази порода Камчийска свиня, тъй като се е отглеждала предимно в селата по поречието на р. Голяма Камчия и по долното течение на р. Луда Камчия. По-нататък акад. Хлебаров установява, че черните прасета се гледат в чисто състояние и в планинските райони на Варненска, Анхиалска и някои села на Бургаска околия, обхващащи целия Източен Балкан. Така той решава, че е по-правилно тази порода да се нарича Източнобалканска.

Индустриализацията превръща Източнобалканската свиня в изчезваща порода

С индустриализацията в България след средата на XX в. примитивните породи са изместени от нови, специално селектирани за по-висок рандеман на месото. Целта е чрез индустриалното им отглеждане в свинекомплексите да се изхранва бързо и евтино новото градско население. Другите аборигенни породи изчезват напълно, но Източнобалканската свиня остава, като общото поголовие към днешна дата у нас е под 10 000. Затова тя е включена в официалния български Списък на застрашените от изчезване редки породи, като държавата е определила 12 общини, в които черните прасета могат да се отглеждат пасищно.

През времената на тези обществени процеси и катаклизми Кульо Кулев остава верен на себе си и традициите в рода си и не се отказва да отглежда Източнобалканската свиня в горските терени над родното си село. А буйните широколистни гори са важна предпоставка за породата, защото жълъдите са основната паша за черните прасета.

„Имаме много видове дъб – цер, на белия дъб му казваме бяло меше, сладун, много видове баладжа. А жълъдите са основната храна за тези свине. Ядат и корени, гъби (понякога и трюфели), горски плодове, билки. Преди да узреят жълъдите идваме два пъти на ден да дохранваме прасетата със зърно – царевица, жито, ечемик, бобови, но цяло зърно, не смески“, казва Кульо, докато с помощника си Живко разтоварват чувалите с храна от прегрялата джипка. Слънчоглед на прасетата не дава, тъй като той променял структурата на месото.

А месото от Източнобалканска свиня е скъпо, заради ценните си здравословни качества. Благодарение на подвижността на животните, то е с мраморна текстура и е богато на интрамускулни мазнини – тънки мастни влакна, втъкани в мускулите. Сланината е зърнеста и при обилна жълъдна паша добива бледо жълтеникав оттенък. Месото е с доказани диетични свойства – съдържа ценни Омега-3 и Омега-6 есенциални мастни киселини в съотношение около 1:5, които помагат за понижаването на нивото на триглицеридите и повишават нивото на „добрия“ HDL холестерол.

Източнобалканските свине не се третират с лекарства и хормони

В допълнение, в месото на тези пасищно отглеждани животни липсват изкуствено добавяни хормони и медикаменти, защото животните не се ваксинират. Лекуват се сами като пасат билки в природата. А в горите над Веселиново лечебните треви и горските плодове са в изобилие – мащерка, риган, жълт кантарион, глог, къпини, трънки….

„В моята ферма спринцовка няма да видиш“, казва Кульо Кулев и разкрива някои народни методи за лечение на болните свине. Благодарение на танините дъбовите кори помагат на прасетата при диария и стомашно-чревни разстройства. Със същото предписание Кульо използва и кори от мъждрян, наричан още бял ясен.

Жълт кантарион

Жълтият кантарион е сред многото билки, които влизат в пашата на черните прасета

Тъй като се раждат при естествени условия в природата, неговите прасета сами си изграждат имунитет и Кульо с гордост отбелязва, че повече от 35 години антибиотик не им е давал. „Единствено съм ги ваксинирал против класическа чума по свинете, като последната задължителна ваксина бе през 2005 година“. Не третира животните и срещу външни паразити – животните се овалват сами в калта и тя предпазва телата им от кърлежи и въшки. Като цяло черните прасета са с устойчиви гени и рядко боледуват.

Растат на свобода под слънцето, под дъбови и букови сенки, дишат чист въздух. Тъмната пигментация на кожата ги пази от слънчеви изгаряния през лятото, а четината и сланината – от измръзване през зимата. И макар големите температурни амплитуди да не влияят негативно върху развитието и здравето им, в жежката августовска мараня те чакат Кульо и Живко да донесат храната им, скрити под пищните листа на вековните дъбове. Фермерът надава подканващ вик, прасетата с нетърпеливо грухтене го наобикалят, начело с Чона – водачката на стадото, чиято четинеста шия единствена е украсена с „тропка“ (хлопка, звънец – б. а.).

При прасетата от тази порода цари строга йерархия на водене на стадото, като водачка обикновено е най-старата и опитна женска. Нейна е основната ролята при определяне на територията, която обитава стадото. Стадното чувство в източнобалканските свине е много силно развито, не допускат до себе си животни от други стада или различни животински видове. На ден могат да изминат до 30 км, особено когато им се налага да си подсигурят храна, но строго пазят територията си и сами се защитават от хищници, най-вече вълци и чакали.

Освен в Източна Стара планина, черните прасета от тази древна порода се отглеждат от незапомнени времена и в Странджа. Кульо Кулев помни разказите на своите чичовци, единият от които при колективизацията отказва да влезе с прасетата си в ТКЗС-то и остава частник, въпреки натиска. Другият „бил млад на 18-17 години, когато ходел заедно с останалите свинари и стадата им на паша в Странджа планина. Тръгвали облечени с ямурлуци, дебели вълнени пояси на кръста, калпаци на главите и обути със здрави цървули в късна есен“.

Черните прасета се отглеждат от незапомнени времена и в Странджа

По това време в Източна Стара планина дъбовите гори били сковани от студ и нямало жълъди, а Странджа заради топлия си климат предлагала обилна паша. Ако някое прасе изостанело от стадото, само се връщало обратно до Веселиново, за да тръгне пак по същите следи. Свинарите оставяли нарочно най-отзад стадото, от което се отделило заблуденото животно, и то така намирало пътя и се присъединявало към своите.

„Една късна есен през 30-те години на ХХ век тръгнали така към Странджа и вечерта завалял сняг. Чичо пренощувал до едно дърво и на сутринта дядо и кметът на селото тръгнали да го търсят. По обяд го намерили, снегът бързо се стопил. Успели да угоят прасетата в странджанските дъбови гори, закарали ги до Нова Загора и оттам ги извозили с товарни вагони. Чичо все така казваше: „На трена ги натвари татьо и ги продаде“. Чичо остана свинар до последния си дъх“.

Намирането на паша е основният мотив за местене на прасетата, затова добрите свинари не местят често стадата си. Но навремето това често се налагало. Особеност при зимуването на прасетата в Странджа била, че свинарят първата нощ трябвало да преспи при тях в гората. „Като отидат за пръв път на паша на друго място, където легнат, това място им става дом. Свинарят трябва да стои до стадото, докато легне водачката. След нея всички други животни лягат. Интересно е родовото им чувство – през деня може да са пръснати на паша в цялата гора, но вечер братя и сестри лягат да спят едни до други“.

Жълъди Източнобалканска свиня

Жълъдите са основната храна на Източнобалканската свиня

Прасетата от Източнобалканската порода се кръщават по неписан именник – чисто черните женски се наричат Чона, тези с бяла шарка по копитата и главата – Абрашка, „бочестите“ свине със светли ивици по корема са Бочка, а с бяло по крачетата – Цуни (от калцуни – б. а.). Гарести са прасетата със сиво-бяла шарка по корема, Качури са с шарка на петна, а чисто черните мъжки прасета носят имената Чоко и Арап.

Гудо прасе се нарича това без опашка – нерядко през зимата свинете се топлят като притискат задните си части в земята. Така опашката измръзва и пада. Част от свинарския диалект са изразите „прасна свиня“ и „развита свиня“, които отбелязват процеси като разгонване и бременност. Тази, която е ялова и не може да даде поколение, е „развалена“.

След тези любопитни уроци по свинарски сленг, докато чака прасетата му да се наядат със зърно, Кульо Кулев отново се сеща за едно време. „Докато бях зоотехник, в ТКЗС-та в района се гледаха много източнобалкански свине – в с. Ивански, около с. Хърсово, в Смядово. Около Софийско имаше Пъстра дерманска свиня, около Кула – Кулска мангалица“. В онези години от четината на прасетата в България се произвеждат различни четки, включително и четки за зъби. Кожите се обработват и, превърнати в свинска напа, се използват в кожарската промишленост.

Тайният език на пазителите на Източнобалканската свиня

Сланината е отделяна за прясна консумация, а от смляното месо са произвеждани колбаси. Смядово е прочуто със свинските си деликатеси още от XVII век. През 1621 г. полският крал Сигизмунд III изпраща на дипломатическа мисия в Цариград полския поет Самуел Твардовски. След преминаването си през Смядово той записва в дневника си: „Тук има чудесни свине и от тях правят суджуци, подобни на нашите“.

Около век по-късно в Шумен се заселват полски и унгарски емигранти. През 1890 г. предприемчив поляк и местният революционер Рафаил Мощев отварят месарска фабрика – според Кулев тя е първото българско месопреработвателно предприятие, в което се правят колбаси по австроунгарски рецептурници.

Чирак в това предприятие е смядовчанинът Коста Николов, по-късно станал известен като Коста Глигански. След като натрупва опит той се връща в Смядово и през през 1927 г. с братя Домусчиеви основава сдружение „Смядовски глиган“. По технологията, научена от поляците и унгарците, новата фирма започва да произвежда шунка, саздърма и пастърма. Николов създава и луканката, но унгарският й вкус не допада на местните хора. Затова й придава пикантност, като добавя по грам чесън на килограм кайма. Новият продукт е наречен „Смядовска луканка“, а свинското месо в него е от Източнобалканската свиня.

Месото от черни прасета е основната съставка на някогашната Смядовска луканка

„Много прасета от тази порода се гледаха в нашия край до началото на 70-те години на ХХ век, когато се обособи националното обединение по свиневъдство с център Шумен, между другото единственото извън София. Тогава поголовно се унищожиха източнобалканските свине и започнаха да се отглеждат индустриално т. нар. културни породи. Такава беше политиката“.

В края на 70-те години на ХХ век Кульо Кулев работи като ръководител на помощното стопанство в строително-монтажен комбинат. Отглеждат се зеленчуци и свине, като целта е изхранването на многобройните работници в столовата на комбината. Здравословни проблеми принуждават Кулев да напусне работата си и през 80-те години решава да се заеме изцяло с отглеждането на любимите си източнобалкански прасета.

Купува цяло стадо от свой съученик в с. Ивански и го кара в планината над Веселиново. През 1991 г. придобива фермата за източнобалкански свине в с. Александрово – по онова време единствена в България, заедно с още едно стадо черни прасета в Грудово (днес Средец – б. а.).

Кульо Кулев Радостина Донева Източнобалканска свиня

Кульо Кулев обяснява на дъщеря си Радостина Донева тънкостите при отглеждане на Източнобалканска свиня

В тежките времена на банкови фалити и девалвация на лева в средата на 90-те години Кульо е принуден да намали силно бройката на прасетата. През последните 10 г. поддържа стадо от близо 300 животни и се опитва да постави изследванията за качеството на месото от Източнобалканска свиня на научна основа.

Фермерът от години обучава в тънкостите на отглеждане на черните прасета зет си Явор и дъщеря си Радостина Донева, която е председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – гр. Шумен.

„Мечтата ми е като на технолога Иван Бозов от Смядово, който казваше: „Искам, докато съм жив, накрая на Смядово да видя плакат с надпис: „Тук се произвежда Смядовска луканка“. Отговарях му така: „Бате Иване, пък моята мечта е, докато съм жив, горският да дойде една сутрин в 4 часа вкъщи и да каже: „Бай Кульо, карай свинете, в този край на гората има много жълъд!“. Това ми е мечтата, да доживея да видя нашите животни в горите, в техните естествени условия“.

Докато оставяме нахранените по обед черни прасета да отидат спокойно на водопой от близката река и вървим към прашната джипка, го питам има ли кой да продължи създаденото от него. „Какво съм създал? Нищо. Аз просто отглеждам източнобалкански свине!“…

Кой иска да унищожи породата Източнобалканска свиня в България? Четете интервю в Агроновините с Радостина Донева, председател на АРСИС – Шумен

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close