Пащърнакът е изявен представител на есенно-зимния зеленчуков пазар, но той нерядко бива подминаван от мнозина, които не знаят какво изпускат. Често бива определян като голям морков, странно изглеждаща ряпа и какво ли още не. Макар и не особено атрактивен на външен вид, пащърнакът със своя бял цвят и издължени форми се оказва безкрайно полезен за нервната система заради съдържанието си на В3, предпазва от рак и диабет, полезен е и за бременните жени.
Пащърнакът идва от Азия и Европа, като по-голяма популярност придобива през 19-20 век. Голямата му прилика по ароматни свойства с целината, както и визуалната с моркова, съвсем не е случайна, и трите зеленчука са от едно семейство, заедно с корените на магданоза и копъра.
Кореноплодният пащърнак „Pastinaca sativa” (от латински) е любител на районите, характеризиращи се с хладен климат и се среща почти целогодишно, като най-силно е присъствието му в периода около есента и пролетта, по-конкретно през месеците септември и март.
Само 100 грама от зеленчука, са способни да доставят на организма нужната дневна доза (в проценти – 30%) на витамин С, както и на витамин К. Известно е, че те имат своята незаменима роля за нашата имунна система, съединителна тъкан, костите, венците, за запазването на сърдечносъдовата ни система здрава.
Тук е мястото да споменем, че жените, планиращи бременност, са много подходящи консуматори на пащърнака, защото той е прекрасен източник на фолиева киселина, така необходима за изграждане на здрава нервна система и костна структура. Освен фолиева киселина, той съдържа и минералите калий, магнезий, фосфор, манган и други. Смята се още, че е добро средство в профилактиката срещу рака на яйчниците.
Причина номер две да включите зеленчука в менюто си са растителните фибри, които доста чести са липсващото звено в храненето на модерните хора. Те имат регулативна функция в храносмилането, спомагат чревната флора, понижават опасните нива на холестерол и по този начин изиграват своята профилактична роля относно различни заболявания като диабет, наднормено тегло, контрол на апетита, запек и други.
Като типичен родственик на моркова и целината, пащърнакът също се изявява с антиоксидантни свойства, благодарение на панаксидиола и фалкаринола, който в редица изследвания демонстрира антиракови свойства (значително забавя развитието на раковите клетки) – от една страна като есктракт, а от друга като неизменна част от сурови зеленчуци. Антиоксидантите са известни освен като врагове на раковите заболявания и като врагове на разни гъбични инфекции и възпаления.
Народната медицина причислява растението към групата на афродизиаците, което се дължи на неговите диуретични качества със съдоразширяващи възможности. Главно бива препоръчван за лечебни цели при проблеми с отделителната система, бъбреците, при състояние на високо кръвно налягане, проблеми с дишането – астма и бронхит.
Пащърнакът е заложен и в режимите на диетолози и нутриционалисти от една страна заради своите засищащи свойства (с него трудно бихте преяли), а от друга заради вече споменатите полезни характеристики. Макар в 100 гр. продукт да има 77 калории, плътната му структура оставя у вас усещане за ситост, което се постига лесно и по естествен начин той храни не само сетивата, но и клетките ви. По-малките корени са лесни са използване в супи, докато по-големите може да се употребяват и за салати, и за приготвянето на различни гозби.
Най-предпочитан е във вид на салати и крем-супи, но се среща и в пюрета, използвани като десерти или гарнитури (в комбинация с ябълка например), а дори и като сладолед. Без значение кой от начините за приготвяне на пащърнак ще изберете, съветваме ви задължително да включите на трапезата си този изключителен есенен дар на природата, за да изпитате не само вкуса, но и богатството на земята, която с всяко свое растение доказва грижата си към нас и нашето здраве.
Автор:Детелина Динева
Репортер в Agronovinite.com