BASF Priaxor

Мановият мед – черното злато на Странджа

0

Мнозина от жителите на Странджа – най-слабо населената планина у нас, очакват с трепет Странджанският манов мед да получи официална европейска защита. Това ще бъде първият български регистриран продукт със защитено наименование за произход, коментира съветникът по земеделие в Европейския парламент Георги Събев.

Но защитата има и множество практически ползи – тя ще даде тласък на местното производство, а пчеларите  ще могат да получават по-добра цена за продукта си и да се отличават на пазара. Очаква се европейската защита да стане факт до средата на тази година, ако няма възражения от страна на производители в ЕС или страни като Турция.

За да получат право да произвеждат продукт с етикет „Странджански манов мед“, пчеларите от планината трябва да подадат заявления в българското министерство на земеделието.  Ако направят това сега, те ще могат още този сезон да се възползват от европейската защита, тъй като проверките дали производството им отговаря на изискванията и спецификациите отнемат няколко месеца. През тази процедура няма да минават единствено заявителите на регистрацията от Сдружение „Странджански манов мед” с председател пчеларя Манол Тодоров, който има 700 кошера.

Но семейство Елена и Андрей Стойчеви, макар да са сред многобройните производители на манов мед в Странджа,  очакващи с нетърпение официалната му защита в Европейската комисия,  ще трябва да минат през проверките. Стойчеви от пет години отглеждат пчели и произвеждат манов мед в малкотърновското село Визица. „Вярваме, че регистрацията ще ни донесе ползи и се стараем да изпълним условията. Те не са само отглеждане на пчели в Странджа – добиването на меда трябва да е в региона, пакетирането също. В момента  няколко пчелари правят преработвателни предприятия за тази цел. Съхранението също трябва да е при определени условия в съдове от инокс“, казва Андрей Стойчев, наследил уменията за производство на манов мед от своите предци.

Елена и Андрей Стойчеви, Селището на пчелите
Елена и Андрей Стойчеви от “Селището на пчелите”. Сн. Личен архив

Първите кошери семейството поставя в в двора на къщата на прадядото на Андрей, а пчелните семейства са подарък от чичо му Иван.  Макар повечето мъже в родата на Андрей да са произвеждали мед, е прадядо му Стойчо да е споменат като изтъкнат за времето си пчелар в краеведската книга за село Визица, идеята  да се занимава с пчели хрумва на Андрей внезапно. Съпругата му Елена се присъединява впоследствие към семейния бизнес.  Тя е с френска филология, Андрей е ръководител движение в железопътния транспорт, но и двамата получават вдъхновение и удовлетворение от пчеларските си занимания. 

В момента Стойчеви имат 126 кошера. Смятат да увеличат броя им като създадат втори пчелин. Той ще бъде разположен в странджанското село Стоилово, тъй като не е добре на едно място да се концентрират много пчелни колонии – пашата намалява и изхранването им се затруднява, смята Андрей.  По тази причина семейството мести кошерите от двора на къщата на наследствена нива извън с. Визица. Новият пчелин е наречен „Селище на пчелите“ и е често посещаван от деца в Общинския детски комплекс в Средец. Главното, което Стойчеви казват на децата, е никога да не се отказват пред трудностите.

„Пчеларството изисква време, силна физика, работа на открито. В нашия район добивите не са високи, има години, когато са почти нулеви. Това си е сериозно финансово и емоционално предизвикателство“, казва Андрей. Именно чувството, че си полезен, ги мотивира да продължат напред. На два пъти семейството успява да изнесе манов мед за Франция. „След първоначалния шок от тъмния цвят, медът ни много се е харесал там“, разказва Андрей.  Но пчеларството не е печелене на бързи пари, добавя той. В Странджа вече има много млади хора, които произвеждат манов мед , просто за да си осигурят допълнителни доходи.

Пчелин ДГС Кости
Пчелинът на Държавно горско стопанство “Кости”. Сн. E-burgas.com

Като втори поминък започва да добива такъв мед и Държавното горско стопанство „Кости“ в едноименното странджанско село. Горските работят по съвместен проект с Българското дружество за защита на птиците, финансиран от Програма LIFE+ на Европейския съюз. По него  горското стопанство произвежда качествен манов мед и благодарение на тази дейност се опазват местообитанията на защитената по Закона за биологичното разнообразие дива птица – малкият креслив орел. Странджа е едно от естествените му местообитания и идеята на проекта е да се опазват горите и местообитанията на птицата.

За да не се секат дърветата, горското стопанство има друг източник на приходи – производството на манов мед и пчелен прашец. За да потръгнат нещата, много помагат работниците в Горското, които разбират от пчеларство и от години произвеждат мед. Имаме 130 кошера – един пчелин на две места в гората, разказва инж. Цветомир Генов, директор на Държавното горско стопанство „Кости“.  Едната местност е до брега на Велека, непосредствено до границата с Турция.

От видовете дъб тук изобилства благунът, който създава най-благоприятната среда за добиване на странджанския манов мед. Мястото е възможно най-чистото в страната и преди 3 г. горското стопранство кандидатства по мярка 11 за биологично производство.
„През 2018 г. очаквахме по-добра реколта, но точно като събирахме меда и започнаха дъждовете. Извадихме по около 8 кг от кошер“, казва Цветомир Генов. Горското стопанство е регистрирано по Наредба 26 и реализира меда и прашеца на вътрешния пазар.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close