Caryx

Мариана Милтенова: Субсидирането на сектор плодове и зеленчуци е сбъркано

0

– Инж. Милтенова, каква е Вашата оценка за изтичащия програмен период 2014-2020 г. на Общата селскостопанска политика (ОСП) по отношение на субсидирането и развитието на сектор плодове и зеленчуци?

Мога да го разделя на две части – подпомагане по първи и втори стълб. По първи, това са т. нар. директни плащания, които все още се правят по системата за единно плащане на хектар. Тази система доведе до дисбаланс при отделните подсектори. Субсидията при себестойността на зърното е около 28-30%, при зеленчуците е между 1-2%, а при плодовете е около 4-5%, заради това се получи дисбалансът при отделните сектори.

Ние бяхме предупредили за това, когато България влезе в ЕС, но никой не ни чу. С много усилия в следващия програмен период, се приложи т. нар. преразпределително плащане – за над 300 дка да се въведе допълнително плащане, както и схемата за обвързаното с производството подпомагане.

Има и други схеми, от които нашият сектор не успя да се възползва, например преходните национални доплащания се приложиха само за сектор тютюн и сектор животновъдство, тъй като регламентът на ЕС гласи, че тези които не са били подпомагани до 2013 г., няма да бъдат подпомагани и до 2020 г.

Подпомагането, обвързано с производството, започна през 2015 г. Някои от производителите получиха глътка въздух. Стигна се обаче и до залитания в една или друга посока, например към производството на тикви, тъй като не се мисли за това, че себестойността на продукцията и на разходите за една култура са едни, а за друга са други. Системата е такава, че се облагодетелства производството на определена продукция.

– Какво предложи Вашата браншова организация за решаване на този проблем?

Предложихме еднакъв процент от себестойността на продукцията да бъде въведен под формата на субсидия и всеки производител да отглежда каквото иска, за да бъде по-честно за всички. Ние настоявахме да се направи бюджетно разпределение 50 на 50 за т. нар. чувствителни сектори плодове, зеленчуци и животновъдство. Бяхме го договорили така, но в последния момент тогавашният министър на земеделието внесе в Европейската комисия предложение за 54% животновъдство, 33% за плодове и 13% за протеинови култури.

Предложихме еднакъв процент от себестойността на продукцията да бъде въведен под формата на субсидия

Протеиновите култури отидоха предимно към сектор зърнопроизводство, защото там са най-много площите и няма изискване за отчитане по фактури, както е при плодове и зеленчуци например. Ето защо предложихме еднакъв процент субсидия, за да може да се види кой е конкурентен и кой не е, ако говорим за предварително осигурени еднакви условия за производство.

– Как оценявате досегашното подпомагане на сектор плодове и зеленчуци по Програма за развитие на селските райони, или т. нар. втори стълб на ОСП?

И за втори стълб не сме доволни, защото настоявахме да има гарантиран бюджет за нашия сектор. Чувствителен сектор сме, за това при ранкирането ни се дават 15 точки, в същото време се дават и 15 точки за работна сила. Как да стане това, като заетите в аграрния сектор са основно възрастни хора, малките стопанства не могат да имат по 50 души работници и те губят тези допълнителни 15 точки. Тоест отново сектор плодове и зеленчуци не беше подпомогнат в нужния размер и по разумния начин. Говорим за подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“.

Другият проблем е, който и в момента съществува, е че се налагат измислени критерии, които на практика облагодетелстват определени лобита. Такава беше ситуацията с биологичното производство, преди да се разпише мярка 4.1. Бях представител на немска сертифицираща организация за биологично производство.

На ден ми звъняха по 150 души да подпишем договор за биосертифициране със стара дата

На ден ми звъняха по 150 души да подпишем договор със стара дата преди Нова година, защото бяха разбрали, че ще има допълнителни помощи, точки и облаги. Изискването беше до декември месец да си подписал договор със сертифицираща организация, за да можеш да получиш подпомагане, ето защо всички искаха нови договори със стара дата. Аз отказах, разбира се, но видях каква тенденция се оформя.

Бях си обещала да не ходя повече по комисии, но това ме накара да отида до Министерството на земеделието и храните и да ги предупредя, че се оформя тенденция за класиране на проекти чрез изкуствено създадени условия. Всеки иска да става биопроизводител, но не за да произвежда и продава, а просто да получава висока субсидия, след като му одобрят проекта.

Всеки иска да става биопроизводител, но не за да произвежда, а за да получава висока субсидия

В министерството казах, че това е изключително голяма грешка, че ще се получи голям проблем и всички ще станат формални биопроизводители, ще се източи фондът и след това ще се удари на камък. Предложих да направят диференцирано подпомагане – най-опитните биопроизводители, които са на пазара с години, да получават 15 точки, по-новите 10, а току-що регистрираните да имат 5. Разбира се скочиха срещу мен.

Година по-късно, след източването на фондовете и пълен дисбаланс, на разговор при Десислава Танева (тогава министър на земеделието – б. а.), обясних тази ситуация. Тя се обърна към заместника си Васил Грудев, каза, че думите ми са верни и го попита защо го правят по този начин.

Когато направиха промените за проектите на биопроизводителите, парите по мярката вече бяха източени

Внесоха нужните промени, но мярката вече беше източена и биологичните производители, които вече бяха работили и имаха сертификати по мярка 214, сега вече не можеха да продължат да работят и да получават подпомагането като биофермери. Биопроизводството изисква компенсаторни плащания, защото в него не се влагат торове и препарати и съответно добивите са по-ниски. В същото време има и много високи такси за сертифициране.

Обяви се нулева година за биомерките и служебният министър на земеделието обяви 60 милиона минус по мярката за билогичните производители. На практика в момента голяма част от биопроизводителите, които са истински и произвеждат за пазара, не могат да се възползват от подпомагане и да оцелеят в тези условия.

Има „биопроизводители“, които са получили по над 500-600 хиляди лева субсидии

Най-вероятно ще прекратят работата си в този сектор, защото нямат подпомагане, защото в резултат на исканията на асоциациите на г-н Димитър Зоров и г-н Ивайло Тодоров има хиляди декари с нови зърнени култури, с полета, с гъски и т. н., има производители, които са получили по над 500-600 хил. лева помощи. После се взе решение да се подпишат договори под условие, че ако има бюджет, биопроизводителите могат да подпишат за нов ангажимент. Дойде министър Румен Порожанов и каза, че няма бюджет и се прекратяват договорите. В момента има много истински биопроизводители, които не получават никаква помощ.

– Как описаните от Вас процеси се отразиха на производството на плодове и зеленчуци, има ли растеж или спад през изтичащия програмен период и в какви обеми?

Теренните проверки в градините се правят избирателно, контролът е рехав

Ако говорим за този програмен период, в резултат на обвързаната подкрепа в ДФЗ се очертаха много стари и силни градини, които обаче 40-50 години са нестопанисвани. Въпреки това те се очертават и получават подпомагане. Теренните проверки се правят избирателно, а не на всички, и редът не е затегнат. Изведнъж излязоха декари и хектари, които получават подпомагане за производство, а това не може да се докаже. По този начин се изкривява и статистиката, защото излиза че се произвеждат много повече количества плодове спрямо предходни години.

Много от градините, създадени с пари по САПАРД, бяха изоставени и загинаха

Много хора създадоха нови насаждения по предприсъединителната програма САПАРД. Проблемът по САПАРД, който се наблюдава и до ден днешен, е че подпомагането е само за създаването на трайното насаждение, а докато започне да плододава едно трайно насаждение има 3-4 години, в зависимост от културата и технологията. В този период от време земеделският производител трябва да вложи всяка година почти същите пари, които е инвестирал. Много от хората нямат друг бизнес, който да им осигурява странични доходи, които да вложат в градините. В резултат на това голяма част от създадените по САПАРД трайни насаждения бяха изоставени и загинаха. Знам за хора, които изоставиха малинови и черешови градини.

– Ако сравним предприсъединителния период и двата периода на ОСП след членството на България в ЕС, как се разви сектор плодове и зеленчуци? Споменахте фиктивни градини, които надуват статистиката, какво показват данните на Вашата браншова организация?

В настоящия програмен период наистина се регистрират много повече производители, защото откриват смисъл в това. Голяма част от хората, които произвеждат плодове и зеленчуци, преди не се бяха регистрирали като земеделски производители (ЗП), защото не получаваха никакво подпомагане. Така се толерираше сивият сектор. Системата е сбъркана – не може едни да получават 2% от себестойността на продукцията си, а други 30% и да очакваме, че всички доброволно ще се регистрират и ще излязат от сивия сектор.

– Наблюдава ли се увеличение на площите с плодове и зеленчуци, създадоха ли се нови насаждения?

Това може да се види и да се каже спрямо програмите на ОСП, които се ползват. По-голямата част от тези насаждения се създават по програми, обвързаната помощ е успех, но тя не е цялостно решение на проблема.

– Към днешна дата имате ли преценка колко процента от плодовете и зеленчуците, които се реализират на местния пазар, са произведени в България, говори се за не повече от 10%?

Да и аз чух теорията за 10-те %, за мен това не е възможно и не е реално. Преди години говорихме за около 60% за култури като домати, краставици, ябълки, ягоди и т. н.

– Какво подпомагане за сектор плодове и зеленчуци предлагате да се заложи в новата ОСП?

Попитах колегите дали обвързаното подпомагане решава проблема, а те отговориха, че частично помага, но има изключително голямо изкривяване – огромна част от парите отиват при хора, които не произвеждат нищо. Предложихме еднакъв процент от себестойността на продукцията да бъде под формата на субсидия, тоест еднакъв процент да бъде вкаран за всички земеделски продукти, за да може всички да имат еднакви условия за производство.

Огромна част от субсидиите отиват при хора, които не произвеждат нищо

Подпомагането трябва да става на база реално продадена и реализирана продукция на пазара. Не бива да се приемат някакви измислени стокови разписки, както досега, а само фактури за реализирана на пазара продукция. Гледах репортаж на Миролюба Бенатова за едни английски стопанства, където работят български работници. Фермерите казаха, чу получават субсидия на база реализирана продукция, но колегите веднага скочиха върху мен, че това не било вярно.

– Инж. Милтенова, каква е реалната картина с напоителните системи у нас? Беше планирано подпомагане за напояване по мярка 4, имаше и подмярка за инвестиции в хидромелиорации, но след нотификация парите бяха пренасочени за преработвателите. През 2016 г. SWОT анализа на хидромелиоративния сектор в България показа, че едва 1-2% от поливните площи у нас се напояват. Дори българската държава плати на Световната банка да изготви стратегия за напояване. Какво се случи оттам нататък?

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. в частта за напояване изобщо не тръгна, а ситуацията с напоителните системи в страната е тежка. Истината е, че законът за напояването е с много тежки условия и колегите пищят страшно.

Имаме създадени трайни насаждения, собствениците на масиви трябва да правят сондажи, а законът ги задължава да ангажират геодезист да направи проекта. Докато минат всички процедури и се извадят всички документи и разрешителни, минават от 8 до 15 месеца. Колегите казват, че за това време ще им изсъхне градината и всичко, което са вложили, ще бъде унищожено.

Споделете.

Коментирайте

Close