Вкуси България със SlowTours.bg

Опасна зараза по лозя, овошки и посеви заплашва цяла Европа (ВИДЕО)

0

Бактерията Xylella fastidiosa поразява плодови дръвчета, лози, дъб, бряст и слънчоглед

Опасна зараза, причинена от бактерията Xylella fastidiosa, е пламнала в Италия. Епидемията е засегнала 8000 хектара маслинови гори в региона Пулия в Южна Италия, което е първото огнище на болестта в целия ЕС, съобщават от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA). Xylella fastidiosa поразява насажденията с бадеми, праскови, сливи, кайсии, лози, цитрусови плодове, кафе и зехтин, както и дъб, бряст, гинко билоба и слънчоглед. При лозята заразата е известна като Пирсова болест.

Заплашени от разпространението на опасната бактерия са всички страни от ЕС, предупреждават от EFSA. Тя се разпрострява от смучещи насекоми, които я предават на растенията без никакви видими симптоми на заразяване. От агенцията смятат, че единственият начин да се ограничи разпространението на бактериите Xylella fastidiosa е стриктният контрол върху търговията с овошки, растения, семена, цветя и посадъчен материал и проверките за наличието на инфекциозни насекоми в растителните пратки.

Заразата се пренася през границите чрез фиданки, семена, цветя, дървесина, плодове

Заради епидемията, Европейската комисия е поискала от EFSA да даде научно становище и пълен списък със заплашените от болестта растения, да определи различните начини, по които заразените овошки, посадъчен материал и семена могат да влязат в ЕС, както и да се набележат възможните превантивни мерки.

Експертите по безопасността на растенията от EFSA смятат, че Xylella fastidiosa може да порази и унищожи изключително широк спектър растения в ЕС, в това число и такива от голяма важност за селското стопанство. Трудностите за справяне с болестта идват оттам, че растенията в Европа никога досега те не са били заразени с бактерията в такива огромни мащаби и не е ясно какво ще бъде въздействието на болестта върху тях.  Борбата със заразата се усложнява допълнително от това, че Xylella fastidiosa се предава от различни насекоми, с различни хранителните навици и характеристики на разпространение.

Насекомите, които разпространяват бактерията, имат къс периметър на полет – до 100 метра. Това означава, че разрастването на епидемията в рамките на целия Европейски съюз може да стане само чрез трансграничната търговия с овошки, семена и посадъчен материал. Експертите на EFSA смятат,че други потенциални източници на инфекцията могат да бъдат плодове, дървесина, рязан цвят и декоративна зеленина.

Бактерията за пръв път бе засечена в България през 2002 г.

В България опасната бактерия бе засечена за пръв път през 2002 г. Тогава у нас бяха засечени лози, заразени с Пирсова болест. „Непознатата досега по българските земи болест е внесена чрез посадъчен материал от чужбина“, обясни тогавашният директор на  Института по лозарство и винарство в Плевен проф. Пенка Абрашева.

За пръв път тогава българските учени започнаха изследвания на получените в института болни лози. Те стигнаха до заключението, че заболяването е дошло в Европа от САЩ, където е било регистрирано най-напред.

Пак през 2002 г. специалистите по генетика от Университета в Сао Пауло, Бразилия, за пръв път разшифроваха генетичния код на бактерията. От EFSA днес съобщиха, че няма данни за успешно ликвидиране на Xylella fastidiosa, след като заразата е била установена на открити засаждения.

Споделете.

Коментирайте

Close