Особената порода на животновъда Иван Вангелов

0

Пред фермата на Иван Вангелов във врачанското село Моравица се разхождат патки, вътре блеят кози и овце, крави отегчено преживят, а на прага ни посреща възрастна жена. Каракачанката баба Костадинка е на 91 години, или поне на толкова мисли, че е. Тя върви превита, пъргаво прескача ограда от бодлива тел, за да накъса чесън, и мърмори, че дъщеря й Катерина вече не й разрешава да ходи “по слънцето”.

Ферма Иван Вангелов каракачани

Баба Костадинка, старата стопанка на фермата на Иван Вангелов

Когато навремето зет й Иван Вангелов дошъл да иска за жена Катерина, баба Костадинка най-напред го питала: “Имаш ли голямо семейство, че да знам къде мога да ходя на гости”.

Иван също е каракачанин и е един от последните мохикани в района, който се занимава професионално с животновъдство. “Дядо ми, баща ми – все овце са гледали”. През 1994 г. купил обора в Моравица. Постигнал всичко сам, заедно със семейството си. Субсидии не получава – “ние, каракачаните, сме особена порода. Предците ми са скотовъди, заселили са се при нас преди много години – лятно време пасли животните по Врачанския Балкан, зимно време по Беломорието. Гледали са овце, кози, коне”, разказва той.

По време на комунистическия режим каракачаните у нас принудително били разселени и заставени да водят уседнал живот в новопостроените панелки във Враца,  Сливен, Котел, Казанлък, Мъглиж, Карлово, Самоков, Дупница, Берковица, разказва Любомир Василев, изпълнителен директор на фондация “Капитал” и ръководител на проекта „CAP for CAP” (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy – Популяризиране на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС”), съфинансиран от Европейската комисия.

Любомир Василев

Любомир Василев, ръководител на проекта “CAP for CAP”

Към днешна дата каракачаните у нас са малко над 4100 души. Иван Вангелов е сред малцината, запазили традиционния поминък –  “обичам природата и животните, как няма да се занимавам!”, е неговото просто обяснение.

С животновъдство се препитава не благодарение, а въпреки системата, но трудностите не го отказват. Миналата година посетил няколко срещи с WWF Дунавско-Карпатска програма България. От тях животновъдът научил за една от дейностите на неправителствената организация – т. нар. схеми за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) на местно и национално ниво и възможността, дадена от WWF, да отглежда дъбенски овце.

Юлия Григорова, WWF

Юлия Григорова, ръководител на проекта на WWF за екосистемни плащания в басейна на р. Дунав

Сред успешните примери за прилагане на тези схеми е тази в местността Локвите на територията на Природен парк „Врачански Балкан“, където се извършват консервационни дейности, разказва Юлия Григорова, ръководител на проекта на WWF за екосистемни плащания в басейна на р. Дунав.

Дейностите се извършват заедно със земеделски производители, на които WWF помага, а те се включват в ПЕС схемата за “Опазване на водните екосистеми в местността Локвите”.

Местността Локвите

Фермерите помагат за опазването на местността Локвите. Сн. WWF

После животновъдите веднъж годишно даряват средства към фонда по проекта, а размерът на вноските се определя на доброволен принцип, посочва Григорова. Парите отиват за опазване на ценни видове растения в природното им местообитание, което в местността Локвите, според доц. д-р Росен Тодоров, е в лошо природозащитно състояние.

Иван Вангелов, фермер

Каракачанинът Иван Вангелов е сред малкото потомствени животновъди във Врачанско

Така, с помощта на WWF, през май към стоте си овце местна порода Иван Вангелов добавя 50 агнета от дъбенската порода. Купува ги от стадото на Дарина Шишкова в Карловско – едно от малкото стада, които не са боледували от син език, разказва за Agronovinite.com Лора Жебрил, експерт проекти “Финансови инструменти за околната среда” в WWF Дунавско-Карпатска програма България. Повечето овце от дъбенската порода се отглеждат в Карловския край, но през последните години, заради добрите си продуктивни качества, породата разширява ареала си и се развъжда и от стопани в Софийско, както и във високопланинските райони.

Дъбенски овце, ферма Иван Вангелов

Дъбенските овце във фермата на Иван Вангелов

Дъбенските овце са издържливи, а фермата ми в Моравица е на 800 м надморско равнище. По-нагоре във Врачанския Балкан е 1200-1300 м”, обяснява животновъдът Иван Вангелов и изтъква и ползите от тези овце за опазването на биоразнообразието: “Там, където животните минават, опасват тревата от пасищата и ги наторяват. Ползите за природата от тях са много! Част от приходите ни отиват за опазване на местността Локвите, като отчисленията са на доброволен принцип. Опазването на природата ни дава възможност да живеем”.

Намеренията на Иван Вангелов са, като завъди дъбенските овце, лятото да ги извежда на паша в планината, а зимата да ги отглежда в обора. “Ще оставя женските агнета, имам едно мъжко, стадото ще се увеличи и всяка година ще става по-голямо. Смятам да продавам овцете от дъбенската порода на хора, които искат да ги развъждат”, казва фермерът.

Ферма Иван Вангелов крави

Във фермата си Иван Вангелов отглежда и крави, но сред основните му проблеми е липсата на пасища

Но един от основните му проблеми е липсата на пасища. Свои има само трийсетина декара, миналата година играл на търг и успял да наеме още 58 дка общински пасища. “Беше много трудно да ги наема, не дават. От общината казват: “Ако имаме общинска земя, ще ви дадем”.

Подадох молба, ходих до кметствата във Враца и в Мездра – казват, че нямат пасища и това е. Последно ходих преди няколко седмици, преди да изтече крайният срок за очертаванията. А общинските пасища във Врачанско са много, но са заграбени от големите арендатори – орат, сеят, опустошават и ние с животните нямаме къде да ги пасем. Заграбени са от такива, които нямат нито крави, нито овце и кози, нямат дори куче, а са очертали общински пасища, само и само да вземат субсидиите. ”

Ферма Иван Вангелов кози

Ниските изкупни цени на млякото допълнително затрудняват дейността във фермата

Иван казва, че за една овца се полагат 10 дка пасище, за крава – 30 дка. Той има 150 овце, 20 крави и 20 телета и изчислява, че му трябват 1500 дка пасища. “За да ги изхранвам, купувам фураж. Ако ни предоставят пасища, себестойността на продукцията ще падне поне с 50 на сто – по-малко ще са харчовете по отглеждането на животните”, казва фермерът.

В опитите си да запази фермата, Иван се натъква и на друг проблем – ниските изкупни цени на млякото. “Срам ме е да кажа на колко ми го изкупуват в момента – кравето на 35 стотинки, а овчето – на 1 лев. Минала година кравето беше 40 ст., а овчето – 1,40 лв. литъра”. А и самите мандри, които изкупуват суровото мляко, не са съвсем коректни. “Понякога ни бавят плащането с 3-4 месеца, казват, че нямат пари, нямат приходи, не могат да си продадат продукцията”.

В стопанството си той произвежда мляко, сирене, кашкавал, продава на свободния пазар. “Но го правим по примитивен начин – мечтата ми е за мини мандра, където да преработваме млякото, защото търсенето на натурални, чисти храни от хората в града е голямо”.

Ферма Иван Вангелов Моравица

Фермерът е наел и сезонни работници, но основно с животните се занимава семейството

Това лято Иван Вангелов е наел сезонни работници. В животновъдството му помагат приятели и трите му дъщери, когато имат време “Четири внучки и един внук имам – всички проявяват интерес към животновъдството и дано продължат семейната ни традиция”. “Да стъпват здраво по земята и да работят”, съветва Иван младите хора, а тъща му, старата каракачанка, ни изпровожда с думите: “Хайде, със здраве, и да знаете – семейството, семейството е всичко!”.

Споделете.

Коментирайте

Close