Около 150 000 тона грозде у нас се преработват нелегално във вино и ракия

Около 150 000 тона грозде у нас се преработват нелегално във вино и ракия, съобщи проф. Пламен Моллов, ръководител на Катедра консервиране и хладилна технология в Университета по хранителни технологии /УХТ/ в Пловдив и председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК).

Според него това са незнайни алкохолни продукти, наречени „ракия на майстора“ или „вино на майстора“ и са част от огромния сив сектор. Към него експертът причисли кооперативните пазари, където се реализират нелегламентираните продажби на вино и ракия, както и в системите „ол инклузив“.

Проф. Моллов уточни, че за сивия сектор се съди по косвени показатели. У нас има 75 000 хектара лозя, от които се прибират средно по 500 кг грозде. Общо това прави приблизително 350 000 тона, от които само 200 000 влизат във винарските изби за преработка. Останалите 150 000 тона не е ясно къде точно отиват, защото само 10% от това количество се преработват в домашни условия, обясни експертът.

Държавата губи по 200 млн. акциз от нелегално вино и ракия

А това означава, че се произвеждат 30-40 млн. литра ракия от грозде и като се добавят още 10 млн. литра плодова, загубите от акцизи са за 200 млн. лв., пресметна Моллов.

Контролът върху качеството и безопасността на напитките и  храните не се гарантира със заклинания,  а се осъществява от компетентни специалисти, каквито подготвя УХТ в Пловдив, който през другата седмица чества своя 60-годишен юбилей, добави той.

Тазгодишната кампания по беритба на гроздето вече е приключила, макар  работещите в бранша да не били съвсем подготвени да я посрещнат, тъй като се оказала доста богата. От 10 години насам ежегодно у нас се произвеждат 100 млн. литра вино, но засадените площи са намалели два пъти. Според проф. Моллов тази тенденция ще се запази и в следващите няколко години, защото китайците все още предпочитали напитки от Франция,  Италия и дори Австралия.

„Макар в България да е традиция вино да се произвежда от времето на траките, страната ни се счита за млад производител, въвел изискванията на ЕС след 2007 г. Напоследък се появиха доста винарски изби, но те са от семеен тип и нямат шанс да пробият на международните пазари, тъй като не правят  необходимите количества, за да задоволят големи пазари“, обясни той.

В легалния винарски сектор всички дейности са строго регламентирани и откакто България е член на Европейския съюз, всичко, което се прави с едно зърно грозде, за да се превърне то в капка вино и ракия, се контролира и описва в дневници, подчерта професорът.