Caryx

Проф. Михни Люцканов: България трябва да има специален статут при епидемии отвън

2

– Професор Люцканов, прилага ли държавата адекватни мерки за ограничаване на популацията на диви свине? Още през 2016 г. учените от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) алармираха, че африканската чума по свинете няма да ни подмине и са нужни спешни мерки. Популацията на диви прасета обаче продължаваше да расте, за да достигне до рекордните 94 909 животни през март 2018?

И аз чух такова число и ако е вярно, наистина става въпрос за солидна по численост и неравномерно разпределена по плътност популация от диви свине. На фона на драматично развиващата се от няколко години насам епидемия от африканска чума по свинете и реалната заплаха за България – заболяването е буквално на километри от северната ни граница, е необходимо коригиране на числеността на популацията. Дивата свиня играе сериозна роля в епизоотичната верига на това заболяване.

Ако действително популацията на дива свиня е достигнала тези размери, много е късно вече да се мисли за ефективно разреждане чрез отстрел. Става дума за активен летен сезон, когато технологически това се извършва по-трудно, отколкото през есента и зимата, когато горите не са така населени с хора.

– Как ще коментирате факта, че наскоро Народното събрание гласува законови поправки, които разрешиха груповия лов на дива свиня в разгара на летния туристически сезон, когато горите са пълни с планинари, гъбари и берачи на билки, след което аграрният министър практически ги отмени като заповяда забрана на груповия лов на диви свине?

Боя се, че на този въпрос трудно ще дам компетентен отговор, защото никога в живота си не съм бил ловец, не познавам кухнята и тънкостите на ловната дейност. При всички случаи вземането на едно решение, без то да бъде ясно аргументирано и скоро след това да бъде бъде ревизирано на 180 градуса, внушава обърканост или неадекватност.

– Как би могъл да се реши проблемът с популацията, според Вас?

Би могло да се извърши с примамки на принципа на плановата ваксинация на диви свине. Този метод се прилагаше у нас при класическата чума по свинете – хвърлят се примамки с помощта на хеликоптер над ареалите, които са отчетени като населени с най-плътни популации с диви свине. Те притежават свойството да привличат животното, и то, поемайки ги, се имунизира.

– Може ли да се приложи ваксината за класическа чума по свинете като превантивна мярка срещу африканската чума, за да създадат животните имунитет?

Срещу класическата чума по свинете има ваксина, но в целия свят няма ефективна ваксина срещу африканската чума по свинете. Научни изследвания може и да се провеждат, но няма регистриран търговски продукт нито в Европа, нито в Азия, нито в Америка. Различни са вирусите.

Африканската чума по свинете, не дай Боже да проникне в нашата страна, по тежест на епидемията и по икономически загуби трудно би могла да бъде сравнявана с най-тежките епидемии по животните – шап, шарка, син език, нодуларен дерматит, инфлуенца и т. н. Затова профилактичните мерки трябва да бъдат навреме въведени, детайлно разработени, да са гарантирани с прецизен, ясен и точен контрол по изпълнението.

– Навреме ли бе приета в началото на 2018 г. държавна Стратегия за борба с африканската чума по свинете?

Със сигурност трябва да дам отрицателен отговор и да кажа, че е късно. Сложността на отговора идва оттам, че в различните години динамиката на заболяването беше различна и едва ли не, поради намаляване на екстензитета и интензитета на епидемията през 2016 и 2017 г., имаше едно успокоение, че злото ще ни заобиколи и няма да достигне до нас.

Във всички случаи си мисля, че Българската агенция по безопасност по храните като оперативен орган на МЗХГ следва да има готовност. Говоря за ресурсно осигуряване, информираност на кадрите, програма за конкретни действия, според това откъде може да проникне епидемията.

– В общественото пространство се прокрадват съмнения, че се прави всичко възможно популацията от диви свине да не се намалява с цел хората, инвестирали в наемане на ловни полета, да не загубят приходите от лов преди края на срока на договорите си. Вие като учен как ще коментирате това?

Страшничко ми звучи, ако е така. Ако наистина популацията от диви свине в България е такава, каквато официално се съобщава, във всички случаи се налага нейното коригиране, защото дивата свиня играе много важна роля в епидемиологията и епизоотологията на заболяването африканска чума по свинете. Никакви други съображения не е логично да имат първенство.

– Представители на ловния бранш от Бургаско от няколко дни упорито лансират тезата, че пасищно отглежданите прасета от автохтонната порода Източнобалканска свиня са преносители на африканската чума по свинете, огнища на която има в съседна Румъния. Може ли да станем свидетели на масово избиване и на българските свине, въпреки телената ограда, която министърът на земеделието Румен Порожанов лично откри по границата ни с Румъния?

Тази теза е несериозна. В България има популация на Източнобалканска свиня в Източна Стара планина и Странджа. Тя е с променлива численост и по моя информация наброява около 10 000. Аз поне не съм чул до момента да има данни, че сред тази популация има случаи на африканска чума по свинете.

– България има ли държавна стратегия за превенция срещу болестите по селскостопанските животни?

Борбата със заразните заболявания е регламентирана на няколко нива – има списък със заболявания, които се обявяват на международно ниво – Световната организация по здравеопазване на животните, на която България е учредител от 1924 г., и Главна дирекция „SANTE“ в Европейската комисия. По отношение на заболявания като шап, чума, инфлуенца, чума по дребните преживни животни мерките са разписани ясно и точно.

Те трябва да бъдат изпълнявани, ние сме страна членка и нямаме възможност да лавираме. Що се отнася до заразните болести, които се обявяват на национално ниво като туберкулоза, бруцелоза и т. н., има какво да се желае.

Регулации има, друг е въпросът какви мерки се взимат за превенция и при реална епидемия. Като страна членка на Европейския съюз България трябва да настоява да има по-специален статут, заедно с Гърция, Испания и Италия по отношение на силата на мерките, които се вземат при ограничаване или ликвидиране на проникващи от юг – Северна Африка и Близкия Изток, епидемии по животните.

Особено нашата страна, чрез Странджа Сакар и Източните Родопи е географска и реална физическа граница между епидемиите, които идват от юг, югоизток и имат посока на север и северозапад. Ретроспекция на епидемиите от 20-30 години показва точно това.

България и южните страни от ЕС трябва да имат специален статут при епидемии от Северна Африка и Близкия Изток

Един такъв статут ще има няколко важни елемента – да бъде гарантирана обезпечеността на граничните региони с ветеринарни кадри – и досега като държава не можем да се похвалим че Ямболска, Бургаска, Хасковска, Кърджалийска област и най-южните им райони са осигурени с ветеринарномедицински кадри. Не е тайна, че тези райони не са от най-привлекателните, особено за младите хора.

Трябва да гарантираме, че след като осигурим такива специалисти, те са достатъчно подготвени. Повече от 30 г. се занимавам с практикуващите и държавните ветеринарни лекари на регионално ниво, не искам да коментирам компетенцията на висшите ветеринарни власти, имам много сериозни претенции към подготвеността им.

Колегите не са виновни, защото те изпълняват множество ежедневни задачи, но някой трябва да разработи програма за преподготовка, преквалификация и допълнителна квалификация, за да познават ветеринарите тези малко изучавани в университета болести.

Европа трябва да се погрижи с ресурсно осигуряване на граничните региони с ветеринарни кадри. Периферна лабораторно диагностична система – разбихме си тази система преди 10 ноември 1989 г., когато в България имаше Национален диагностичен ветеринарномедицински институт, имаше три института в Пловдив, Стара Загора и Велико Търново, имахме 16 диагностични станции в почти всички големи градове на страната. Бяха наричани малките ветеринарни университети, защото бяха солиден тил на ветеринарната администрация.

Не сме включили в програмата на нашия университет чумата по дребните преживни животни, защото това заболяване не бе констатирано досега в България и при нас се изучава само в курса по тропически болести. Тази дисциплина във ветеринарните училища е избираема. Сега от новата учебна година ще включим и чумата по ДПЖ. Практиката във всички университети е такава, тъй като досега се водеше екзотично заболяване.

– Проф. Люцканов, през последните два месеца БАБХ се сблъска с явно труден за разрешаване проблем със заболяване по овцете и козите. Обърнаха ли се ветеринарните власти към учените за съвети и консултации?

Никой не ни е потърсил, нито ни е повикал при тази епидемия по дребните преживни животни. Омръзна ми да ми звъни телефонът и да ме питат защо никой от катедрата не участва нито в експертен съвет, нито в оперативен щаб. Какво да отговаря? Това важи и за колегите от Лесотехническия факултет. Имаме добри ветеринарни специалисти и от системата на БАН – не виждам някой от тях да присъства.

Преди време Жеко Байчев (бившият директор на Националната ветеринарномедицинска служба – б. а.) ни търсеше, обаждаше се, искаше мнението ни. Специалистите в катедрата участвахме в различните обсъждания. Но от дълго време никой не ни търси за мнение. Подсказвали са ни много пъти „да си гледаме даскалската работа“.

– Бяха ли съответстващи на епизоотичната ситуация в Югоизточна България, според Вас, крайните мерки на БАБХ, а именно избиването на над 4000 овце по данни на министър Румен Порожанов? Експертите казват, че клиничните картини в овцефермите в областите Ямбол и Бургас са коренно различни, още повече, че няма връзка между фермите в тези два региона?

Дали мерките са наложени своевременно? Не съм от тези, които ще критикуват БАБХ, че избързано влезе с ограничителни мерки. Ако има чума по дребните преживни животни, то става дума за заболяване, което за пръв път прониква в нашата страна и е логично да се вземат такива мерки. Аз бих подходил по-различно, но ми е трудно да коментирам съображенията на оперативните ветеринарни власти.

Според мен се подходи много радикално и това е отразено и в научното становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Тази епидемия, доколкото се разви, нямаше напрегнатост и тежест на епизоотичната ситуация.

– Но всъщност при тази така наречена „епидемия” нямаше нито едно умряло животно?

Не ми се коментира.

loading...
Споделете.

2 коментара

  1. Езиковед on

    Не ми се вярва професор ветеринарен лекар да е употребил думата „епидемия“ и то няколко пъти в тези случаи. По-скоро това е поредното журналистическо изкривяване на казаното. Но от неграмотни журналя – толкова!

    • Екатерина Терзиева on

      Уважаеми Езиковед, готови сме да Ви свържем с проф. Люцканов, за да си изясните казуса употребил ли е думата „епидемия“ и колко пъти, тъй като очевидно не казаното от него Ви вълнува, а конкретната думичка. Единственото ни условие е да излезете от анонимност. И една бележка – би трябвало човек, наричащ себе си „Езиковед“, да знае, че множественото число на хората от медиите е „журналисти“, а не „журналя“. Ако не вярвате, обадете се на импулсния телефон на Института по български език и литература към БАН. Поздрави! 🙂

Коментирайте

Close