Вкуси България със SlowTours.bg

Производството на български фъстъци е намаляло 20 пъти

0

Производството на български фъстъци е намаляло 20 пъти, и ако преди време са се отглеждали върху 200 000 декара, сега едва 10 000 дка са заети с тази култура.

През 80-те години на ХХ век, 65% от площите с фъстъци в Европа са били в България. А производството е достигало до 80% от общоевропейското, стана ясно по време на Открития ден на Садовския фъстък в Института по растителни и генетични ресурси (ИРГР) „Константин Малков“ – Садово. Селището е и единственото място в Европа, където се извършва семепроизводство и селекция на фъстъци.

Хората в община Садово започват да отглеждат фъстъци още от 1902 г.

Страната ни е северна граница за отглеждане на културата, но тя вирее отлично и у нас. През далечната 1896 г. фъстъкът пристига в България и е засят в пловдивското село Куртово Конаре на площ от 8 дка. Константин Малков, патронът на Садовския институт, се заема с разпространението на тази нова култура и делото му успява.

Хората в община Садово започват да отглеждат фъстъци още от 1902 г. – шест години, след като за пръв път по нашите земи е засадена тази култура. От Садово чрез Селскостопанския техникум и първата опитна станция фъстъците се разпространяват в цялата страна.

В Садово реколтата от фъстъци е двойно по-висока от средната

Изследвания, проведени преди близо век в региона на Садово, доказват, че когато фъстъците се гледат там, се достигат реколти двойно по-високи от средните. През 1926 г. фъстъците за пръв път са регистрирани като култура в статистиката, разказа Иван Алексиев от ИРГР пред гостите и фермерите на Открития ден на Садовския фъстък. През 1991 г. засетите с фъстъци площи у нас достигат 200 000 дка и са на второ място след слънчогледа. В момента основните насаждения с фъстъци са в Садово, има и малки насаждения в районите на Югозападна България.

Садовският фъстък не съдържа афлатоксини

Садовският фъстък е разпознаваем по качеството и вкусовите си показатели, по съдържанието на масло, което го отличава от вносния. Местните сортове се търсят от САЩ, Италия и други държави, тъй като нямат афлатоксини – един от най-големите проблеми при вносните фъстъци от страните в Африка, Азия и Южна Америка.

Там климатът се характеризира с висока влажност на въздуха и температури над 30 градуса, които благоприятстват развитието на гъбната болест. В България такива условия няма и повече от 40 години нито една от направените лабораторни проби на български фъстъци не показва наличие на афлатоксини.

Институтът в Садово и Семенарската къща в града работят съвместно за създаване на обща платформа в полза на Садовския фъстък, съобщи пред гостите и фермерите на Окрития ден Светлозар Драгушев, съдружник в семенарската къща. Вече е регистрирано сдружение на производителите на Садовския фъстък, което е отворено за всички фермери в страната, които отглеждат или са с намерение да започнат да отглеждат фъстъци.

Фъстъците вече могат да се прибират механизирано с техника

Фъстъците вече могат да се прибират механизирано със създадената от няколко световни машинопроизводителя техника. Тя обръща корените, а след като плодовете изсъхнат, ги отделя от зелената част на растението. Закупуването на комбайн за фъстъци обаче е оправдано при отглеждането на поне 1000 дка с тази култура, уточни за фермерите Драгушев, като припомни, че сдружаването може да ги улесни при тази инвестиция.

В рамките на Открития ден бяха показани и сортове фъстъци, подходящи за механизирано прибиране. Фермерите получиха информация за сорта „Лотос“, който е с по-малка листна маса, но за сметка на това фотосинтезира по-добре и има буен цъфтеж.

„Кремена“ на ИРГР е национален стандарт и всички нови сортове се измерват спрямо него. Той има много добра родовитост и устойчивост на биотичен и абиотичен стрес. Това е единственият сорт, чийто кожица на плода не се напуква. „Калина“ пък вече 40 години е най-произвежданият у нас фъстък. Добър е за печене с черупките.

Споделете.

Коментирайте

Close