Kinto

Просото привлича земеделците с високи добиви при суша

0

Климатичните промени, трайното затопляне и засушаване кара земеделците да избират култури, устойчиви на суша и с по-кратък вегетационен период. Просото става все по-атрактивна култура за стопаните, тъй като е готово за жътва 70 дни след сеитбата и макар и в засушливи райони гарантира добив до 400 кг от декар. Добивът превишава този от царевица.

Добри предшественици на просото

Добри предшественици на просото са бобовите култури, картофите, цвеклото. При добра агротехника те оставят почвата рохкава и чиста. Зърнено-бобовите освен това я обогатяват с азот и влияят до-бре не само върху просото, засято непосредствено след тях, но и на културите, отгледани през следващата година. По-малко подходящи предшественици са царевицата и слънчогледът. Трябва да се има предвид, че слънчогледът извлича от почвата голямо количество калий, който е много необходим и за просото.

Как да подготвим почвата за просото

През есента се извършва основна обработка на почвата. През пролетта се бранува, за да се намали изпарението и да се създадат условия за поникване и унищожаване на плевелите. Колкото по-добре и по-грижливо е подготвена почвата, толкова по-висок ще е добивът. Предсеитбено валиране се препоръчва при суха пролет, за да се издигне влагата от долните слоеве на почвата.

Как да наторяваме просото

При използване на минералните торове като средни норми за декар могат да се посочат 4-5 кг азот, 5-6 кг фосфор и в бедните на калий почви – по 4-5 кг калий (в активно вещество). фосфорните и калиевите торове се разхвърлят преди дълбоката есенна оран, а азотът – напролет, с предсеитбеното култивиране. За сеитба трябва да се използват стандартни семена с чистота над 98 на сто и кълняемост не по-ниска от 85 на сто.

Просото се сее около 15 април

Просото се засява обикновено около 15 април, когато почвената температура на 10 см дълбочина достигне 10-12 градуса. При ранна сеитба поникването се забавя и просото може да бъде силно потиснато от плевелите. Сеитбеният период е доста дълъг и продължава до първата половина на юли.

Добивът от късните посеви е по-нисък и е в зависимост от летните валежи. Сеитбата се извършва плитко и засъхването на горния почвен слой е от много съществено значение дори при невзискателността на просото към влагата.
Просо
Обикновената сеитба от 7,5 до 12 см е най-често прилаганият начин. Необходими са 2-2,5 кг/дка семена. Най-разпространената болест при просото е главнята. Това заболяване може значително да понижи добива. Борбата срещу него се извършва с обеззаразяване на семената преди сеитбата. Дълбочината на засяването на семената е от 3 до 5 см.

Кога се жъне просото

Метлицата на просото узрява отгоре надолу. Главната метлица на всяко растение узрява по-бързо, отколкото страничните. Разликата в дни може да бъде значителна и пълното узряване на всички зърна в никакъв случай не бива да се изчаква. Първите зърна са най-ценни, най-добре развити и тяхното презряване и оронване не трябва да се допуска.

Просото се прибира, когато семената в средната част на метлиците са вече напълно узрели и посевът, погледнат отгоре, е сивожълт. Стъблата и страничните метлици по това време са още зеленикави. Прибирането се извършва сутрин рано, за да се избегне оронването.

Споделете.

Коментирайте

Close