Вкуси България със SlowTours.bg

Пустеещата земя доведе в България италианския земеделец Фабрицио

0

Италианецът Еро Фабрицио Фрески, който днес обработва 35 000 дка земя в Южна България, идва за пръв път у нас през 2004 г. По това време гледа 3000 дка с домати в Италия и няма никаква идея, че ще се установи трайно в страната ни и ще се занимава със земеделие. Към януари 2017 г. той е най-големият производител на консервни сортове домати у нас.

Но когато идва за пръв път, не знае почти нищо за условията за зеленчукопроизводство у нас. „Мислех, че в България е много студено, че климатът е като в Русия и Румъния“, казва днес дон Фабрицио, както уважително го наричат местните хора в Раковски.

Чужденецът пристига в България и, пътувайки с колата на свой сънародник по автомагистрала „Тракия“, е удивен колко много от плодородната ни земя пустее. „Виждаше се, че някога нивите са обработвани, но онова лято всичко беше празно, дори слънчоглед не беше засят“, спомня си италианецът. Бързо установява, че климатът ни е благоприятен за производство на домати и решава да развие бизнес у нас. Наема земя, помагат му хора от Ямбол и Раковски. „Жената от Ямбол имаше чичо, който работеше в кооперация. Изобщо не разбирах какво е българска кооперация. Още първата година платих ренти на хората, но нищо не стана“, спомня си Фабрицио.

Еро Фабрицио Фрески

Еро Фабрицио Фрески Сн. БНТ

Две години след първото си идване в България италианецът се връща и засажда домати, но претърпява фиаско. „Веднага загубих 150 000 лв, пазар нямаше, цената на доматите беше 8 ст. Кооперацията в село Шишманци имаше тежки финансови затруднения и задължения към държавата за около 110 000 лв. Продаваше се за 220 000 лв. Аз я купих, за да не губим време“, разказва Фабрицио Фрески. Така той става собственик на полуразрушения стар селскостопански двор и се заема да го реновира. Като актив придобива и десетте хиляди декара земя, които кооперацията обработва. Сключва договори със собствениците и започва да им плаща рента. Купува машини, като кандидатства по програма на ДФ „Земеделие“.

Всяка година Еро Фабрицио Фрески увеличава площите и към 1 януари 2017 г. той вече обработва 35 000 дка земя в землищата на Манолско Конаре, Раковски, Стряма, Шишманци и Белозем. 15 000 дка от площите са собствени, останалите ниви са наети. Италианецът предпочита дългосрочни, поне 10-годишни договори, защото това, според него, гарантира сигурност и стабилност както за собствениците, така и за земеделеца. Слави се и с добрите ренти, които дава – 100-150 кг зърно на декар.

Основното производство на италианския фермер са доматите за консерви – отглежда ги върху 8000 дка, а годишните добиви средно са 40-45 хил. тона. За да ограничи проблемите с реализацията, разчита на договори с преработвателни фирми в Пловдив, Първомай, в Северна България. През 2016 г. купува консервния комбинат в Пазарджик – използва мощностите един сезон и отново го продава. „Ще построя нов, за да ми е по-близо“, казва той.

Преди време е изнасял част от произведените домати в Русия. С налагането на санкциите заради конфликта в Украйна този пазар се затваря. „Част от произведените количества унищожих по схемата за компенсации, други продадох, трети дадох на безценица. Според мен ембаргото над Русия трябва да падне и търговията да е свободна. България и Русия бяха традиционно свързани, преди влизането на страната ви в ЕС“.

Известни количества от произведените домати Еро Фабрицио Фрески е пласирал в Румъния. През 2016 г. вече това се оказва невъзможно, тъй като румънските производители на домати са силно подпомогнати от държавата и страната няма интерес да внася чужда продукция. Каква е субсидията за домати в Румъния? „По-добре да не ви казвам, не ми вярват – 2000 лв/дка“, казва фермерът. И показва документи, според които подпомагането е по държавна схема в помощ на малките производители и на родното производство.

Откакто живее в България, италианският фермер е възстановил 10 000 дка оризища. Обработва една трета от тях. „В България има 250 000 дка оризища, от които близо 50 000 дка не се работят, поради трудности с водата. Смятам, че има много оризарни и малко арпа. Пазарът е затруднен. Малко хора сте, 5-7 милиона и няма реализация. Твърде много държави произвеждат ориз, а тук всеки иска да изнася. Самият Фабрицио експортира оризова паста за Италия.

Освен консервни сортове домати, той произвежда пшеница, слънчоглед и царевица, които продава изцяло на българския пазар.

На доматените му полета ръчният труд е заменен от комбайни за прибиране на продукцията. Част от машините е купил по европейски програми, но признава, че кандидатстването за средства е сложна и тежка процедура. „В Италия има различни области и там нещата са малко по-лесни, тъй като одобренията на проектите се правят на местно ниво. Тук всичко отива в София, нужни са консултанти, които искат доста пари, постоянно ти правят най-различен вид проверки. Но въпреки това програмите много помагат – като направиш сметката, накрая излиза, че помощта е над 50%“.

Един от проблемите, с които Фабрицио не може да се справи у нас, са кражбите – на продукция от полето, дори на маркучи за капково напояване. „И фирма ми откраднаха“, казва той. През есента на 2014 г. научава случайно при справка в Търговския регистър, че едно от дружествата му е присвоено и че са сключени сделки с друга фирма от Варна. „В полицията и прокуратурата ме разпитваха откъде съм, защо съм тук, къде са родени майка ми и баща ми…Икономическа полиция установи, че подписите са фалшиви, но мина толкова време и нищо – още се водят дела, стоим и чакаме“.

Въпреки някои трудности, Еро Фабрицио Фрески продължава да разширява бизнеса си у нас. Планира инвестиции от над 4 милиона евро в нов завод за преработка на земеделска продукция, недалеч от базата в Шишманци. Финансирането частично ще бъде осигурено по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Предприятието ще е с капацитет 900 тона дневно при непрекъснат 24-часов режим на работа. Всичко ще бъде автоматизирано и човешкият труд ще бъде сведен до минимум, казва Фабрицио, като планира да открие около 40-50 работни места.

Споделете.

Коментирайте

Close