InVigor_Promo

Радостина Донева: Спасяването на Източнобалканската свиня от чумата трябва да е национална кауза

0

– Госпожо Донева, при разразилата се епидемия от Африканска чума по свинете какво ще се случи с Източнобалканската свиня?

Надявам се стадата с Източнобалканска свиня, които се отглеждат на териториите на областите Шумен, Варна и Бургас да не попаднат в 3-километрова зона около някое огнище и да се наложи някои от тях да бъдат избити. За момента нямаме животни с потвърдени проби с Африканска чума по свинете. Иска ми се да можем да опазим породата като я държим далеч от огнищата, без да намаляваме естествените й защитни способности, да я запазим в естествения й хабитат, т.е. в гората.

В публичното пространство има предложения да настаним животните във ферми с високо ниво на биосигурност, т.е. в индустриални ферми, за да ги опазим. Аз и моите колеги от АРСИС обаче считаме, че предвид физиологията на породата и поведенческите ѝ особености на полудиво животно, подобно затваряне не е удачно, защото рискуваме да я разболеем. Но при всички положения тя трябва да е отделена от популацията на дива свиня.

Радостина Донева е родена в Шумен. Завършила е магистърска и бакалавърска степен “Финанси” в УНСС, а след това и „Бизнес администрация“ в Американския университет в България. В рода ѝ по бащина линия Източнобалканска свиня се отглежда от няколко поколения. От края на 2015 г. е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – Шумен, която се занимава с опазването и развитието на единствената запазена аборигенна порода прасета в България. Тази уникална за страната ни порода е една от най-старите в Европа, оформена е преди около 2500 г. под влиянието на естествения отбор. Източнобалканската свиня по традиция се отглежда пасищно в широколистните гори в Източна Стара планина и Странджа, които са богати на жълъди, билки, гъби, трюфели и горски плодове. Животните са предимно черни на цвят, с дълга четина и специфичен „гребен“ на гърба. Месото им е с различен вкус от това на индустриално отглежданите свине и от това на дивите свине. Има мраморна структура и е богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини. Породата е била най-широко разпространена до 60-години на XX в., когато е достигала 65% от общия брой свине в типичните си ареали на отглеждане. След преструктурирането на свиневъдството и индустриализацията на производството броят на прасетата от тази порода намалява драстично. Породата е застрашена от изчезване и у нас се развъждат едва около 3000 животни, а разгарянето на епидемията от Африканска чума по свинете налага спешни мерки за опазване на стадата като част от националния генофонд.

– Как да стане това?

Като се определят конкретни горски територии само за Източнобалканската свиня, без там да става припокриване с диви свине. За целта конкретни горски отдели може да се оградят на първо време с електропастири, в последствие и с двойни огради (електропастир + мрежа).

Популацията на дивата свиня около тези ограждения да бъде сведена до минимум – препоръчителната гъстота е до 0,3 животни на 100 ха. В момента по неофициални данни в районите за отглеждане на Източнобалканска свиня е до четири пъти по-висока.

– Какво пречи тези мерки да се вземат и в момента?

Обособяването на такива конкретни отдели само за Източнобалканска свиня понастоящем не е регламентирано. Полагането на електропастири, генератори за захранване и телени мрежи формално попада в обхвата на чл. 54, ал. 1 от Закона за горите – „сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост“, за които се изисква учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горски територии.

Придобиването на подобно право на строеж е времеемко и скъпо начинание, а и до момента не се е налагало. При тези форсмажорни обстоятелства, обаче считаме, че процедурата трябва да се преразгледа. Необходимо е да се промени законът или да се въведат извънредни разпоредби, които да дерогират въпросния член за ИБС.

Как други страни, засегнати от Африканска чума, успяват да опазят старите си, традиционни породи свине? Как Испания, например, съхрани иберийските прасета, а  Унгария – мангалицата?

В Испания чумата навлиза през 1960 г. – период, в който както и в България по онова време много голям процент от свиневъдството е било пасищно, на ниво заден двор и примитивни селскостопански постройки. Когато започва борбата с болестта, протича процес на плавна индустриализация на свиневъдството и окрупняване, но в нито един момент държавата не си е позволила да заличи изцяло тази своя автентична порода.

Иберийската свиня е един от основните мотиви през 1985 г., когато Испания става част от ЕС, да се амбицира да си възвърне славата на свиневъдна държава и за 10 години да изкорени изцяло АЧС от своята територия. В Унгария, където Африканската чума по свинете засега е само при диви свине, държавата е взела извънредни мерки по отношение на мангалицата – отпусната е помощ за изграждане на двойни огради около стопанствата с прасета от тази ценна порода.

Ако българската държава трябва да приоритизира най-ценните си активи, които да пази, Източнобалканската свиня трябва да е един от тях. Тази автентичната българска порода свине впоследствие, след преодоляване на кризата, може да даде на България конкурентно, отличимо предимство.

– Първите случаи на Африканска чума по свинете бяха регистрирани у нас в края на август миналата година и имаше дълго затишие. Как сега, за по-малко от месец, пламнаха цели 21 огнища?

Пиков сезон за чумата е летният сезон от май до септември – имали сме късмета през 2018 да сме в края на пика. През зимния сезон беше установено, че вирусът вече е  проникнал в популацията на дивата свиня. Оттогава досега постепенно се е разпространявал сред дивите свине. Как е проникнал при домашните свине в Плевенско – дали от дивата популация или по друг начин – засега само можем да гадаем.

Оказва се, че питомните животни в свинекомплексите в с. Николово и с. Бръшлен са проявили доста различни клинични признаци. Това означава, че вирусът е проникнал от различни места. Не е изключено това да е станало с доставките на фураж. Склонна съм да вярвам, че ако е така, вирусът се е пренесъл не със самия фураж, а по-скоро с камионите, които го транспортират.

Много от нашите свинекомплекси ползват хранителни добавки от Румъния, но те са термично обработени и не може да съдържат вируса. Остават камионите. Дори и дезинфекцирани на изхода на мястото, откъдето са тръгнали, е възможно да са пренесли вируса, минавайки през ключови места с голям човекопоток и отпадъци като Дунав мост.

Друг възможен преносител на вируса са бездомни животни, например котки и кучета, гризачи в задните дворове като плъхове и мишки, хищници като невестулки и лисици. Хората също са неволни преносители – ходят по поляни да косят трева, събират билки, гъби, горски плодове, възможно е с дрехи или с обувки да са го пренесли.

Има научни твърдения за хипотетичната възможност комарите да разнасят заразата, но това е слабо вероятно. Не са и кърлежи – на територията на България е доказано, че го няма онзи специфичен вид мек кърлеж, който да пренася вируса, какъвто има в Испания и Португалия. Доскорошният зам.-изпълнителен директор на БАБХ д-р Петя Петкова има изследвания в тази посока.

Твърди се, че оборските мухи пренасят вируса, но са правени лабораторни изследвания, според които това е възможно, само ако едно животно погълне наведнъж голямо количество мухи, които са нахапали заразена свиня. Практиците казват, че това е почти невероятно.

– С навлизането на Африканска чума по свинете в индустриалните ферми българското свиневъдство изглежда обречено. Може ли да се направи нещо, за да спасим сектора?

Африканската чума по свинете e въпрос, засягащ националната сигурност на страната – продоволствената и биологичната сигурност, затова трябва да се вземат много сериозни мерки. Ако не се направи разяснителна кампания до всяка селска къща, където се отглежда прасе, ако хората не бъдат убедени, че трябва спешно да се преборим с болестта, се опасявам, че никакви мерки няма да имат ефект. Вече се действа в тази посока – екип на Центъра за оценка на риска по хранителната верига обикаля областните градове и провежда такива разяснителни кампании.

Трябва да се подходи много отговорно към дезинфекцията на съществуващите огнища и да се спре разпространението на вируса от тях – на входовете и изходите на селища с огнища трябва да се обособят надеждни дезинфекционни площадки. Нужно е да се следи строго движението на месо и животни от и към тези места, включително движението на пощенски и куриерски пратки за наличие на месни продукти, съдържащи свинско в тях.

При дивите свине мерките също не търпят отлагане – нужно е редуциране на популацията, като особено спешно е това да стане в рисковите райони с вече констатирани огнища и в съседните им области. Обстойното обхождане и претърсване на горите, както и доброто дезинфекциране на всяко място където е намерено или отсреляно и после загробено диво прасе също се явяват задължителни, ако целим максимално да се ограничи разпространението на вируса.

– Имаме ли ресурс за това?

Всички очаквахме това да се свърши от БАБХ. Моето лично впечатление обаче е, че БАБХ е хронично недофинансирана. В по-малките населени места откакто ги няма участъковите лекари, БАБХ не разполагат с достатъчно хора, нямат коли, с които да обхождат по-отдалечените места. В такива райони и частно практикуващите лекари нямат мотивация и стимул да работят. Съответно, ветеринарно-медицинска услуга там почти няма. Превенция на практика липсва и това се видя. В тези райони вероятно хората не са запознати с Африканската чума по свинете.

След миналогодишния случай в Странджа с чумата по дребните преживни животни доверието в БАБХ рязко се срина. И сега, за справянето с този коварен вирус на Африканска чума по свинете, ще са нужни обучени и мотивирани хора, консумативи, лаборатории, но ветеринарите от БАБХ трябва да получат широка подкрепа – полицаи, военни, пожарникари, помощ от свои колеги учени, ветеринарни лекари, студенти по ветеринарна медицина, ученици бъдещи ветеринарни техници.

Ако те не се включат в разяснителния процес, овладяването на ситуацията от БАБХ ще е невъзможна. Дори ако се прецени, че международно признати експерти биха се ползвали с по-високо обществено доверие, нека се привлекат и такива хора.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close