Pictor

Ще получат ли пчеларите субсидии и пари за опрашването?

0

Три милиарда лева годишно е стойността на екосистемната услуга опрашване в САЩ, това е държавата, която дава най-много субсидии за опрашването. В Европейския съюз икономическата стойност на опрашването от насекоми се оценява на €15 млрд. годишно, но българските пчелари не получават финансиране за това, че пчелите им опрашват овошките, техническите култури и други растения от стопанско значение. Затова работим усилено и лобираме пред европейските комисии по земеделие и околна среда да се въведе направление в агроекологичната мярка 10, за да получават пчеларите финансово подпомагане за опрашването, каза в София Лора Жебрил, старши експерт “Климатични промени и Зелена икономика” в екологичната организация WWF – България, по време на кръгла маса “Плащане за екосистемни услуги и основните опрашители в природата – пчелите”.

Жебрил даде пример с щата Калифорния, САЩ, където производителите на бадеми плащат около $100 за наем на кошер през сезона на опрашването. Там наемат пчелари, които чрез мобилни пчелини предоставят кошери, обясни тя. В Европа продължава намаляването на пчелите и другите опрашващи насекоми, а над 80% от насажденията в ЕС – растения в природата и култури, които отглеждат хората, са зависими от опрашването. В същото време в екологичната стратегия на ЕС е заложено до 2020 г. да се възстановят 15% от нарушените екосистеми.

“Една от всеки три хапки, които ядем, е възможна благодарение на медоносните пчели, които имат незаменима роля като опрашители в околната среда. Точно както земеделските производители, така и те имат своето място и значение за изхранването на хората. Пчелите опрашват голяма част от зеленчуците и плодовете, които ядем, съответно и храната за животните, които след това консумираме”, посочи д-р Светла Братанова-Дончева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 1/3 от храната в света зависи от опрашването на пчелите, 71% от културите, които осигуряват 90% от храната по света, се опрашват от пчели. Глобалната икономическа изгода от естественото опрашване е 265 милиарда евро, а в България пчелите произвеждат над 13 000 тона пчелен мед, допълни д-р Братанова-Дончева.

“В България регистрираните пчелни семейства за 2015 г. са 747 434. Едно пчелно семейство на сезон опрашва около 6000 дървета или около 100 дка площ. У нас площите със селскостопанско предназначение, очертани в ИСАК, за които се получават субсидии, са над 5 192 940 хектара – 47% от територията на страната. От тях житните култури са 1 582 097 хектара (пшеница, ечемик, ръж, тритикале и овес). От опрашване зависят над 3 610 834 ха обработваема земя. Тук не включваме горски ягоди, боровинки, площи с храстовидна растителност, в момента се прави картирането им по проект на МОСВ”, обясни Лора Жебрил.

Lora Jebril WWF Bulgariya

Лора Жебрил, старши експерт във WWF – България

Един земеделски производител за обработваема земя за 2016 г. ще получи по СЕПП 16 лева на декар за това, че обработва земята, плюс 12 лв. за “зелено плащане”, ако поддържа земята за угар, ако има полезащитни пояси, спазва синорите, изреди експертката от WWF. “Отделно за първите 300 дка получават преразпределително плащане, което всяка година се изчислява процентно. Така един фермер, без да е кандидатствал по някаква мярка, за обикновено конвенционално земеделие получава 38-40 лева на декар. Пчеларите колко сте получавали?”, попита Лора Жебрил участниците в кръглата маса.

7 лева по de minimis беше таванът миналата година, припомни Евден Николов, член на Контролния съвет в Конфедерация на българските пчелари. Николов отглежда пчели в три землища в района на Стара Загора.

Симеон Тодоров, президент на “Пчеларски клуб № 1”

“Битката за опрашването е отдавна. вече плащат за всичко, но са решили, че на пчеларите няма да им плащат. А Пчелата е единственото живо същество, което произвежда, дори когато се храни. От години се борим пчеларството да стане печелившо, но В момента няма директни субсидии за пчеларството. условията, при които работим, от година на година стават по-отвратителни.

Над 34 милиарда евро е приносът на пчелите в ЕС – освен директно, но и по некосвен начин. Връщат се по-малко от 34 милиона за цялото пчеларство в Европа. Това е подигравка с бранша – не само в България, но и в цяла Европа.Какво –  да изчезнат пчелите, че да почнем да им даваме като на козите по 100 лева за кошер ли? Ние се преборихме за това опрашване, в Брюксел българските пчелари надават глас за тези неща, Само че в България всичко се променя – дадоха някакви пари за опрашване, но ги предоставиха на земеделците. Защо МЗХ направи това? Не е ли грозно парите, дошли за пчеларство, да се дават отново на земеделците, понеже това, което взимат им е малко? Направихме ги милионери, милиардери, купуват огромни трактори, които дори в Америка не се поръчват. Тези хора пари няма да ни дадат и всички тръгнаха да правят кошери. Стават пчелари за една нощ!

Тази схема не сработи и сега парите ги дават за мобилно пчеларство – кошерите трябва да са на колела на платформи и трябва да ги закараме в необлагодетелстван район или в Натура 2000. Някой е насадил малини или градини с дървета, но пчеларят не може да ги закара там, а да ги вдигне и да ги закара на другия край, където ще умрат от глад, защото няма нектар. Когато се прави тази схема, в Министерството на земеделието и храните има ли пчелар, който да присъства? Имам чувството, че се чудят как да довършват пчеларството”.

“Но вие не сте организирани – зърнопроизводителите, когато не получават субсидии, изкарват трактори и комбайни, протестират, защитават си интересите, животновъдите също, а вие през всичките тези години си мълчите”, упрекна пчеларите Лора Жебрил, а специалисти в сектора припомниха, че пчеларските организации у нас са повече от 30. Повечето са съставени на семеен принцип и всяка има претенции за национално представителство, без реално да са обединени в голяма национална организация, която да защитава интересите на всички български пчелари.

Световната природозащитна организация WWF лобира в комисиите по земеделие и околна среда в Брюксел и предлага корекции – по втори стълб в сега действащата Обща селскостопанска политика да има схема за плащане за екосистемната услуга опрашване. Това за нас е крачка напред, защото субсидията, определена за пчелно семейство, е около 15 евро, подчерта Лора Жебрил. По една такава мярка пчеларите ще могат да кандидатстват за естествена паша на пчелите.

Българските пчелари имат готовност да се включат в опазването на биоразнообразието. “Говорихме с пчелари от Западна стара планина, където животните много са намалели, да почистват свои захрастени високопланински ливади и пасища и да разполагат кошерите, така създаваме екологични пчелни хабитати. Така ще се опазят пчелите и видовото разнообразие, ще се осигури по-разнообразна паша за пчелите. В района има много акациеви дървета”, даде пример Лора Жебрил.

В момента в България мярката за пчеларите е ограничена само за зоните Натура 2000, за които има обявени заповеди, за земи с висока природна стойност, планински и полупланински райони. Изискването към пчеларите кандидати за финансиране по тази мярка, е да имат минимум 25 кошера, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните – ВетИС. Ако нямат такава регистрация, не могат да кандидатстват за агроекологични плащания.

“Преди това обаче пчеларите трябва да са регистрирани по наредбата за идентификация на пчелните семейства, която от миналата година буксува. Много пчелари не са съгласни с нея, защото за тях тя е излишна бюрокрация, особено с новите табелки с кода, номера и местонахождението на пчелина. Тези табели не могат да ги защитят от кражба – всеки може да вземе питите и да остави кошера с табелата. Табелките няма да помогнат медът да бъде по-качествен.

По-добре с парите, определени за идентификация на пчелните семейства, да се направят лаборатории към всяка Областна агенция по безопасност на храните, за да може да се изследва медът – в момента искат по 30-40 показателя. Много от лабораториите, които правят физико-химичен анализ, са закрити, не открих лаборатории, освен в София, където все още медът може да се изследва”, каза по време на кръглата маса Лора Жебрил.

Тя очерта и други проблеми: “Хората, разписали наредбата, нямат идея за какъв терен става дума. Как на платформа ще натовариш своите кошери – до 50 кошера във временен пчелин, как ще ги преместиш, след като не разполагаш с такава платформа, а дори и да разполагаш, по този терен не може да се изкачат, освен на ръце? Когато кандидатстваш, трябва да им посочиш GPS координати на тези временни пчелини – първо трябва да можеш да боравиш с професионален GPS, за да няма отклонения и да не търпиш санкции, че временният пчелин не е на посоченото място. Има и друг проблем – след като разположиш пчелина – дали мястото е общинска или частна собственост? Казали са, че няма да се иска правно основание, но как просто така ще идеш и ще разположиш пчелина на земя нечия собственост?”.

Пчелари опрашване

Пчеларите очакват средства за екосистемната услуга опрашване

“Участвах в работната група и имам сериозни притеснения за успешното стартиране на мярката – едно от нещата е правното основание. Има проблем в процедурата на БАБХ, проблеми има и с индивидуалните идентикифакции на мобилните пчелини. Голям въпрос е и бюджетът на тази мярка, не очаквайте голяма сума. Затова и МЗХ има съпротива да пусне мярката в цялата страна, целта е да се ограничат потенциалните бенефициери. Не очаквам повече от 60 000 – 65 000 пчелни семейства да бъдат подпомогнати по тази мярка, при това при много голяма активност на пчеларите. Няма да има възможност за комбинации между мерки 10 и 11, определени са много тежки изисквания”, коментира Петко Симеонов, председател на Сдружение за биологично пчеларство. Симеонов се занимава с биопроизводство на пчелен мед в района на Искърското дефиле.

Наредба 7 така е направена, че пари пчеларитe няма да вземат, смята Иван Кожухаров, зам.-председател на Националната конфедерация на българските пчелари и зам.-председател на Българска пчеларска развъдна организация. “Предвидените средства ще стигнат само за охрана на едно преместване на кошерите. Направено е така, че да се удвоят разходите за охрана на пчелините – защо трябва да се местят по няколко пъти? В същото време само в България ползите от пчелоопрашването, като се включат и другите два фактора – опазване на екоравновесие и биоразнообразие, се изчисляват на 3 до 5 милиарда лева”.

Участници в кръглата маса предложиха в МЗХ да се създаде борд, подобен на тези по тютюна и зърното, който на централно ниво да разисква проблемите в пчеларството и да защитава интересите на пчеларите.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close