Ще се превърне ли пак България в истински рай за магаретата?

0

България може отново да се превърне в истински рай за магаретата, след като някои фермери се върнаха към отглеждането на традиционното животно, за да произвеждат магарешко мляко и сирене,  други създадоха Музей на магарето в планинския град Гурково, а трети впрегнаха животните за целите на селския туризъм.

В годините на късния социализъм у нас е имало 300 000 магарета. Сега са под 20 000. Механизацията в селското стопанство и обезлюдяването са причините за намаляването им, казва пред Нова тв д-р Манол Карадаев от Тракийския университет в Стара Загора. За отглеждането на магарета няма европейски или национални субсидии, които биха могли да дадат тласък за развитието на сектора.

Отглеждането на магарета става все по-атрактивно

“България е имала много магарета преди 20 години, а през последните 15-20 години този брой намалява. Положителното е, че освен ферми с едно или две магарета, напоследък имаме и такива с повече от десет магарета”, отбелязва пред хърватския телевизионен канал Rtl.hr Полина Марина от Министерството на земеделието, храните и горите.

През последните години има съживяване на този специфичен сектор. Фаик Ахмедов е първият наш фермер, който се специализира в производството на магарешко мляко и сирене. Пенсионираният миньор от Родопите се грижи за три женски магарета в кърджалийското село Черноочене. Млякото на магариците е сред най-търсените от съседите му продукти.

Розобер с магарета

Розобер и извозване на набрания цвят с магарета, 1924 г. Сн. Уикипедия

Ахмедов работи в мините до 1980 година. По-късно заминава за Турция, но в началото на 90-те години на ХХ в. се завръща и решава да отглежда животните заради ценното им мляко. Магарешкото мляко е изключително полезно заради ниската си масленост. В продължение на повече от 5500 години е високо ценено, благодарение на хранителните, лечебните, терапевтичните и козметичните си свойства.

В древен Египет от магарешкото мляко са приготвяни билкови медикаменти за лечение на вътрешни и външни възпаления, особено при деца. Известни в древния свят са и козметичните маски с екстракт от магарешко мляко. Владетелката Клеопатра VII, властвала над Египет около 51-30 г. пр. Хр., е станала прочута с навика си да се къпе в магарешко мляко. За целта имала големи магарешки стада.

Хипократ препоръчва магарешкото мляко като лек за много заболявания

Бащата на медицината – древногръцкият учен Хипократ (460-377 г. пр.н.е), горещо е препоръчвал магарешкото мляко като лек за отравяния, артрит и лечение на трудно зарастващи рани. Но едно от първите изследвания, които доказват по научен път полезните свойства на магарешкото мляко, е направено във Франция през 1877 г. Експериментът е проведен сред изоставени новородени в парижката болница “Сейнт Винсент де Пол”. Вместо с кърма, бебетата били хранени с магарешко мляко. Децата не показали никакви признаци на хранителен дефицит.

Магаре

За отглеждането на магарета няма европейски субсидии

“Магарешкото мляко е наистина специално, помага за много болести и е най-близко до човешката кърма”, казва и Марчело Кючуков от сливенското село Селиминово, който отглежда с баща си над 300 магарета. Идеята за този бизнес им дошла от съседна Сърбия, където се намира най-известната магарешка мандра на Балканите. В сръбския природен резерват Засавица, на около 80 километра от Белград, се произвежда и най-скъпото магарешко сирене в света.

Във фермата се отглеждат 130 магарета и млади магарици, чието мляко съдържа антиалергени, витамини и минимално количество мазнини. Вдъхновени от сръбските си колеги и високите цени от 50 евро за литър мляко и 1000 евро за килограм сирене, Кючукови решават да пробват и започват да изкупуват магарета от района на Селиминово.

Добиването на магарешко мляко не е лесна работа

Спазаряват ги по 100 лева бройката и се сдобиват с цяло стадо. Но добиването на магарешко мляко не е лесна работа – малките магаренца не могат да бъдат отбити от майката, за да може фермерът да използва нейната млечност. Ако магаренцето не е край майка си, млякото й секва. Така за фермерите остава само млякото, което малките не успяват да избозаят – по около половин литър на ден от животно и то за период от 2 до 4 месеца. През февруари, по време на Международната селскостопанска изложба АГРА, магарешкото мляко от фермата на Марчело Кючуков бе една от атракциите.

Той не крие обаче, че семейството му много трудно е успяло да произведе магарешко сирене. Марчело дори посетил биоферма за магарета в Сърбия, за да поиска рецептата и технологията, но и там не успели да му помогнат. Накрая се свързал с учени от Земеделския институт и Тракийския университет в Стара Загора, с чиято помощ най-после успял да направи сирене от магарешко мляко.

Надбягване с магарета – съживената атракция от времето на социализма

Преди 14 години в Гурково се възстановява провеждането на единственото у нас рали с магарешки каручки. Идеята за т. нар. “Магариада” се ражда през 1971 г. в една студентска квартира в София. В нея студентите от Гурково Иван Рунтев, Стоян Богданов и Илия Тодоров обещават на свои колежки незабравими приключения и преживявания в родния си град.

Био рали с магарета Гурково

Био ралито с магарета се провежда в Гурково от 1971 г.

Така надбягването с магарета, което местните шеговито наричат “Био Формула – Гурково”, става традиционно в периода от 1971 до 1989 г., но след това провеждането му е прекратено. Традицията е възстановена отново през 2005 г. и оттогава се провежда първата събота на септември около Деня на общината – 4 септември.

На градския стадион в Гурково се събират над 5 хиляди гости, за да наблюдават необикновените състезания с магарета в пет дисциплини – най-добре украсена каручка, бързо впрягане и разпрягане, надбягване, кушия без самар и дърпане на магарешки каручки за сила и издръжливост. Има и футбол с магарета. Важно изискване е животните да са добре нахранени със зоб или люцерна преди състезанието, а предварителният лекарски преглед е задължителен – проверяват се зъби, сърдечна дейност, копита.

В Гурково е първият в Европа Музей на магарето

В Гурково е открит първият в Европа и единствен у нас Музей на магарето. Преди 6 г. е обновен със субсидия от близо 224 хил. лв. по европейската Програма за развитие на селските райони. Намира се до автогарата на Гурково, на ул. “Първи май” №1. В Музея на магарето единственият експонат е препарирано магаре, заобиколено от самари, дисаги, юзди, рало.

Музей на магарето

Музеят на магарето в Гурково е първият в Европа

Подредени са специалните награди и медали от магарешкото рали през годините. “Катър – това е магаре, скъсано на изпит за кон”, е сред умотворенията, изписани по стените. Заслугата за музея е на местния жител Иван Михов, известен като живата легенда на планинския град Гурково.

Магарешкият гръб – гръбнакът на туризма в Странджа

В странджанското село Стоилово, било някога в центъра на Илинденско-Преображенското въстание, 25 магарета са включени в програмата за планински туризъм, станала известна като “магарешко сафари”. “Това е бъдещето на региона”, обяснява пред в. “Сега” Мария Патронова, експерт по туризъм в дирекцията на Национален парк “Странджа”. Идеята за магаретата дошла от Израел, където животните също се използвали с туристическа цел. Обмяна на опит за отглеждането на магарета се извършва и в Хърватия, където фермери и ветеринарни лекари от България и Македония тази седмица идват на обучение по програма “Еразъм”.

“Първо ще им представим психологията на магаретата: защо правят разни неща, а други не. Второто нещо е отглеждането на магарето и неговото доене, как всъщност протича целият процес”, казва Невен Циганович, развъдчик на магарета в Хърватия. Около двадесет гости ще научат за производството на магарешко мляко, с което Невен и семейството му се занимават от 10 години. Те произвеждат до пет литра на ден. “Исках хората да разберат, че това е добър продукт и че те могат да изкарват добри пари от него. Целта е да започнат да отглеждат магарета и да превърнат това в свой поминък”, добавя Циганович.

Магаретата са интелигентни – разпознават човешка реч и ревнуват

През последните години броят на магаретата в Хърватия се увеличава. През 2017 г. са регистрирани 3252, а през миналата година те се увеличават с 13% до 3683. Животновъдите получават по 300 евро стимул за отглеждане на едно магаре. Седемчленното семейство Циганович отглежда 70 магарета в района на град Иванич. “Преди да се омъжа, живеех в провинцията, затова селскостопанският отрасъл не ми е чужд”, казва Катерина Циганович.

Магаре

Магаретата са интелигентни животни

Съпругът й Невен е работил като електротехник в Загреб, преди да се откаже от професията си и да се заеме с магаретата. Сега не съжалява за това, макар че “понякога магаретата ме слушат, а понякога си правят, каквото си поискат. Освен това не знаех, че и магаретата са интелигентни животни. Например мъжките животни ревнуват”, казва Циганович. Когато чуят човешка реч, магаретата насочват ухото си назад. Така те слушат какво им се говори. Магарешкото зрение е с периметър от 340 градуса – уж гледат напред, а виждат назад. Те разпознават и цветовете, но е трудно да се каже какъв точно цвят виждат.

В Хърватия обучават българи и македонци как се гледат магарета

“Имаме двадесет магарета. Стопанството ни е голямо и обработваме много земя, около две хиляди декара”, казва Добровой Койнов, земеделски производител от България. “Много ни е интересно как другите фермери се грижат за магаретата – не само отглеждането, но и какво може да се произведе”, добавя Евгения Койнова. Двамата са сред участниците в обучението в Хърватска. То ще продължи една седмица, а след град Иванич гостите от България и Македония ще посетят и ферми за магарета в Истрия и Далмация.

“След 20 дни ще дойдем в тази ферма с 20 ученици и 14-15 студенти, за да научим как се отглеждат магарета и как да произвеждаме магарешко мляко, месо и козметика”, казва Елизабета Ангелска, директор на Средното земеделско училище в Скопие. Интересът към здравословните магарешки продукти се засилва постоянно, а това е и причината ферми за магарета напоследък да се отварят в Белгия, Франция, Италия, Гърция, Хърватия и Сърбия.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close