Caryx

Ще спасим ли производството на български пипер?

0

Реколтата от пипер в България стремглаво намалява, като основните причини са в климатичните условия, липсата на подготвени кадри в бранша и на организации на производителите. Тази година апокалипсис за производството на пипер имаше на целия Балкански полуостров и в Централна Европа, казва Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“.

По думите му, реколтата от червена капия е била с 80% по-малко от миналата година, когато пък е била редуцирана с 40 на сто спрямо 2016 г. Доходите на нашите производители паднаха много, 30 на сто от тях фалираха, казва Василев.

Какво доведе до срив в производството на пипер?

Силната ценова конкуренция на вносния пипер от Турция и Македония, наред със спецификата на агротехниката, климатичните фактори и неправилното отношение на МЗХГ към пиперопроизводството у нас са сред водещите фактори, задържащи развитието на традиционното производство на пипер у нас, изтъкват от асоциацията.

По-ниски средни добиви са отчетени при отглеждания на открито пипер поради масови градушки, наводнения, температури до 42 градуса и ниски температури през август.

При оранжерийното производство за втора поредна година има намаление, като количеството на произведената продукция – 2,2 хил. тона, представлява 4,4% от общото производство на пипер в страната, посочват анализаторите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Института по аграрна икономика при Селскостопанска академия.

Една част от проблемите с конкурентоспособността на родното производство са в неговата ефективност, смятат учените и допълват, че „сериозните и все още неразрешени проблеми в сектора, свързани със силна фрагментираност на производството, ресурсната ограниченост за навлизане на нови технологии и неработещата система за предаване на знание и опит по оста наука-практика не вещаят постигане на по-съществено развитие на продуктивността в средносрочен аспект“.

Производството на пипер е бизнес като всеки бизнес

В България все още мнозина мислят, че пиперопроизводствотото е семейна работа и се върши между другото. А то е бизнес като всеки бизнес и окрупняването води до прогрес, подчертава Георги Василев. „Сам човек не може да прави необходимите инвестиции. Прогнозите са много песимистични на фона на недостатъчното субсидиране, липсата на подготовка, текучеството на 20-30% от пиперопроизводителите, които фалират или се ориентират към друг бизнес“, смята Георги Василев.

Ще продължи ли ценовият натиск на пипера от Турция?

През периода 2014-2017 г. вносът на пипер в страната ни се повишава, като ежегодно внасяните количества варират между 23,3 до 28,5 хил. тона. Анализаторите от САРА посочват, че натискът на евтина продукция от Турция е един от факторите, задържащи растежа на производството в страната.

Поради значителната обезценка на турската лира през 2018 г., цените в Турция, основната страна доставчик на червена капия у нас, бяха с около 30-40% по-ниски, отколкото обичайно. По време на прибиране на реколтата цената на едро падна до около 0,30 евро/кг, докато у нас тази есен се колебаеха в диапазона 1-1,20 лв./кг.

Преработвателният сектор също е силно зависим от пипера – говорим за 240 фабрики, посочва Георги Василев. По думите му, „200 000 – 300 000 тона пипер не достигат в България. Ако ги имаше, фабриките ще са на нула, а ако имаше още 200 000 тона, тогава и преработвателните фабрики биха били натоварени на 80%“.

Българските сортове пипер се търсят все повече

Търсенето на български сортове пипер е от 500 до 1000% по-голямо от предлагането, казва Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. „А една Ивайловска капия, например, е супер сорт, отговаря по всички направления на представата на българина за форма, цвят, вкус, крехкост, твърдост, става за печене, белене, за лютеница“.

Ивайловската капия е един от общо 31 сорта пипер, създадени в ИЗК „Марица“ в Пловдив, чийто селекционер в съавторство е доц. д-р Величка Тодорова. Само за последните 10 години имаме признати осем сорта пипер, два от които са капии – „Ивайловска капия“, създадена съвместно с ОСПЗ – Пазрджик и „Куртовска капия 1“ , подчертава тя.

„Повечето от производителите ни имат доверие, защото предлагаме автентични семена с много висока кълняемост. Тази година предлагаме семена от десет сорта пипер: най-новия хибрид „Милкана“ и застрашените от изчезване местни сортове „Сиврия 600“, „Хебър“ и „Стряма“, три сорта капии – „Ивайловска капия“, „Куртовска капия 1“ и застрашения от изчезване сорт „Капия УВ“, традиционните „Български ратунд“, пиперът за мелене „Букетен 50“ и от дребноплодните люти чушки „Джулюнска шипка 1021“, изрежда доц. Тодорова.

ИЗК “Марица” предлага автентични семена с много висока кълняемост

Голяма роля за повишеното търсене на семена от български пипер играе подпомагането по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони.

Но не е единствената причина – българските сортове пипер имат по-добри вкусови качества, по-високо съдържание на сухо вещество, багрила и витамин С, подходящи са за свежа консумация и за преработка, по-устойчиви са на болести и неприятели, подчертава проф. д-р Стойка Машева, дългогодишен фитопатолог и съавтор селекционер на някои сортове пипер.

Но защо тогава производителите залагат на чужди сортове? Защото дават по-високи добиви, посочва Георги Василев. „За мен това е сортово робство – чрез западните сортове се продава вода! Нашите пипери имат 12% сухо вещество, а западните – 4%, т. е. 3 кг холандски пипер отговаря на 1 кг от нашите, а е три пъти по-скъп. И това го насаждат магазинните вериги, защото 70 на сто от зеленчуците се продават при тях“.

Какви са прогнозите на бранша за производството на български пипер?

Прогнозите от бранша никак не са позитивни. Все повече хибридите ще изместват чистите сортовете, защото се стремим да отговаряме на изискванията на ЕС да продаваме много и евтино, а това означава безвкусно, коментират от Асоциация „Български пипер“. Не са оптимисти и учените – според доц. д-р Величка Тодорова чуждите сортове доскоро са заемали почти същите площи у нас, колкото и българските, а вече ги надхвърлят…

„Губим все повече позиции. Хора, отговорни за пиперопроизводството, все по-често рекламират чуждите сортове“, посочва доц. Тодорова. А наблюденията й сред производителите показват, че опитните в бранша хора остаряват, а младите не се заемат с отглеждане на пипер, защото “виждат, че е трудоемко и рисковано“.

Ще измести ли изцяло вносът българските сортове пипер, четете интервюто на организационния секретар на Асоциация “Български пипер” Георги Василев в Agronovinite.com

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close